Решение № 246 от 23.06.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Дупница, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Алексиева при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200497 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5310-000257/24.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Л. С. Н. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: с. ***, общ. Русе, обл. Русе, ул. ***, действащ чрез пълномощника си адв. С. С. от АК – Русе с адрес на упражняване на дейността: гр. Русе, ул. ,,Църковна независимост“ № 4, ет. 1, са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. С. С. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и заплатени квартирни пари.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление. По делото е постъпило становище от гл. юрисконсулт Бучева с искане за присъждане на възнаграждение за представителство и защита по делото от юрисконсулт. Ако жалбата бъде уважена и наказателното постановление бъде отменен, в случай че се претендират разноски за възнаграждение за адвокат, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на претендираното, като моли за присъждане на такова в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

1

На 13.12.2022 г. около 00:17 ч. на АМ Струма при км 53+950 в посока гр. София, Л.

С. Н. управлявал товарен автомобил ,,***о“ с рег. № ***. Водачът бил спрян за проверка от полицейските служители С. Н. и Н. Т., които извършили справка с техническо средство РСОД и така установили, че автомобилът е с прекратена регистрация от 02.11.2022 г. по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП – без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия GA № 823923 от 13.12.2022 г. от С. Н. на длъжност ,,мл. автоконтрольор“ при ОДМВР Кюстендил в присъствието на свидетеля Н. Т., в който като нарушена правна норма е посочен чл. 140, ал.

1 от ЗДвП. С постановление от 27.02.2023 г. прокурор при РП Кюстендил, е прекратил досъдебно производство вх. № 29/2023 г., ДП-24/2023 г. по описа на РП-Кюстендил, ТОДупница и ДП № 9/2023 г. по описа на РУ Дупница за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратил материалите по досъдебното производство на Директора на ОДМВР Кюстендил, Сектор ,,Пътна полиция“ по компетентност, за отношение по административнонаказателен ред.

На основание чл. 36, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН е издадено наказателно постановление въз основа на прокурорското постановлението за прекратяване на ДП, с което НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Свидетелят Н. Т. при разпита си заявява, че поддържа констатациите посочени в АУАН. При направената проверка от контролния орган водачът споделил, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Представено е по делото като доказателство справка за собственост на процесния автомобил, видно от която същият е собственост на ,,Лазаров Груп“ ЕООД.

Видно от постъпило по делото писмо рег. № 348000-6149/03.06.2023 г. от началника на РУ – Дупница, от извършената до момента проверка по АНД № 20231510200497 не са установени данни, че собственикът на товарен автомобил ,,***о“ с рег. № ***, е уведомен за служебно прекратяване на регистрацията от сектор ,,Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново. От Гаранционен фонд гр. София не е изпратено служебно изисканото от съда доказателство за уведомяване на собственика на процесното моторно превозно средство, че сключеният застрахователен договор е прекратен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Актът за установяване на нарушението е съставен от св. С. Н. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в 2 сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е сторено.

Съдът намира, че в материалите по административнонаказателната преписка /АНП/ не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото липсват каквито и да е било данни, че Информационния център към Гаранционния фонд е изпълнил задължението си по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането и е уведомил собственика на автомобила /,,Лазаров Груп“ ЕООД/, че срокът на сключения от него застрахователен договор е бил изтекъл, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР Велико Търново е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и е уведомил собственика на автомобила за прекратената регистрация, поради което собственикът на автомобила не е знаел, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена, а още повече – Л. Н., който е ползвал автомобила, не е знаел, че към момента на проверката регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно на основание чл. 143, т. 10 от ЗДвП. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставения АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.

Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че Информационния център към Гаранционния фонд е изпълнил задълженията си по чл. 574, ал. 11 от КЗ за уведомяване на собственика на превозното средство за това, че сключения застрахователен договор е бил прекратен, нито пък са представени доказателства, че Сектор КАТ при ОД на МВР Велико Търново е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и е уведомил собственика на автомобила за прекратената регистрация съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По делото не е спорно, че процесното МПС е било служебно дерегистрирано на 02.11.2022 г. поради несключване на нов застрахователен договор от собственика на автомобила – ,,Лазаров Груп“ ЕООД.

От постъпилото Писмо рег. № 348000-6149/03.06.2023 г. от началника на РУ – Дупница, се установява, че от извършената до момента проверка по АНД № 20231510200497 не са установени данни, че собственикът на товарен автомобил ,,***о“ с рег. № ***, е уведомен за служебно прекратяване на регистрацията от сектор ,,Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново.

По делото не се събраха каквито и да било доказателства, че Гаранционния фонд е бил уведомил собственика на автомобила за дерегистрацията на автомобила по служебен ред съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР Велико Търново е бил уведомил собственика на автомобила за дерегистрацията на същия по 3 служебен ред съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за да се приеме, че същият е бил информиран за това обстоятелство към 13.12.2022 г. - момента, в който жалбоподателят Н. е управлявал процесния автомобил и е бил спрян за проверка. Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна Н. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото автомобилът е бил с регистрационни табели, а собственикът на автомобила – ,,Лазаров Груп“ ЕООД не е бил уведомен по надлежния ред за служебно прекратената по реда на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП регистрация на автомобила. В настоящия случай жалбоподателят не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключена и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран за това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика - чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение, още повече пък – ползвателят, който при налични регистрационни табели, поставени на съответните места на автомобила, би могъл да знае за прекратената регистрация на автомобила от собственика, ако последния е бил надлежно уведомен.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. постановено по Тълкувателно дело № 3/2022 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, ,,Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“, а съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ: ,,Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.“ В случая, след като по делото не се установи, че собственикът на процесното МПС е бил уведомен, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП, то водачът на автомобила – жалбоподателят не следва да бъде наказван с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание.

Относно разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. и заплатени квартирни пари – 100 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 202300022 от 18.04.2023 г. страните по него Л. Н. и Еднолично адвокатско дружество – С. С. са договорили възнаграждение за процесуално представителство и защита пред Районен съд – 4

Дупница за обжалване на НП в размер на 800 лв., както и сумата от 600 лв. пътни разходи – 300 км в посока, както и квартирни пари – място за нощувка в Дупница – 100 лв., като всички договорени суми са заплатени от клиента, за което са приложени писмени доказателства по делото – ПКО № 202300004 от 18.04.2023 г., фактура и служебен бон.

Искането на дв. С. за присъждане на пътни разходи и квартирни пари е неоснователно.

Пътните разноски и квартирни не са разноски по производството по делото. Разноски по производството са заплатените държавни такси, адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и осъществено процесуално представителство и разноските, които страната поема за събиране на посочените от нея доказателства. Отговорността за разноски цели възстановяването на разноските, направени по делото във връзка с извършените процесуални действия по делото и оказаната правна защита, но не и направените пътни разходи от страната или от нейния процесуален представител (в този смисъл Решение № 13200/23.10.2020 г. по адм.д. № 7839/2020 г. на ВАС, Решение № 3566/22.03.2017 г. по адм. д. № 8651/2016 г. на ВАС). Поради това искането на адв. С. за присъждане на пътни разходи в размер на 600 лв. и квартирни пари в размер на 100 лв., съдът намира за неоснователно и следва да се остави без уважение.