Решение № 761 от 30.11.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Силистра, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420101703 по описа за 2023 година

Ищецът „А.-Б. Т.” ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. М., бул. „Й.“ № , бл. , представляван от управителя Л. Е.

Н., претендира от съда да постанови решение, с което да осъди Т. К. Й., ЕГН:

**********, адрес: гр. С., ул. „Д.“ № , ет., ап. да му заплати сумата от 18 936.74 лева, представляваща стойността на липсващи материални ценности, предоставени му в качеството на лице, заемащо отчетническа длъжност мениджър продажби, в размер на 17 593.66 лева и остатък от служебен аванс, за който не са представени отчетни документи, удостоверяващи надлежното му разходване за служебни цели в размер на 1 343.68 лева, ведно със законната лихва върху общото задължение, считано от 07.06.2023г. - датата на откриване на липсата до окончателното й изплащане.

Претендира и разноски за производството.

Ищецът твърди, че ответникът е изпълнявал длъжността мениджър продажби в ищцовото дружество до 07. 06. 2023 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено. Твърди, че във връзка с изпълнение на трудовите функции на ответника, на същия, в периода 19.09.2022г. 07.06.2023г. били предоставени стоки на обща стойност 17593.66 лева, които той е следвало да продава на клиенти от името и за сметка на ищеца. Според ищеца, при прекратяване на трудовото правоотношение се установило, че стоките, които ответникът е получил не се намират у него, а до момента на предявяване на исковата молба, не е отчел и предал на дружеството сумата, представляваща продажната цена на стоките, която е получил в брой, а отделно от това е предоставил на ищеца неверни данни за издаване на фактури 1 във връзка с продажбата на част от стоките, чиято цена е следвало да се плати от клиентите по банков път. Твърди се още, че при прекратяване на трудовото правоотношене, ответникът е признал наличието на установени липси и се е задължил да ги възстанови в същия ден, което не е сторил, а в последствие ищецът установил и че част от данните за предадени стоки са неистински.

Тези обстоятелства мотивирали ищеца да сезира ОД на МВР С. за извършване на проверка относно наличието на извършено престъпление, както и да инициира настоящия процес.

Ответникът Т. К. Й. с ЕГН **********, гр. С., ул. Д. № , ет. , ап. е подал писмен отговор, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Ответникът счита, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело с оглед установяване наличието на престъпни обстоятелства.

Оспорва да е имал като свое трудово задължение събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности, за да е налице възможност за ангажиране на пълната му имуществена отговорност по реда на чл. 207, ал. 1 от КТ, както и не са установени конкретни липси, които да бъдат възстановени от него, в качеството му на работник или служител. В тази връзка счита исковата претенция за недоказана и моли същата да бъде отхвърлена.

Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

Не е спорно, че страните по делото са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 109 / 19.09.2022г., по силата на който ответникът е изпълнявал длъжността “мениджър продажби” - НКПД 12216003.

Спорът между страните е по отношение на характера на длъжността на ответника, като ищецът твърди, че длъжността е отчетническа, като се мотивира с факта, че основното задължение на ответника е б и л о да дистрибутира в района на Североизточна България стоките на „А.-Б. Т.“ ООД, като за целта получава стоки от централата на фирмата в С., обикновено с куриерска фирма, доставя същите до клиенти в Североизточна България, събира паричните средства, които са определени като цена на стоките, когато плащането е в брой, и има задължението да внесе същите по сметка на работодателя „А.-Б. Т.“ ООД или да му ги отчете и предаде на каса.

Ответникът оспорва да е имал като свое трудово задължение събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности.

В представената по делото длъжностна характеристика на ответника, в качеството му на ръководен служител в структурна единица - отдел „Продажби“ са предвидени задължения съгласно т. 4 е да контролира и подпомага осъществяването на директни продажби на стоки на клиенти.

2

Съобразно т. 2, 3, 5 от длъжностната му характеристика е следвало да контролира и подпомага екипа си при консултацията и информационното обслужване на клиенти на фирмата, включително за дейността, асортимента, условията и процедурите за предоставяне на стоките, контролира и подпомага популяризирането и демонстрацията на нови стоки на място, при клиента, съдейства при решаване на рекламации на стоките, а във вътрешните отношения с екипа си е имал задълженията да отговаря за приемане на всички заявки (устни и писмени) на клиенти за доставка на стоки, за контрола и подпомагането на текущото обслужване на клиентите, за активното търсене и привличане на нови клиенти, както и е бил длъжен да извършва всички дейности, възложени от управителя на фирмата във връзка с предлагането ма стоки на клиенти на фирмата.

Предвид възможността да преценява, създава и утвърждава вътрешнофирмени документи – заявки, рекламации, да преценява и контролира въвеждането на нови продукти и оптимизиране на директите продажби, съдът приема, че ответникът е изпълнявал отчетническа функция.

Видно от представените от ищеца протокол за наличностите в касата на фирма „А. Б. Т.” ООД от 30.06.2023г. е установена липса в размер на 3197.48 лева намиращи се в Т. Й., като средствата са от продадени стоки, в протокол за инвентаризация на сметки 304-Стоки едри разфасовки, 3041-Стоки дребни разфасовки от Баланса на фирма „А. Б. Т.“ ООД към 30.06.2023 г. са описани стоки, поръчани от ответника в качеството му на тър говски представител на фирма „А. Б. Т.“ ООД, същите са изпратени от фирмата и са получени от него, придружени с документи: поръчка, стокова разписка и фактура, с протокол за инвентаризация на сметка 4222-подотчетни лица от баланса на фирма“А. Б. Т.“ ООД към 30.06.2023г. е установе н о , че към 30.06.2023г. ответникът, в качеството си на подотчетно лице не е отчел служебен аванс в размер на 1343.68лв. в срок. Представен е и приемо – предавателен протокол от 07. 06.

2023 г. С който ответникът е върнал предоставеното му служебно оборудване и ответникът се е задължил да преведе парите от предаваните стоки на Д. 88 ЕООД и ЗП Е. Б. за сумата от 11357.34 лева, както и сумата от 1002.74 лева на ЗП И. П. в същия ден.

Освен представените доказателства, съдът преценява и приетото по делото заключение по назначената ССЕ, според което, след проверка на доказателствата, събрани по делото и след проверка в счетоводството на дружеството ищец, се установява че за периода 19. 09. 2022г. – 07. 06. 2023г. на клиентите са предадени стоки на обща стойност 17472 .60 лв., които не са отчетени и получени от А. - Б. Т. ООД, стоките са предадени на ответника Т.

К. Й. от А.-Био Т. ООД, същите са в размер на 17472.60 лева с ДДС, които липсват като стоки или парични средства. Освен това, съгласно счетоводните записвания, ответникът не е възстановил служебен аванс в размер на 1343.68 лева.

Във връзка с тези доказателства, съдът приема за доказано твърдението 3 на ответника за установени липси, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая е без значение доколко ответникът е спазвал правилата за счетоводно отчитане на разходите. Правнорелевантните въпроси с а налице ли е твърдяната от ищеца липса или такава няма поради установяване на направен от ответника разход в полза на ищеца.

Липсата представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Работодателят трябва да докаже липсата, както и че привлеченият ответник има съответното качество, за да отговаря за нея. При парична отчетност причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл.126, т.8 КТ) и това е достатъчно за ангажиране на пълна имуществена отговорност.

Отчетникът следва да разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност, като въведе фактите (и връзките между фактите) относно произхода на липсата и докаже, че тя не се дължи на негови действия или бездействия, или че като вреда тя е резултат от нормален производствено стопански риск; изпълнение на неправомерна служебна заповед, или се дължи на обстоятелства, за които е отговорен работодателят.

Съгласно чл. 211 КТ пълната имуществена отговорност на работника се осъществява по съдебен ред. С осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Отчетникът разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл.

46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл. 83, ал.1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.X..1955 г., Пленум на ВС РБ). В производството по имуществената отговорност – по отношение на липсата възниква оборима презумция, че е причинена от отчетника, тъй като на него е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото му правоотношение. В негова тежест е да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение, но в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника. Ако работодателят не установи конкретно какви материални ценности /по вид, количество, размер и стойност/ са начислени на работника, последният няма как да установи начина на разходването им.

4

В случая се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си като отчетник, доколкото е била установена липсата на предадени му стоки или парични средства за тях, налице е причинен на дружеството вредоносен резултат – липса, недостиг в касовата наличност, която има за причинна неизпълнените от ответника отчетнически задължения, при това неизпълнението е виновно – възложените отчетнически функции задължават ответника да полага грижа, в по-голям обем от обикновената за опазване имуществото на работодателя.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявената искова претенция е основателна и доказана и я уважава в установения от експертизата размер от 17 472.60 лева - стойността на липсващи материални ценности, предоставени му в качеството на лице, заемащо отчетническа длъжност - мениджър продажби и 1343.68 лева - остатък от служебен аванс, за който не са представени отчетни документи, удостоверяващи надлежното му разходване за служебни цели.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които съобразно представените по делото доказателства са в размер на 3 820.00 лева, формирани от заплатените възнаграждение на вещо лице – 400.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 420.00 лева.