Решение № 383 от 24.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100500193 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№47994/20.12.2023г., подадена от ЗД ,,БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, с адрес:гр.София, бул.,,Джеймс Баучер“ №87, ет.2, срещу Решение №2426/06.12.2023г., постановено по гр.д.№2986/2023г. по описа на Районен съд-Бургас.

С цитираното решение, съдът е осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:

831830482, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, да заплати на И. Т. Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 2076 лв., представляваща неизплатените имуществени вреди, по отношение на МПС – лек автомобил, марка „Ф.“, модел „П.“, с рег.

№***, претърпени в резултат на настъпило на 17.03.2023г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение, съдът е осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:

831830482, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, да заплати на И. Т. Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 690,64 лв., представляваща направените съдебноделоводни разноски.

Жалбоподателят изразява недоволство от постановения съдебен акт, като намира същия за неправилен и необоснован, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че вина за възникване на процесното пътно- транспортно произшествие, имал изцяло водачът, управлявал моторно преводно средство, застраховано при въззивното дружество със застраховка ,,Гражданска отговорност“. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебна автотехническа експертиза и разпит на свидетели. Твърди се, че съдът не следвало да кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е констатирано, че ударът е можел да бъде предотвратен от страна на водача на автомобил ,,М.“. Излага се становище 1 във връзка с механизма и предпоставките за настъпване на пътното произшествие. Навеждат се доводи за противоправно поведение на другия участник в движението- водач на автомобил ,,Ф. П.“. Развиват се съображения за неоснователност на предявения иск.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените в производството по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, чрез процесуалния представител адв.Мануел Тепеликян- АК- Стара Загора, с който същата се оспорва изцяло. Развиват се съображения за законосъобразност и правилност на постановеното от Районен съд- Бургас решение. Излага се становище във връзка с направеното с въззивната жалба бланкетно оспорване на извършената в първоинстанционното производство експертиза. Посочва се, че от представените по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по извършената експертиза, безспорно била установена противоправността на извършеното деяние, причинно- следствена връзка между деянието и вредите, вината на застрахования при ЗД ,,БУЛ ИНС“АД водач, както и размера на претърпените вреди.

Подчертава се, че в производството пред районния съд, насрещната страна не направила възражение за съпричиняване на вредите, поради което наведените от въззивника в тази насока доводи, се явявали неоснователни. Излагат се подробни съображения относно размера на предявените искови претенции.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване постановения съдебен акт на Бургаския районен съд. Претендира се присъждане на сторените в производството пред въззивната инстанция разноски, включително за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

Страните не са направили доказателствени искания пред настояща В съдебно заседание страните не се явяват.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по повод искова молба, предявена от И. Т. Т. срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв. – частичен иск за сумата от 3000 лв., представляваща неизплатените имуществени вреди по отношение на МПС – лек автомобил, марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. №***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. След направено изменение на иска, претенцията следва да се счита предявена за сумата от 2076 лв.

Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2023г., около 08:15 ч., на еднопосочна улица, намираща се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, пред блок №326, е настъпило ПТП между управлявания от ищеца автомобил и лек автомобил- марка „М.“, модел „ЕС 500“, с рег. № СВ 3989 СМ, управлявано от С. Ж.. Ищецът твърди, че причина за настъпването на ПТП е 2 неспазване правилата за движение, регламентирани в ЗДвП от другия впдач, а именно шофиране в насрещното движение по еднопосочна улица. Поради липсата на пострадали лица, двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол № 928360. Ищецът сочи още, че виновният водач имал валидна застраховка „ГО“ към ответното дружество, сключена с полица №BG/02/12200182555, валидна до 23.06.2023г. Ищецът позвънил в ответното дружество и ги уведомил за ПТП, но на 24.04.2023г. получил отказ за плащане от страна на ответника, тъй като не били ангажирани доказателства относно вината на водача С. Ж.. Ищецът поискал преразглеждане на отказа на застрахователя да му изплати претендираните имушествени вреди, но отново получил отказ. Нанесените имуществени вреди по автомобилът на ищеца са подробно описани.

Правното основание на исковата претенция е чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответното застрахователно дружество оспорва предявения иск по основание и размер.

Твърди, че по делото не се установява механизма на процесното ПТП, оспорва наличието на деликт, сочейки че ПТП-то не е настъпило по начина, описан в приложения протокол за ПТП. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП-то е изцяло ищеца, тъй като той е навлязъл в лентата за насрещно движение. Посочва се, че водачът Ж. имал сключена застраховка „Автокаско“ в ответното дружество и по тази полица същият е завел щета №2303008629 за същото събитие, в която е описано, че вина за настъпване на ПТП има ищецът И. Т., като е представил двустранен констативен протокол, който се различава съществено от този, представен от ищеца с исковата молба. Сочи се, че за едно и също ПТП са съставени два различни констативни протокола. Твърди, че при установена стойност за ремонт на автомобила над 2000 лв., увреждането на МПС-то представлява тотална щета съобразно разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ и чл.22, ал.2 от Наредба №24/2006г.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото не е спорно, че 17.03.2023г. между 7ч. и 8ч. сутринта е настъпило ПТП между лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ***, собственост на ищеца и „М. ЕС 500“, с рег. № СВ 3989 СМ, управляван от С. Ж.. На място водачите на двата автомобила подписали двустранен констативен протокол, който е представен по делото. Не е спорно, че при ответното дружество е сключена застраховка „ГО“ на водача С. Ж., сключена с полица №BG/02/12200182555, валидна до 23.06.2023г.

Установява се по делото, че на 22.03.3023г. ищецът е подал уведомление за щета №********** в ЗД „Бул Инс“ АД с искане за изплащане на застрахователно обезщетение.

От страна на застрахователното дружество е постановен отказ, срещу който ищецът е депозирал възражение, но на 15.05.2023г. ответното дружество е уведомило ищеца с писмо, че след преразглеждане на ликвидационната преписка, се потвърждава становището за отказ по щетата.

Ответното дружество е представило и преписка по щета № 2303008629/17.03.2023г., видно от която водачът С. Ж. е депозирал уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“, сключена с ЗД „Бул Инс“ АД, в което е посочил, че на 17.03.2023г. в гр. Бургас, к/с Меден рудник, поради наличието на паркирани автомобили от двете страни на пътното платно, е спрял да изчака, но насреща идвала кола, водачът на която не го видял и го ударил. Видно от двустранния констативен протокол за ПТП, приложен към уведомлението за щета, на 17.03.2023г. в 07.15ч., е станало ПТП между автомобила на ищеца и лек автомобил- марка „М.“, модел „ЕС 500“, с рег. № СВ 3989 СМ, управляван от С. Ж., като в него е посочено, че вина за ПТП има водачът-ищец И. Т..

По делото е изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза, като вещото лице е посочило, че тъй като не е участвал в огледа на местопроизшествието, както и в огледа на процесните МПС, то становището му относно механизма на ПТП се основава на посочените в исковата молба и констативен протокол № 928360 обстоятелства. Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП и вредите 3 по МПС-то на ищеца. Вещото лице е отговорило, че общата средна пазарна цена, необходима да се отремонтира лекия автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, след процесното ПТП, е 2076 лв.

След изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, са допуснати допълнителни въпроси към експерта, който е посочил, че общата средна пазарна цена, необходима, за да се отремонтира увредения автомобил на ищеца с алтернативни части, е 2 188 лв. Вещото лице е посочило още, че непосредствено преди ПТП видимостта на двамата водачи е била частично ограничена от паркираните в дясната част на пътя автомобили /по посоката на движение на лекия автомобил „М.“/, но и двамата водачи са могли да видят насрещно движещия се лек автомобил. В съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпроси на ответника, като е посочил е, че двамата водачи са имали видимост един към друг, макар и леко намалена, поради което са имали възможност да предотвратят ПТП-то.

Експертът е заявил още, че в случая не е налице „тотална щета“ по отношение на увредения автомобил, както и че средната пазарна цена на запазените части от лекия автомобил на ищеца, след процесното ПТП е 2 300 лв. в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че така отразената средна пазарна цена за труд за отремонтиране на увредения автомобил представлява цената на сервизите в Бургас и областта, както и че действително същата е много по-висока от тази по наредбата, но това се дължи на обстоятелството, че наредбата не е актуализирана повече от 20 години.

По делото са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан свидетелят С. Ж. – водача на другият автомобил, участник в ПТП. Същият заявява, че действително е участвал в ПТП, станало на процесната дата, към 7.25 ч. е тръгнал да води децата си към училище, като автомобилът му е бил паркиран на улицата, където е станало ПТП-то, като от двете страни на платното е имало спрени коли. Свидетелят е заявил, че е бил спрял, като си е мислел, че другият водач ще спре, но той не спрял, а преминал и така се стигнало до сблъсъка. Свидетелят заявява още, че принципно вечер когато хората се прибират от работа паркират колите си на пътя, поради което има място да мине само една кола. Сочи, че платната са две, но заради спрените автомобили няма възможност за разминаване. Твърди, че по време на удара автомобилът му е бил спрян, както и че е видял само таван как се движи, след което е станало ПТП-то, счита, че най-вероятно водачът на другия автомобил не го е видял. Свидетелят потвърждава, че двамата водачи са постигнали съгласие да не викат органите на МВР и са попълнили двустранен протокол. Твърди, че тъй като и двамата не са знаели как се попълва протокол, се наложило човек от кооперацията в близост да им помогне. Свидетелят Ж. заявява, че има сключени застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ към ответното застрахователно дружество.