Протокол с решение от ОСЗ № 9392 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 9392 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330102364 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:55 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Г. Й. Ш. срещу И. К. М.. Твърди се, че между страните бил сключен договор за паричен заем на 24.11.2023 г., по силата на който ищецът предал на ответника сумата от 5000 лв., като договорът служел за разписка на получената сума съгласно чл. 3 от същия.

Сумата следвало да бъде върната до 21.12.2023 г. Въпреки това липсвало изпълнение. Моли съдът да осъди ответника да плати сумата от 5000 лв. ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез особения представител оспорва иска като неоснователен. Оспорва истинността на договора за заем, като твърди, че подписът и имената в графата заемател не са изписани от ответника. Оспорва също записаната сума да е предадена, като оспорва,че ръкописният текст в края на договора е извършен от ответника.

Намира, че същият е добавен след полагане на подписите и не отразява действителна уговорка между страните. Счита, че договорът е реален, поради което претенцията се явява неоснователна. Оспорва също ответникът да не е погасявал задълженията си. Моли да се отхвърли искът, моли да се задължи ищецът да представи с извлечение от банковата си сметка за периода след 24.11.2023 г. дали е получавал суми и на какво основание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за основателността на който следва да се установие сключването на договора за заем, предаването на сумата на ответника, настъпването на падежа за нейното връщане.

1

Установява се от сключения договор за заем, че ищецът и ответникът се споразумели заемодателят да даде на заемателя сума в размер на 5000 лв.

Заемателят се задължил да върне сумата в срок до 21.12.2023 г. Съгласно чл. 2 от договора сумата се предава изцяло и в брой при подписване на договора, а съгласно чл. 3 договорът служи като разписка за получаване на заемната сума. На края на договора е изписано името на заемателя и положен подпис, като съгласно заключението на СПчЕ имената на ответника и подписът срещу тях съответстват на сравнителните образци и са изписани именно от И. М..

По отношение на изписаното „получих сумата“ се прави извод, че текстът не е изписан от ответника. Съдът намира, че това обстоятелство не оказва влияние върху извода за предаване на сумата, доколкото страните са се споразумели, че с подписване на договора от заемателя договорът ще служи като разписка за предаване на сумата. Такъв подпис е положен именно от заемателя Мавръков, като договорът служи като разписка и следва да се приеме, че сумата е предадена на ответника. Изводът на съда би бил различен, ако липсваше клаузата на чл. 3 от договора. Тогава изявлението „получих сумата“ би било единственото, въз основа на което да се установява предаване на сумата. В случая се касае за допълнително изявление, поради което е без значение от кого е написано и дали има подпис срещу него, тъй като и да липсваше това изявление, предаването на сумата е установено с подписването на самия договор за заем от ответника.

Въз основа на изложеното се прави извод за предаване на заемната сума, а съгласно уговорения падеж 21.12.2023 г. се прави извод, че същият е настъпил. Ето защо подлежи на уважаване иска да бъде осъден ответникът за връщането на тази сума, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 06.02.2024 г. до окончателното плащане.

При този изход спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за държавни такси в размер на 205 лв., разноски за особен представител в размер на 400 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., които са платени в брой. Разноските за експертизата са от бюджета на съда, тъй като е поискана от особения представител, поради което следва да останат в тежест на ответника. Въз основа на изложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, да плати на Г. Й. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, по предявения от него иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000 лв. - главница по договор за заем от 24.11.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.02.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, да плати на Г. Й. Ш., ЕГН **********, разноски, както следва: за държавни такси - 205 лв., разноски за особен представител - 400 лв., както и за адвокатско възнаграждение - в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, да плати по сметка на Районен съд 2

– Пловдив, в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, разноските за експертиза в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчи на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 15,15 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3