Решение № 7648 от 25.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7648 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110170090 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ......... против В. Г. Я., В. И. Г. и С. Г. Г..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент ........., находящ се в гр. ...........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 585, 34 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 241, 70 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 22.08.2023 г.; сумата 27, 72 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 95 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2023 г., за които ответниците отговарят в условията на разделност, както следва: В. Г. Я. – 1/6, В. И. Г. – 2/6 и С. Г. Г. – 3/6, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.09.2023 г. по 1 ч.гр.д. № 49714/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В. Г. Я. и В. И. Г., с който оспорват исковете. Оспорват съществуването на облигационно правоотношение с ищеца през исковия период по съображения, че не е налице сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия. Излагат съображения, че е налице нарушение на ЗЗП, доколкото се касае за непоискана услуга. Оспорват през исковия период да е доставяна топлинна енергия до процесния имот. Оспорват начислената стойност на топлинна енергия да отговаря на реално доставена такава, както и ищецът да е доставял топлинна енергия с изискуемото качество. Оспорват годността на общия топломер в абонатната станция, както и размера на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Оспорват претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Молят съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. Г. Г., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за исковия период, като поддържа, че не е налице сключен с ищеца писмен договор. Излага съображения, че се касае за непоискана услуга. Излага съображения, че претендираната от ищеца стойност на доставена топлинна енергия не съответства на реално доставеното количество топлинна енергия и се явява произволно опред......... от ищеца. Оспорва претенцията за цена на дяловото разпределение по съображения, че се касае за чуждо вземане, по което задължено лице се явява ищецът. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, произтичащи от акцесорния й харакер, както и по размер. Прави възражение за давност. Счита, че е налице нарушение на Правото на Европейския съюз, във връзка с което развива доводи. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 05.09.2023 г. ......... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Г. Я., В. И. Г. и С.

Г. Г. за: сумата 1 585, 34 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 241, 70 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 2

22.08.2023 г.; сумата 27, 72 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 95 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2023 г., които се претендират в условията на разделност, както следва: В. Г. Я. – 1/6, В. И. Г. – 2/6 и С. Г. Г. – 3/6.

С разпореждане от 14.09.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 37, 21 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците , в които се съдържат възражения за давност.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.01.1991 г., по силата на който ........., В. И. Г. и С. Г. Г. са придобили собствеността на следния имот: апартамент ........., находящ се в гр. ..........., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, както следва: ......... – 1/3, В. И. Г. и С. Г. Г. – 2/3.

С молба-декларация от 18.10.2001 г. С. Г. Г. е отправила искане за откриване на партида за имота на нейно име. В същата е посочено, че семейството й се състои от 4-ма членове, както и че топлата вода ще се заплаща по показания на узаконен водомер.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. за лицето ........., същата е починала на 29.12.2004 г., като е оставила наследници: С. Г. Г. – дъщеря и В. Г. Я. – дъщеря.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. за лицето В. И. Г., последният се явява съпруг на С. Г. Г..

Представен е договор № 972/09.10.2001 г., сключен между ЕС с адрес: гр. ........... като възложител и .......... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор, сключен между ......... – възложител и .......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между 3 потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Видно от представените 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния имот, съставени от фирмата за дялово разпределение за отчетните периоди м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., в същите е посочено „без водомер“.

От заключението на съдебно-техническата експертиза , изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За исковия период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура от 147 м3, както и топлинна енергия за БГВ за 2 бр. потребители служебно по реда на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването – като за имот без водомер.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 1 640, 74 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 600, 52 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 40, 22 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение възлиза на сумата 27, 72 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице ......... И., че за исковия период задължението е намалено със сумата 44, 47 лв., което се потвърждава от представената по делото обща фактура от 31.07.2021 г., в която е отразена платена сума в размер на 44, 47 лв.

Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за исковия период м.07.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 27, 72 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се 4 установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.01.1991 г. се установява, че собствеността на процесния имот е придобита от ........., В. И. Г. и С. Г. Г., както следва: ......... – 1/3, В. И. Г. и С. Г.