Решение № 4066 от 14.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4066 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110111928 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. И. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, срещу ДП "БСТ", ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, и М. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: ******, иск с правно основание чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на Решение № 138 от ******2007 г. и Решение № 1739 от ******2007 г., неразделна част от решението от ******2007 г., с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на същото, и двете постановени по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС, XII състав, и Решение № 428 от ******2011 г., постановено по в. гр. д. № 2142/2007 г. по описа на ВОС, с което решенията по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС са оставени в сила, поради липса на предмет на спора и като постановени при непредявен иск.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищцата Ж. Д. излага, че заедно с брат си – ответникът М. Ж., са наследници на родителите си И.Ж.И.., починал на ******2015 г., и Д.В.И.., починала на ******2015 г.

Посочва, че с Решение № 138 от ******2007 г., поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ с Решение № 1739 от ******2007 г., по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е прието за установено между ищеца „БСТ - София“ /настоящият ответник/ и ответниците И.И., Д. И. и Ж. Д., че последните не са собственици на магазин, находящ се на приземния етаж на жилищна сграда в гр. Варна, ******, със застроена площ от 58,50 кв. м., състоящ се от търговска зала, санитарни възли, складова част, при граници на магазина: ул. ******, калкан, вътрешен двор, стълбищна клетка с проход до нея, както и 0,0588 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот с пл. № **** в кв. 60 по 1 плана на 8-ми микрорайон на гр. Варна. С решението от ******2007 г. също бил отменен Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ******2000 г., ******, Нотариален акт за поправка на нотариален акт № ******2001 г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******2004 г. в частите им досежно посочения в установителния диспозитив имот – магазин, находящ се на ******, ведно с 0,0588 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в която се намира.

Твърди се, че така поставените от ВРС решения били оставени в сила с Решение № 428 от ******2011 г. по в. гр. д. № 2142/2007 г. по описа на ВОС, като намира посочените съдебни актове са нищожни, поради липса на предмет на спора и като постановени по непредявен иск.

За извод в този смисъл страната изтъква обстоятелството, че ищецът по гр. д. № 3454/2004 г. е представил доказателства за правото си на собственост по отношение на спорния имот - сграда от 56 кв. м., находяща се в имот с пл.

№ 6, а именно - издаден в негова полза Нотариален акт № ****** 1975 г. и Нотариален акт № ****** 1978 г., и описан в представената от него по делото скица № ******2001 г. Посочената в тези титули за собственост сграда била изградена съобразно одобрен архитектурен проект от 1926 г. и издаден Позволителен билет № ******1926 г. на Н.П., и по същество представлявала фурна на два етажа от 56 кв. м., с пл. № 2 по КП от 1950 г., находяща се на ул.

****** /понастоящем ******/, в парцел 7. Впоследствие обаче били наведени твърдения, че ищецът се легитимира като собственик на магазин с площ от 22.41 кв. м., съгласно Договор за доброволна делба от ******1989 г., като се е позовал и на постановените в негова полза решения по гр. д. № 1654/1995 г. на ВРС и по гр. д. № 580/1997 г. по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу същите ответници, както и на решение по в. гр. д. № 730/2000 г. на ВОС, във връзка с предявения от предприятието негаторен иск по чл. 109 ЗС, всички касаещи именно сграда-фурна с площ 56 кв. м., погинала през м. октомври 1983 г., превърнала се в магазин с площ от 22.41 кв. м. Независимо от това, допълнително било извършено финално уточнение в хода на производството по гр. д. № 3454/2004 г. от ищеца досежно правото на собственост за спорния имот, като накрая посочил, че се касае за самостоятелен обект, представляващ тото-пункт, съгласно одобрения архитектурен проект от 1983 г.

В този смисъл е изложено, че към момента на иницииране на производството по гр. д. № 3454/2004 г. имотът, собствеността по отношение на който ищецът е твърдял, че притежава, както и 0,0588 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, не е съществувал, доколкото е премахнат окончателно още през м. ноември 1983 г., поради което и съдът се е произнесъл по непредявен иск.

След премахването му, в двора на имот с пл. № **** на ******, собственост на родителите на ищцата, бил направен изкоп в съответствие с архитектурния проект от ******1983 г., предвиждащ строителството на нова сграда с площ от 70 кв. м. в ПИ № 1756, като за партерния етаж било заложено изграждането на самостоятелен обект – тото-пункт. При така посоченото страната счита, че не се касае за извършена реконструкция, надстрояване или пристрояване на съществувалата сграда с площ от 56 кв. м., а за изграждането на напълно нова сграда с площ 70 кв. м. в дворно място на родителите й.

Предвид това, намира, че невъзможно се явява предмет на договор за строителство от ******1984 г., договор за групов строеж от 22.08.1984 г., както и договор за доброволна делба от ******1989 г., да бъде именно сграда 2 с площ от 56 кв. м., като собственик на която ответникът се е легитимирал, доколкото вече не е съществувала, още повече, че липсвал изготвен и одобрен архитектурен проект досежно имота, поставен в дял на ответника по извършената доброволна делба, поради което и счита същата за нищожна.

Изложеното страната изтъква, че води до извод за липсата на идентитет между изградената съгласно проекта на площ от 70 кв. м. пететажна сграда и разрушената такава от 56 кв. м. Посоченото страната намира, че обуславя и извод за нищожност както на постановеното по гр. д. № 1654/1995 г. решение от 1997 г. по предявената от настоящия ответник срещу ищцата, брат й и родителите й претенция по чл. 108 ЗС, така и на решение по гр. д. № 1751/2001 г. на ВС по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Докладът по делото е допълнен и с изложеното от ищцата, че същата е упражнила правото си на пресекателно възражение, като е направила възражение за нищожност на съдебните решения, постановени по чл. 108 и чл.

109 от ЗС, на стр. 2 от исковата молба. Ищцата е упражнила правото си на пресекателно възражение, като е направила възражение за нищожност на ДДД /договор за доброволна делба/ от ******1989г. на стр. 2-4 в исковата молба, поради невъзможен предмет на договора и правна невъзможност на договора, която нищожност следва да се установи в настоящото производство. По този начин ищцата сочи, че това ще доведе до окончателно осуетяване на реализацията на субективното право по НА № ******1978 г., с който се легитимира ДП „БСТ“ за пететажната сграда, представляваща ПИ № 1756, в която пък е изпълнен диспозитива на решенията, постановени по чл. 108 и чл.

109 от ЗС, защото предметът на спора се очертава единствено чрез молбата за обекта - сграда с площ 56 кв. м. по НА № ******1978 г., но не и чрез доказателствата, приложени към нея и чрез други присвоени, не по установения в закона ред строителни документи за пететажната сграда и то в изпълнителния процес. Сочи се, че с възражението ще докаже, че претендираното от ответника право по НА № ******1978 г. изобщо не е съществувало в пететажната сграда, в която пък е изпълнен диспозитива на процесните решения и така ще се стигне до окончателно осуетяване на реализацията на претендираното субективно право. Сочи, че възраженията са обусловени от наличието на друго субективно право в пететажната сграда на ул. ******, представляваща ПИ № 1756, в която са изпълнени диспозитива на решенията, постановени по чл. 108 и 109 от ЗС. Сочи, че тези възражения се извеждат от абсолютни субективни права - личните права на лицата по груповия строеж, предмет на Акт образец № ******1987 г. и лицата, които лица са вписани в същия. Сочи, че самостоятелните възражения не се погасяват по давност и могат да се упражнят по съдебен ред в хода на висящ съдебен процес.

При така изложеното, моли за уважаване на заявената претенция и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ДП "БСТ" е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа доводи за недопустимост, поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца, а евентуално – за неоснователност на иска. Намира изложената от насрещната страна фактическа обстановка за изопачена и неотговаряща на действителността.

Предвид това излага, че за последните 30 години между семейството на ищцата и ответника са образувани множество и различни съдебни производства, касаещи собствеността на обект, находящ се на приземния етаж на сграда на ******, ведно с прилежащите ид. ч. от общите части на сградата и 3 от правото на строеж, произнасянията по които са в полза на предприятието. В тази връзка изтъква, че осъществяваното за периода от 11.08.1993 г. до 04.06.2004 г. /датата на извършения въвод във владение/ по отношение на процесният обект – тото-пункт, владение от семейството на ищцата, е станало причина за иницииране от страна на ответника на производство по гр. д. № 1654/1995 г. на ВРС по ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, както и на такова по гр. д. № 730/2000 г. на ВОС по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Отделно от това, по почин на ищцата било образувано още гр. д. № 9333/2019 г. на ВРС и гр. д № 5552/2021 г. на ВРС, и двете прекратени като недопустими на основание чл. 299 ГПК, гр. д № 75492/2018 г. на СРС, с което претенцията й е отхвърлена, както и много други дела.

Във връзка с твърденията за нищожност на процесните решения, постановени по гр. д. № 3454/2004 г. на ВРС, потвърдени с решение по в. гр. д.

№ 2142/2007 г. на ВОС, поради липса на предмет на спора, а именно ако се приеме, че ищецът по тях не е бил собственик на спорния имот, страната счита, че дори и евентуално такава липса да е налице, това би обусловило неправилност на съдебните актове, но не и тяхната нищожност. Изтъква, че в проведените множество съдебни производства между страните, ищцата, заедно с родителите си и брат си, не упражнили своевременно правото да оспорват истинността на сключения между тях договор от ******1984 г., нито този за групов строеж от 22.08.1984 г., нито пък договора за доброволна делба от ******1989 г., поради което се явяват валидно обвързани от тях. При така посоченото, намира, че ищцата, родителите й и брат й са действали по своя воля и са били наясно, че предмет на отношенията им с предприятието е изграждането на самостоятелен обект – магазин с площ от 22.41 кв.м. на партерен етаж на сграда на ******, едноличен собственик на който е именно настоящият ответник, още повече че между страните не са налице спорове досежно други имоти. В тази връзка е обърнато внимание, че в рамките на инициираното от ищцата, брат й и родителите й производство по установяване собствеността на процесния имот, за което е образувано гр. д. № 2126/1992 г. на ВРС, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1034/1993 г., и двете отменени от ВС по гр. д. 1034/1993 г., обектът, чиято собственост ищците са се домогвали да установят, е посочен именно по начина, по който е отразен и по гр. д. № 3454/2004 г. на ВРС, тоест всички спорове касаят един и същ обект, поради което не е налице липса на предмет при произнасянето на съда по делото от 2004 г.

Отделно от посоченото, се излага, че основанията за нищожност на съдебните решения, макар и да не са изрично посочени, могат да бъдат извлечени от правната доктрина и трайно установената съдебна практика, като актът следва да страда от такъв тежък порок, с който да се нарушават съдоустройствените или процесуалните норми, предпоставящи неговата валидност, че изцяло да е лишен от законова опора. Предвид това, ответникът излага доводи за липсата на какъвто и да порок при постановяване на решенията, предмет на настоящия спор, като намира същите за валидни и законосъобразни.