Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1480 от 30.11.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3729/2021
Вид
Решение № 1480
Подписан
30.11.2021
В сила
16.12.2021
Състав
СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 183, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 183, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. Бургас, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора А.И.М. (РП-Бургас) като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20212120103729 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на З. К. З., за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК в хода на ДП № 261/2020 година по описа на Първо РУ МВР-Бургас, както и сумата от 100 лв. – имуществени вреди за заплащане на адвокатски хонорар, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът поддържа, че с постановление от 08.06.2020 год. по горното досъдебно производство е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, внесен е бил обвинителен акт на 15.07.2020 г. и с присъда от 08.09.2020 г. по НОХД № 2696/2020г. на РС Бургас е признат за виновен в това, че след като е бил осъден с решение № 1406/07.04.2014г. по гр.д. № 4118/2014г. по описа на РС Бургас да издържа свой низходящ – непълнолетната М.З.З., съзнателно не изпълнил това свое задължение. Присъдата на РС Бургас е била обжалвана пред Окръжен съд Бургас и с присъда от 15.01.2021г. бил признат за невиновен. Счита, че за репариране на неимуществени вреди е нужно обезщетение в претендирания размер, поради което моли за уважаване на иска и присъждане на разноските. Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, с който предявените искове са оспорени като неоснователни и недоказани. Сочи, 1 че ищецът не е конкретизирал и не е посочил в какво се изразяват претърпените от него неимуществени вреди, както и че липсват доказателства за техния размер. Излага се, че липсва причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата. Оспорва претенцията по размер. Наред с това се твърди, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 2000 лева е прекомерна и не е съобразена с продължителността на производството /малко над шест месеца/, като от привличането на обвиняем до внасянето на делото в съда с обвинителен акт са изминали само 14 дни. Оспорва претенцията от 100 лева имуществени вреди, тъй като не са представени доказателства за тях.

Предявените искове са с правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

С постановление от 08.06.2020 год. по ДП № 431 ЗМ-261/2020 по описа на Първо РУ на МВР-Бургас, вх. № 3860/2020г., пор. № 827/2020г. по описа на Районна прокуратура гр.Бургас, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.1, т.1 от НК – след като е бил осъден с решение № 1406/07.04.2014г. по гр.д. № 4118/2014г. по описа на РС Бургас да издържа свой низходящ – непълнолетната М.З.З., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 54 месечни вноски за периода от месец юли 2014г. до месец декември 2018г. вкл. в общ размер на 4590 лева.

На 15.07.2020г. е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД 2696/2020 по описа на БРС. На 08.09.2020г. е постановена присъда по посоченото дело, с което ищецът е признат за виновен. Присъдата на РС Бургас е била обжалвана пред Окръжен съд Бургас и с присъда от 15.01.2021г. ищецът бил признат за невиновен.

Според показанията на свидетеля Ф.С. (*** и *** на ищеца) З. работи на *** Бургас като ***. След осъдителната присъда работодателят отказал да му издаде пропуск за влизане в сградата на летището, затова ищецът чистил само пред сградата. Работата отпред била по – малко, затова работодателят му намалил трудовото възнаграждение и работното време на 4 часа. Според свидетеля, когато са започнали делата на ищеца, той е станал неадекватен, вдигал е кръвното налягане и това му се е отразило на здравето.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира иска за неимуществени вреди за основателен.

Както предвижда чл.1 от ЗОДОВ, Българската държава е отговорна за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на свои органи. Поради тази законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна, обезщетителна, като за наличието на неимуществени вреди е достатъчно наличие на оправдаване по повдигнато обвинение. В настоящото производство се установиха предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на Държавата за обезвреда – ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, след което е признат за невиновен с присъда на БОС.

2

Справедливостта не е абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати неоснователно. За установяване на характера и интензитета на неудобствата, претърпени от незаконното обвинение са ангажирани гласни доказателства. Съгласно свидетелските показания вън от всякакво съмнение е, че З. е изпитвал негативни преживявания от воденото срещу него наказателно производство, за времето от привличането му като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение – подписка на 08.06.2020 год. до постановяването на оправдателната присъда на 15.01.2021г. Като съобрази продължителността на производството – около седем месеца, през които спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение - подписка, обстоятелството, че е признат за невиновен едва на въззивната инстанция, както и негативното отражение на наказателното преследване върху здравето и начина му на живот, намаляване обема на изпълняваните от З. трудови задължения и съответното намаляване на получаваното от него трудово възнаграждение, съдът счита, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на 2000 лева, в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи.

Неоснователно е възражението на ответника, че не са представени доказателства за претенцията за имуществени вреди в размер на 100 лева. На лист 47 от приложеното по настоящото дело досъдебно производство № 431 ЗМ 261/2020г. по описа на Първо РУ– Бургас е приложен договор за правна помощ и пълномощно на адв. К.. От него е видно, че ищецът е сторил разноски в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред органите на досъдебното производство във връзка с предявяване на постановление за привличане на обвиняем и разпит на обвиняем, поради което искът за имуществени вреди в претендирания размер следва да се уважи.

Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете за имуществени и неимуществени вреди да се уважат в претендирания размер, като на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски в размер на 410 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на З. К. З., ЕГН ********** от гр. Б., ***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 100 лева /сто лева/ – обезщетение за имуществени вреди – за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред органите на досъдебното производство във връзка с предявяване на постановление за привличане на обвиняем и разпит на обвиняем, сумата от 2000 лева /две хиляда лева/ – обезщетение за неимуществени вреди – влошаване на качеството и начина на живот и здравето му, 3 претърпени в резултат на повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК в хода на ДП № 261/2020 година по описа на Първо РУ МВР-Бургас, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху посочените обезщетения, начиная от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З. К. З., ЕГН ********** от гр. Б., *** деловодни разноски в размер на 410 лева /етиристотин и десет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: НД

Съдия при Районен съд – Бургас: _____________/п/__________

4