Определение № 436 от 14.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Кюстендил, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 - чл. 279 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4294/10.04.2025 г. от "Йеттел България" ЕАД,/с предходно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със съдебен адрес гр.

София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22, чрез пълномощника им адвокат З. Ц. от САК, насочена против разпореждане № 1335/18.03.2025 г. по ч. гр. д. № 672/2025 г. по описа на РС - Кюстендил, в частта, в която е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, против Л. Т. Х., за суми в размер общо на 616,28 лв. неустойки, начислени за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя.

Жалбоподателят навежда съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се аргументира, че претендираната неустойка не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочените вземания в пълния претендиран размер. Претендират се разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд по ч.гр.д. № 672/2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД за вземане в общ размер 1099,66 лева, от които: 7,77 лева дължими и незаплатени лизингови вноски за устройство – часовник MyKi Watch 4 lite black за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г. и 15,54 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски за устройството за периода от 15.07.2023 г. до 20.12.2023 г., произтичащи от договор за лизинг от 20.01.2022 г.; 102,01 лева неплатени задължения за абонаментни такси и потребени услуги за мобилен номер ************ за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г. и 169,16 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя за мобилен номер ************, произтичащи от договор за мобилни услуги № 1

622990885 от 10.03.2020 г и допълнително споразумение № 080452212 от 14.03.2023 г.;

202,11 лева неплатени задължения за абонаментни такси и потребени услуги за мобилен номер *********** за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г. и 181,14 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя за мобилен номер ***********, произтичащи от договор за мобилни услуги № 623298100 от 18.06.2020 г. и допълнително споразумение № 080452252 от 14.03.2023 г.; 106,66 лева неплатени задължения за абонаментни такси и потребени услуги за мобилен номер ********* за периода от 15.03.2023г. до 14.06.2023г. и 169,16 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя за мобилен номер *********, произтичащи от договор за мобилни услуги № 624233116/30.01.2021г и допълнително споразумение № 080452247 от 14.03.2023 г.; 49,29 лева неплатени задължения за абонаментни такси и потребени услуги за мобилен номер ********* за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г. и 96,82 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя за мобилен номер *********, произтичащи от договор за мобилни услуги № 625753959 от 20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението до съда – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените деловодни разноски – 25,00 лева държавна такса и 480,00 лева платено възнаграждение за адвокат.

Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК, са приложени процесните договори, допълнителни споразумения и Общите условия на заявителя.

Сезираният съд е постановил съдебен акт - Разпореждане № 1335/18.03.2025 г., с което е издал заповед за изпълнение, съгласно която Л. Т. Х. да заплати на „Йеттел България” ЕАД сумите, както следва: 7,77 лева дължими и незаплатени лизингови вноски за устройство – часовник MyKi Watch 4 lite black за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г., 15,54 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски за устройството за периода от 15.07.2023 г. до 20.12.2023 г., 102,01 лева неплатени задължения за потребени услуги за мобилен номер ************ за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г.; 202,11 лева неплатени задължения за потребени услуги за мобилен номер *********** за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г.; 106,66 лева неплатени задължения за потребени услуги за мобилен номер ********* за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г.; 49,29 лева неплатени задължения за потребени услуги за мобилен номер ********* за периода от 15.03.2023 г. до 14.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението до съда – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски – 10,99 лева държавна такса и 211,00 лева възнаграждение за адвокат.

Оставил е без уважение заявлението на „Йеттел България” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 169,16 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя за мобилен номер ************;

181,14 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя за мобилен номер ***********; 169,16 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя за мобилен номер *********; 96,82 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя за мобилен номер *********.

Заповедният съд е мотивирал акта си с довода, че уговорената с договорите неустойка има неравноправен характер, напуска рамките на присъщите им функции и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Приел е, че клаузата за неустойката е необосновано висока по см на чл. 143, т. 5 ЗЗП като същата не е индивидуално уговорена по арг. на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, респективно същата е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Същевременно районният съд е приел, че по делото липсват доказателства, заявителят да е упражнил законосъобразно правото си да развали договора, доколкото заявителят твърди, че договорът е едностранно развален поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

2

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260 т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира още, че тя е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

По същество въззивният съд я приема за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

В съдебната практика се поддържа разбирането, че искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК следва да бъде отправено с надлежно заявление, което да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

На свой ред разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а също и дали не се основава на неравноправна клауза.

Вземанията за неустойка са предвидени в т. 11 от договор № 622990895 и договор № 623298100, респективно т. 9 от договор № 624233116, договор № 625753959, както и в раздел 3.2 от допълнителните споразумения с № 080452212/14.03.2023 г., № 080452252/14.03.2023 г. и № 080452247/14.03.2023 г., като е посочено, че "в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока /на договора/ по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване /а/ неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, за не повече от три месеца. В случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент. /б/ в случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или предходно подписан документ, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой без абонамент съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Съдържанието на клаузата относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но 3 без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнително споразумение.

Клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл.