Решение № 22564 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22564 гр. ****, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражда****о дело № 20241110111137 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от **** срещу ****.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между страните са били сключвани неформални договори за доставка на бетон и описва всяка от доставките, като сочи, че единствено доставката по фактура № **** г. е останала неплатена от ответника. При тези твърдения моли съдът да признае за утсановено, че ответното дружество му дължи сумата от 2 028 лв. – цена за доставка на 4 куб.м. бетон с марка С 16/20 и 9 куб. м. циментов разтвор 1:3 по фактура № **** г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67417/2023 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за производството.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва, че между страните са възникнали облигационни отношения по доставката на 4 куб.м. бетон С 16/20 и 9 куб. м. циментов разтвор 1:3 по фактура № **** г. Твърди, че не е поръчвал тази доставка и че посоченото във фактурата количество бетон не му е било доставено, че не е осчетоводил тази фактура и не е ползвал данъчен кредит за нея, че негови служители не са приемали доставката по нея и че не са подписвали 6те броя експедиционни бележки, представени с исковата молба. Оспорва верността на представените от ищеца документи.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на чл. 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно 1 основание с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД от **** срещу ****, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от 2 028 лв – главница по сключен неформален договор за проджаба на 4 куб.м. бетон С 16/20 и 9 куб. м. циментов разтвор 1:3, по фактура № **** г. за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67417/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи по делото следните обстоятелства: 1/ валидно сключен между страните по делото неформален договор за покупко-продажба на посочената стока - 4 куб.м. бетон С 16/20 и 9 куб. м. циментов разтвор 1:3; 2/ доказване на обстоятелството, че ищецът е изправна страна по договора; 3/ настъпила изискуемост на вземането за възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на положителните предпоставки за основателност на иск с квалификация чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, с характерното за търговската продажба съдържание и изискуемо задължение за заплащане на цената на доставената стока. По отношение на предпоставката неизпълнение, същата като отрицателен факт от действителността е достатъчно да се твърди от кредитора-ищец и при липсата на доказателства за осъществяване на противоположния положителен факт – плащането, доказателствената тежест, за което се носи от ответника, съдът я приема за установена.

За доказване на твърденията си, ищецът е представил с исковата молба процесната фактура № **** г., като видно от съдържанието на същата, документът е подписан единствено от представител на доставчика – ищеца „****“ ****, като в полето за подпис на получател – такъв липсва.

Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопа****ите операции, във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този факт, в посочената хипотеза. Настоящият случай не е такъв, доколкото фактурата не е подписана от представител на ответното дружество.

Ищецът е ангажирал по делото експертни доказателства, за установяване на твърдението си, че ответникът е осчетоводил процесната фактура и е ползвал данъчен кредит за сумата по нея. В този смисъл, следва да се посочи, че съдебната практика, еднозначно приема, че „отразяване на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението“ (така Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 г., т.к., I т.о. на ВКС).

2

В тази връзка са приети, без възражения от страните, основно и допълнително заключение на ССчЕ, които съдът кредитира изцяло. При изготвяне на основното си заключение, експертът е работил, въз основа на проверка в счетоводствата на страните по делото – по представени от тях документи, а при допълнителното заключение е изискал информация от ТД на **** – офис **** за ответника и **** – за ищеца, от които е получил изисканите данни за двете дружества от информационната система на ****, във връзка с отразяването на спораната фактура. И при двете заключения на ССчЕ, отговорът на поставената задача е един и същ – процесната фактура № **** г. на стойност 2 028 лв. с ДДС не е отразена в подадените от ответното дружество документи по ЗДДС /справка-декларация и дневника н апокупките по ДДС/ към **** за процесния период и не е позлван данъчен кредит – ДДС в размер на 338 лв. за данъчна основа по фактура на стойност 1690 лв.

Следователно не се установява по делото сключване на сочения неформален договор за продажба на стока и изпълнение задължението на продавача да предаде стоката, предмет на договора, в резултат на което да възникне насрещното задължение за плащане на цена. Ирелевантно е обстоятелството, че ищецът е отразил фактурата в денвник продажби и спрака-декларация за отчетен период м.01.2023 г.

След приключване на съдебното следствие по делото и обявяването му за решаване, е получена молба с вх. № 364493/13.11.2024 г., подадена от ищеца, с която се оспорва допълнителното заключение на ССчЕ, по съображения, че вещото лице не е получило отговор от ТД на **** – офис ****, а отговорът на поставения въпрос се базира на предположение. Предвид това, че молбата е подадена чрез ЕПЕП на 08.11.2024 г. (петък), т.е. преди провеждане на о.с.з. на 11.11.2024 г. (понедленик), но не е обработена и докладвана своевременно – съдът следва да даде отговор на възражението, което намира за неоснователно. В допълнителното заключение на ССчЕ, вещото лице изрично е посочило, че са предоставени данни от информационната система (на ****) за двете дружества, съответно от ТД на **** – офис **** за ответника и **** – за ищеца. Заключението е изготвено именно въз основа на предоставените счетоводни данни – извлечения от регистрите на **** и е дало еднозначен отговор на поставения въпрос.

Твърденията на ищеца за извършената доставка, не се доказват и от представените по делото 6 бр. експедиционни бележки, доколкото в същите не е поставен подпис на представител на ответното дружество, с който да се установи предаване на описаната в документите стока – бетон. Видно от съдържанието на същите – посочен е единствено вида на стоката, дата и час на натоварване, като не е посочен час на пристигане и час на разтоварване.

Подписи на експедиционните бележки има единствено в поле „изпращач“ и поле „шофьор“, като в поле „получател“ – подпис не е положен.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват претенцията му, поради което предявеният иск е неоснователен, като недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

3

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква единствено за ответника. Такива се претендират в размер на сумата от 480 лв. – адв. хонорар по ДПЗС от 29.05.2024 г., заплатена изцяло по банков път (л. 59 от делото) и следва да бъде възложена в тежест на ищеца.

Неоснователно е възражението за прекоморност на на срещната страна, доколкото възнаграждението е определено под минимума по чл. 7, ал. 2. Т. 2 НМРАВ – 502,80 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „***“ **** срещу „********“ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ ****, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от 2 028 лв. – главница по неформален договор за прода жба на 4 куб.м. бетон С 16/20 и 9 куб.м. циментов разтвор 1:3, по фактура № **** г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67417/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ **** , ЕИК **** да заплати на „********“ ****, ЕИК ****, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4