Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3312 от 02.06.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7885/2019
Вид
Решение № 3312
Подписан
02.06.2020
В сила
03.06.2020
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т.10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

Р Е Ш Е Н И Е

№................................. гр. София, ……... 2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ІV-Б състав, в публично заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. МАРИНА ГЮРОВА при участието на секретар К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 7885 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение

№ 87673/08.04.2019г. по гр.д. № 51042 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 61-ви състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх.

№2021988/02.08.2018г. на „К.И.”ООД,

ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Р.Д., гр. София, бул. „****срещу А.Ю.А.,

ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 79 от ЗЗД, за признаване за установено, че А.Ю.А., ЕГН ********** дължи на „К.И.”ООД, ЕИК ****заплащане на сумата от 350лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.06.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № 61634/13.10.2016г.; сумата от 31,50лв., представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г.; сумата от 119,46лв., представляващи такса за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г; сумата от 23,42лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 40100 по описа за 2017г. на Софийски районен съд.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5072168/23.04.2019г. по входящия регистър на СРС от ищеца К.И.”ООД, ЕИК ****в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно било прието от районния съд, че не било установено сключването на договора за кредит. Всяко електронно изявление , записано на оптичен, магнитен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено било електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)Електронното изявление представлявало в цифрова форма словесно изявление, което можело да съдържа и несловесна информация съгласно чл. 2 от ЗЕДЕП. То се считало за подписано при условията на чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕП, чл.

13 от ЗЕДЕУУ, чл. 3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. – за електронен подпис се считала всяка електронна информация добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. В случая в приетата заявка се съдържала информация, която е логически свързана само с ответника, ищецът не разполагал с възможност да я получи , ако не се предостави от ответника и така с попълване на личните си данни в заявката ответникът бил подписал същата. Злоупотреба с данни на ответника би довело до сигнализиране от него за същото, което не било установено.

ЗЕДЕП позволявал страните са се съгласят в отношенията помежду им на обикновения електронен подпис да се признае стойността на саморъчен. Обикновен електронен подпис било въвеждане на лична информация, логически свързана с издателя и такъв бил процесния случай, поради което било установено създаването и подписването на електронен документ. Възпроизвеждането му на хартиен носител не променяло извода, защото съгласно чл. 184 от ГПК електронния документ се представя на хартиен носител като препис и ако насрещна страна не поиска представянето му в електронен вид, то преписът е достатъчен.

Приетата разписка от 13.10.2016г. била подписана от ответника и на отделно основание установявало сключването на договора, защото сочела получаване на сумата по договора.

Финансовата услуга била предоставена от разстояние , договорът се сключвал не с полагането на подпис от ответника, а с избиране на препратката на интернет-страницата на заемодателя-електронно изявление . С активирането на този линк се считало , че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. Приложими били ОУ. Това било изрично посочено в чл. 4.4. от Общите условия, изпратени на ответника по ел.поща.Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете А.Ю.А., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Не било установено доставчикът на финансовата услуга да е изпълнил задълженията за предоставяне на информация за заеманата сума, за срока й на връщане, за договорна възнаградителна лихва, такса гарант.. Въвеждането на лични данни на ответника в заявката не обосновавал извод, че страните са се договорили за сключването на процесния договор. Не било установено да е разменена електронна кореспонденция-за потвърждаване на заявката, за приемане на Общи условия, както и на условията по кредита.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №2021988/02.08.2018г. на „К.И.”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Р.Д., гр. София, бул. „****срещу А.Ю.А.,

ЕГН **********, с адрес: *** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 79 и от ЗЗД, да признае за установено, че А.Ю.А., ЕГН ********** дължи на „К.И.”ООД, ЕИК ****заплащане на сумата от 350лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.06.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № 61634/13.10.2016г.; сумата от 31,50лв., представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г.; сумата от 119,46лв., представляващи такса „Гарант” за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г; сумата от 23,42лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 40100 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът кандидатствал за кредит чрез интернет - сайт на ищеца , предоставил личните си данни като попълнил заявка при условията на финансова услуга от разстояние, по тази заявка служител на ищеца се свързал с ответника по телефона, ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието да получи кредит от 350лв., по ел.поща му били изпратени електронен формат на договора и с избиране на изплатения му линк ответникът потвърдил сключването на договор за потребителски кредит „Екстра” № 61634/13.10.2016г и желание сумата да му се плати чрез „Изипей”АД. Ответникът избрал за обезпечаване на задълженията гаранция да предоставели лицето, с което ищецът имал договор за същото – Б.К.”ООД и съгласно чл. 4 от договора се съгласил да плати такса за същото в размер на добавени към месечната му вноска суми. Преддоговорната информация по ЗПК и ОУ били предоставени на ответника по електронна поща.

Задълженията по кредита били за общо 500,96лв., които следвало да плати на три месечни вноски- на 13.11.2016г., на 13.12.2016г. и на 13.01.2017г., но ответникът не платил сумите.

Ответникът А.Ю.А., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок е оспорил исковете. Посочил е, че не било установено да е договарял с ищеца и да е сключил договор за кредит „Екстра” №

61634/13.10.2016г., че е приел Общите условия. Записаните лични данни на ответника в заявката не обосновавали такъв извод.

По делото е приложено заповедно дело №

40100/21.06.2017г. по описа на СРС, съгласно което по заявление от 21.06.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено А.Ю.А., ЕГН ********** да заплати на „К.И.”ООД, ЕИК ****заплащане на сумата от 350лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.06.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № 61634/13.10.2016г.; сумата от 31,50лв., представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г.; сумата от 119,46лв., представляващи такса „Гарант” за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г; сумата от 23,42лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г., съдебни разноски от 325лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, на 06.07.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 02.08.2018г.

По делото е приета неподписана саморъчно заявка № 61634, съгласно която на 13.10.2016г. в интернет-сайт на ищеца е подадена заявка от ответника с посочени три имена, ЕГН, посочени са І на лична карта, адрес, лице за контакт и телефон, адрес на ел. поща ********. В заявката е посочена информация за кредита – искана сума от 350лв., сума за връщане от 500,96лв. на 13.01.2017г., с гаранция, както и че заявката е одобрена на 13.10.2016г., че сума ще се плати чрез Изи пей”АД. Посочено е че сумата за връщане е 500,96лв. до 13.01.2017г.

Приет е документ озаглавен договор за потребителски кредит „Екстра” № 61634/13.10.2016г. без положени саморъчни подписи за страните, сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на кредитни услуги от разстояние, съгласно който ищецът се е задължил да предоставени на ответника кредит от 350лв. платими в брой на каса на Изипей”АД която сума следва да се върне за три месеца на равни месечни вноски, като ида се плати възнаградителна лихва от 36% годишно, който за 3 месеца е 31,50лв., отделно и таса Гарант от 119,46лв. В договора е посочено, че приложими са Общи условия.

По делото са приети Общи условия, съгласно чл. 4 които кандидатът чрез обявяване на сайта информация избира вида, сумата, периода на кредита, информира се за размер на лихва, като чрез регистрационна карта от сайта подава заявка за избрания вид услуга, въвежда личните си данни в заявката. Съгласно чл. 4.4. от ОУ с маркиране на полето „Съгласен съм с ОУ” и натискане на бутона „потвърди” кандидатът се съгласява с ОУ. Съгласно чл. 4.8. от ОУ потвърждаването на заявката става чрез активиране на линк, изпратен на посочения от него ел.адрес и това е условие тази заявка а бъде разгледана. След потвърждаването на заявката на кандидата съгласно чл. 4.10. на него му се изпраща линк към договора - „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити” и кандидат следва да потвърди същия, това потвърждаване означава, че има сключен договор.

Приет е договор от 25.10. 2014г. за предоставяне на гаранция, съгласно който ищецът и Б.К.” ООД са се съгласили Б.К.”ООД за гарантира вземанията на ищеца по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция се избере от потребителите срещу възнаграждение в размер на „таксата Гарант”, договорена по всеки отделен договор за потребителски кредит.

По делото е приета неоспорена от страните разписка №

07000494658207/13.10.2016г., носеща подпис, положен за ответника, съгласно която на 13.10.2016г. ответникът е получил сумата от 350лв. в брой от Изипей”АД като плащане от „Кредит Инс”АД по договор 61634/13.10.2016г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.