Акт от 22.11.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 448 гр.

Велико Търново, 22.11.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 438/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.

145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.

405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ/.

Образувано е по жалба на „МАГ 2010“ ООД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от управителя Д.Г.П., чрез *** Й.В.Х. от ВТАК срещу предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, с което в качеството му на работодател е предписано да предложи сключване на трудов договор на М.К.Д. като „работник“ в обект овощна градина с насаждения от сливи.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт като издаден в нарушение на административно производствените правила, неспазване на установената форма, необоснованост и липса на мотиви. При постановяване на акта, счита, че същият противоречи и на материално-правните разпоредби, както и не отговоря на целта на закона. От установените факти се виждало, че не е налице трудово правоотношение и нито един от елементите на същото. Данни за ситуацията се черпи само от декларацията, която е частен документ, създаден е в нарушение на правилата за създаване на документ от неграмотно лице. Част от информацията не произхождало от лицето, което се сочи за автор на декларацията. Не бил налице подпис на свидетелката Б.в тази оспорвана декларация. Отделно от това, предписанието не можело да изпълни целта на закона. Дори и да се приемело, че е налице ТПО, то еднодневните трудови договори не можели да се подпишат със задна дата, нито да се платят осигуровките за тях. Също така, не можела да се изпълни целта на това предписание, мислимо само ако работникът продължава да предоставя труд, а той не предоставя такъв след тази дата – 21.05.2019г., нито преди това бил предоставял. На практика предписвал се резултат, който никой от страните не желае и на практика не можел да бъде осъществен. Моли да се отмени предписанието, алтернативно моли да бъде обявено същото за нищожно. Представя писмени бележки вх. № 4701/05.11.2019г. Не претендира съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че от писмените доказателства и разпитаните свидетели се установявало наличието на всички признаци на трудово правоотношение между лицето и дружеството. Съгласно КТ наличието на трудово правоотношение можело да се доказва с всякакви доказателствени средства. В тази насока твърди, че въпросната декларация, която се оспорва от представителя на жалбоподателя, не е единственото доказателство за наличието на трудово правоотношение между лицето и фирмата. В подкрепа на това твърдение били непосредствените възприятия на проверяващите контролни органи при проверката по работни места. Позовава се на ТР на ВАС, че е достатъчно да е налице предоставяне на работна сила за определен работодател, за да има наличие на трудово правоотношение. Останалите елементи, касаещи работно време, почивки, работно облекло, средства и материали, работа на смени всичко това се гарантира от КТ и не било необходимо самото лице да е било наясно с въпросната конкретика при положение, че е очевиден факта, че няма сключен писмен трудов договор. Поради тези причини моли да се отхвърли жалбата и потвърди предписанието.

Заинтересованата страна – М.К.Д., ЕГН: ********** *** не заема становище по жалбата. Дава обяснения по реда на чл. 175 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, че само в деня на проверката е работил в сливовата градина, за което са му били обещани 25лв. от К.. Не знае нищо за фирмата „МАГ 2010“ ООД и информацията за нея в декларацията, била посочена от проверяващите.

След проверката се уплашили и повече не се е връщал там.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С оспореното в настоящото съдебно производство предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, на жалбоподателя, в качеството му на работодател е предписано да предложи сключване на трудов договор на М.К.Д. като „работник“ в обект овощна градина с насаждения от сливи.

Видно от констативен протокол за оглед изх. № 11-С-02-69 от 21.05.2019г. на инспектор при ДИТ – Ловеч, в обект сливова овощна градина, намираща се в с. Врабево и експлоатирана от „Миг 2010“ ООД е извършена проверка, на която са присъствали служители на ДИТ-Ловеч и И. Н. К. – представител на страната, като огледът е започвал в 11:15часа. В сливовата градина са заварени да почистват от сухи клони лицата М.К.Д., Г.З.М., М. М. А., Х.Г.М., К. Михайлов Асенов. След попълване на декларациите, лицата продължават да работят. В момента на проверката не са представени еднодневни трудови договори. Не е осигурена питейно вода; не е изградена тоалетна.

Съставено е уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК до „МАГ 2010“ ООД за започване на производство за прилагане на ПАМ по чл. 404, ал. 1 от КТ. Управителят на „МАГ 2010“ ООД Д.П. е уведомен по телефона.

По делото е налична попълнена от инж. Е.И.декларация от лицето М.К.Д., поради неграмотността на който данните са отразени като продиктувани от декларатора. В същата е посочено, че преди полагане на подпис на декларатора, на лицето е изчетено съдържанието на декларацията.

До

„МАГ 2010“ ООД е съставена и изпратена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК да се яви на 31.05.2019г. в 10:00 часа в ДИТ Ловеч за да представи конкретно посочени документи. В същата е посочено, че при неявяване, без да се уведоми писмено Дирекцията, ще бъде потърсена административно-наказателна отговорност. Призовката е подписана за получател на 21.05.2019г. от И.Н.К. на длъжност „овощар“.

С

Протокол изх. № 11-С-02-69 от 13.06.2019г. за оглед на документация, представената от управителя на „МАГ 2010“ ООД Д.Г.П. е констатирано, че относно сливов масив в с. Врабево, не са представени никакви документи относно ЗБУТ и трудовите правоотношения.

На

13.06.2019г. са дадени Писмени пояснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от КТ от Д.Г.П. в качеството му на управител на „МАГ 2010“ ООД, в които е посочил, че на 21.05.2019г. се е намирал извън страната. Получил обаждане от ИТ Ловеч, че в сливовата градина с Врабево са открити пет човека, които извършват дейност в градината. Посочва, че не е възлагал в този ден на никога да извършва каквато и да било дейност, не бил плащал трудово възнаграждение и не е контактувал с никого от посочените лица.

С

Протокол изх. № 11-С-02-69 от 20.06.2019г. за оглед на документация, представената от управителя на „МАГ 2010“ ООД Д.Г.П. е констатирано, че в Правилника за вътрешния трудов ред е определено работно време от 08.00 до 17.00 маса; в оценката на риска не бил оценен рискът при работа на открито при неблагоприятни климатични условия. По време на проверката е представено писмено пояснения от управителя П., във връзка със заварените работници на 21.05.2019г. в експлоатираната от дружеството овощна градина в землището на с. Врабево.

На

20.06.2019г. са дадени Писмени пояснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от КТ от Д.Г.П. в качеството му на управител на „МАГ 2010“ ООД, в които е посочил отново, че на 21.05.2019г. не е възлагал работа поради отсъствието му от страната. За пълнота уточнява, че на по-ранна дата, възложил на И. К. да премахне сухата дървесина от сливовите дървета. Следвало да се изрежат само сухите клони. Споразумели се работата да бъде извършена с негови материали и средства най-късно до началото на брането на сливи. Разбрали се да му плаща на декар, но точна цена не са уточнявали, защото първо И. трябвало да огледа градината и да прецени колко работа има за вършене. Уточнява, че това било еднократно възлагане на работа. По отношение на изисканата заповед не представя такава, защото фирмата към момента на проверката няма лица, които да извършват работа по трудово правоотношение.

От свидетелските показания на И.Н.К., М. М. А. и Х.Г.М., се установява, че работниците са били търсени от И.Н.К. /работещ на трудов договор във фирма различна от жалбоподателя/, който осигурил трактора и необходимите инструменти, а на К. казал да води със себе си четири-пет човека.

Изслушани са и показанията на служителите на ответника - И.Д.Б. и Е.Н.И..

Като доказателства са приети изпратената от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

Ловеч административна преписка,; Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ19066116/12.07.2019 г.

На основание чр. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността, в частност верността на съдържанието, на Декларация от М.К.Д. от 21.05.2019 година, намираща се на л. 10 от делото. На ответника е указано, че доколкото се касае за частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху него, като страна, която го е представила.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.

168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.

405а, ал. 7 от КТ, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предписание изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч е издадено на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, от материално и териториално компетентен контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Ловеч

/длъжностното лице И.Д.Б. - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Ловеч/, в рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с чл. 399 и чл.

405а от Кодекса на труда. Актът е постановен в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.

59, ал.2 от АПК и чл.

405а от КТ. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на материалноправната предпоставка за даденото на основание чл.

405а, ал. 4 от КТ предписание на работодателя.

Обжалваното Предписание изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, обаче е постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съгласно ал. 4 на чл. 405а от КТ въз основа на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. За да бъде издадено постановление по реда на чл.

405а, ал. 1 от Кодекса на труда, е необходимо да бъде установено с всички доказателствени средства, че по време на извършване на проверката и при издаване на акта работникът предоставя работна сила в полза на конкретно лице - работодател, без страните да са оформили отношенията си с трудов договор. Следователно законово регламентираната материалноправна предпоставка за издаване на предписание по чл.

405а, ал.4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор, е констатирано по надлежния ред от контролните органи Дирекция "Инспекция по труда" предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови правоотношения.