Протоколно определение № 798 от 23.12.2024, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 798 гр. ХАСКОВО, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Съдебни

НЕЛИ К. КАРАВЕЛОВА заседатели: ЯНКА Т. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Р. З. Т.А и прокурора А. Х.. П.

Сложи за разглеждане докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Наказателно дело от общ характер № 20245600200485 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява прокурорът А. П..

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И. се явява. В качеството на негов защитник се явява адв. Д. Н..

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, вписано в списъка за призоваване като такова - „***“ АД, редовно уведомено, не изпраща представител.

От последното е постъпило писмено становище вх. №

12361/18.12.2024 г., в което се заявява, че се поддържат вече отправените искания, включително искането за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения граждански иск, поддържа се още искането за издаване на съдебно удостоверение с цел установяване на кръга на наследници на починалия Т. С.. Отново се заявява, че следва да бъдат приети като доказателства представените на 29.10.2024 г. и 06.11.2024 г. документи.

Изразява се кратко становище по всеки един от въпросите, изброени в 1 разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.

По хода на разпоредителното заседание:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът не констатира пречки да бъде даден ход на делото и затова ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия:

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И. – роден на ***г. в гр. ***, живущ в гр.

***, *** гражданин, ***, грамотен, с *** образование, неосъждан, безработен, ЕГН: **********.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на подсъдимия процесуалните му права по НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Наясно съм с правата, които имам в процеса.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. Н.: Нямаме искания за отводи.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, съдът извърши проверка дали подсъдимият е получил препис от обвинителния акт и всички останали страни дали своевременно в указания от закона седемдневен срок са получили преписи от разпореждането на съда за насрочване на съдебното заседание, съдържащо подлежащите на обсъждане въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Получих своевременно препис от разпореждането на съда с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

АДВ. Н.: Своевременно получих препис от разпореждането на съда и съм в готовност да взема отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Получих навреме препис от обвинителния акт и съм запознат с неговото съдържание. Получих навреме и 2 последното разпореждане на съда, което съдържа въпросите, които ще бъдат обсъдени в днешното съдебно заседание.

Съдът, след като се увери, че подсъдимият своевременно е получил препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда, а останалите страни съответно препис от разпореждането, намери, че на същите следва да бъде предоставена възможността да вземат отношение по тези въпроси и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВИ СЕ възможност на страните да вземат отношение по въпросите, изброени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на ОС-Хасково. Считам, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия. По отношение на въпроса за разглеждане на делото по реда на особените правила, мога да взема становище след изслушване на подсъдимия и неговата защита. Считам, че няма основание за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда, няма причина същата да бъде изменена. Нямам искания за събиране на нови доказателства. В случай, че няма искания за разглеждане на делото по реда на особените правила, считам, че за следващото съдебно заседание следва да бъдат призовани и посочените в обвинителния акт лица като свидетели и вещи лица. По отношение на искането за граждански иск, предявен от „***“ АД, считам, че същият не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане, доколкото на първо място, същият би усложнил наказателния процес с оглед и искането от тяхна страна за установяване кръга на наследниците на починалия и евентуално за конституирането им като граждански ответници, още повече че „***“ АД вече е реализирало правата си по същия казус, били са водени граждански дела срещу *** и тези дела са спечелени с влезли в сила съдебни решения, така че считам, че няма основание за съвместно разглеждане на граждански иск.

АДВ. Н.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, с оглед повдигнатото обвинение и правната квалификация на деянията, считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд -Хасково. Не са 3 налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство. Считам, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, което налага прекратяване на производството по делото и връщането му на Окръжна прокуратура-Хасково. Обвинителният акт не отговаря на установения в чл.

246 от НПК нормативен регламент и не е съобразен с основните положения на Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС. На първо място, доколкото основното предназначение на обвинителния акт е свързано с очертаването на рамките на обвинението, в които ще се развие процесът на доказване по време на съдебната фаза, то е необходимо в същия да намерят отражение всички релевантни за обвинението факти, като при това същите следва да бъдат изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин, за да не бъдат затруднени обвиняемите при упражняване на правата им на защита и с оглед изясняване на съответната на твърдените факти правна квалификация. В обстоятелствената част на акта, задължително следва да намерят отражение всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна престъплението, както и неговия автор, а в заключителната му част същите тези обстоятелства следва да се аргументират конкретно.

Индивидуализацията обаче не е невъзможна, ако в окончателното обвинение не са описани конкретно елементите от престъпния състав на деянието, в което се е изразило противоправното поведение на обвиняемия, в случая - на подсъдимия. Претендираната спрямо него отговорност за конкретни деяния и непосочването на всички данни в обстоятелствената част и заключителната такава на обвинителния акт, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване правата в съдебното производство. Основно право на обвиняемия е да разбере в какво точно и за какво престъпление е обвинен, за да може да реализира правото си на защита в пълен обем - чрез даване на обяснения по предявеното му обвинение, да направи възражения, да ангажира доказателства във връзка с тях, а съдържанието на настоящия обвинителен акт в сериозна степен лишава подсъдимия И. от тази възможност и от възможността за ефективна защита и това е така, защото в него се откриват редица пропуски, неясноти и противоречия, които се свеждат до следното:

Спрямо подсъдимия И. са повдигнати две обвинения. Първото е за деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 249, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр.

4 чл. 26, ал. 1 от НК и второто - за престъплението „изпиране на пари“ в хипотезата на чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК. Съставът на престъплението по чл. 249, ал. 2 от НК, в който е обвинен подзащитният ми, инкриминира използването на платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът. Това престъпление е формално и за неговото осъществяване е достатъчно извършването на изпълнителното деяние, без да е необходимо настъпването на каквито и да било вредни последици. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на действията, с които подсъдимият И. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 249, ал. 2 от НК, което се твърди да е извършил в съучастие като съизвършител с Т. С. и в условията на продължавано престъпление. Нещо повече, липсват дори твърдения платежните инструменти, посочени в диспозитива на обвинението, да са се намирали във фактическа власт на подзащитния ми, още по-малко той да си е служил с тях по какъвто и да било начин. В обвинителния акт са описани извършени единствено от Т. С. действия по използване на трите инкриминирани платежни инструмента, изразяващи се в поставяне на дебитните карти в ПОС терминалното устройство и въвеждане на ПИН код, като титуляр на две от тях е самият С., а третата е с титуляр дружеството „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител също е С.. Действията на подсъдимия И., ангажирали вниманието на прокурора, се свеждат до следното описание в обвинителния акт - цитирам: „След като сумата била блокирана и бил издаден авторизационен код, на следващия ден 04.05.2016 г. - за едно от деянията, подсъдимият И. в присъствието на С. завършил транзакцията. Това станало, като ПОС терминалът бил превключен от И. в режим на преоторизирано плащане, въвел номера на преоторизираната транзакция и издадения авторизационен код. По аналогичен начин са описани действията на подзащитния ми и за останалите две инкриминирани деяния. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не фигурират твърдение или факти за използвания от подсъдимия И. платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК, а описанието с изразите „превключил в режим на преоторизирано плащане или въвел номера на преоторизираната транзакция и издадения авторизационен код“ са лишени от всякаква конкретика и не оказват еднозначно за извършено от моя подзащитен на определено външно 5 въздействие върху софтуера на ПОС терминалното устройство, посредством което да се активизира режим на преоторизирано плащане. Липсва съдържание за това с какви действия е осъществил твърдяното превключване в режим на преоторизирано плащане. Например: посредством натискане на конкретен бутон на ПОС терминалното устройство или по друг начин с последователни действия от менюто на устройството, кои са конкретните номера на преоторизираните транзакции, кодовете, които се твърди, че е въвел И., колко цифрени са тези кодове поне и не на последно място, активирана ли е била такава опция на конкретното ПОС терминално устройство и т.н. Вместо това, за да попълни обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е възпроизвел цели пасажи от изготвената по делото техническа експертиза, които обаче са твърде общи и развиват в принципен план характеристиките и технологията при работа с платежни инструменти, а някои дори са пренесени в обвинителния акт на принципа „copy-paste“. Липсва обаче посочената конкретна фактология, отнасяща се до инкриминираните транзакции и за подсъдимия И. остава неясно срещу какви факти следва да се защитава.

Подобен подход не може да замести задължението на обвинителя да изложи фактически констатации, които самият той е приел за установени и въз основа на които изгражда обвинителната си теза. В настоящия случай това не е сторено. Въпросната фактология е част от предмета на доказване, респективно, правната квалификация на деянието. Едновременно с това, надлежната конкретизация на престъпния състав с обстоятелствата от предмета на доказване, гарантират правото на обвиняемия да узнае в какво точно е обвинен и охранява правото му на защита. Следва да се има предвид още, че отговорността на подсъдимото лице може да бъде реализирана само и единствено при прецизно повдигнато обвинение, съдържащо се в съответния акт на органа, ръководещ досъдебното производство. Отделен е въпросът, че твърдяното в обвинителния акт въздействие върху ПОС терминалното устройство от страна на подсъдимия И. изобщо не кореспондира с изпълнителното деяние по чл. 249, ал. 2 от НК. Във формулираната от прокурора фактология се сочи единствено, че описаните, макар и твърде неясно действия на подсъдимия И., са извършени в присъствието на подсъдимия С., като отсъстват твърдения и за това при така нареченото финализиране на транзакцията, последният да е използвал платежен инструмент. От друга страна, съставът на престъплението по чл.