Определение № 1862 от 28.05.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1862 гр. Варна , 27.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500610 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 269826/08.02.2021г., подадена от Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощника адв. С.В., срещу определение № 261356 от 02.02.2021г., постановено по гр.д. № 3960/2020г. на ВРС, Х II-ти състав, с което е изменено определение № 26103/11.11.2020г., като И. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Варна е осъден да заплати на жалбоподателката сумата от 878,40 лв., представляваща направени разноски по делото по прекратената част от производството по иска с правно основание чл.23, ал.2 от СК, съставляващи заплатено адвокатско възраграждение, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.

Жалбоподателката намира обжалвания съдебен акт за неправилен, неоснователен и незаконосъобразен. Излага, че в хода на производството няма направено възражение от ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът не разполага с правомощие да редуцира същото. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се осъди ищецът да заплати на ответницата сумата от 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Претендират се и направените разноски в настоящето производство.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр. д. № 3960/2020г. на ВРС, Х II-ти състав е образувано по искова молба от И. Д. Д. срещу Н. Г. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 23, ал.2 от СК и чл.34 от ЗС. С определение № 262456/23.10.2020г. е прекратено производството по иска с правно основаное чл.23, ал.2 от СК. С молба от 27.10.2020г. ответницата е поискала от съда да допълни прекратителното определение по реда на чл.248 от ГПК, като й присъди сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 1000 лв. В предоставения срок насрещната страна е депозирала отговор на молбата, в който е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С определение № 1

26103/11.11.2020г. е допълнено определение № 262456/23.10.2020г., като ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 500 лв.

С обжалваното определение е изменено определение № 26103/11.11.2020г., като ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 878,40 лв. За да постанови същото първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че съобразно анекс към договор за правна помощ и съдействие, договореното и заплатено адвокатсско възнаграждение от ответницата в размер на 1000 лв. е по иска с правно основание чл.23, ал.2 от СК, както и направеното от ищеца възражение за прекомерност.

Определението е законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото в хипотезите на оттегляне или отказ от иска или на недопустимост на същия. В конкретния случай производството по първия иск е прекратено в закрито съдебно заседание, поради което за ответницата съществува възможността да поиска присъждането на сторените разноски, след узнаване за неговото постановяване. Искането е направено в срок и е подкрепено с надлежни писмени доказателства, установяващи извършването на разноски. От друга страна, в отговора на молбата по чл.248 от ГПК насрещната страна е релевирала своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Районният съд, след като е съобразил правната и фактическа сложност на предявения иск и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответницата, е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юни 2004г., което действие е изцяло съобразено с разпоредбите на чл.78, ал.5 и чл.248 от ГПК.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261356 от 02.02.2021г., постановено по гр.д. № 3960/2020г. на ВРС, Х II-ти състав, с което е изменено определение № 26103/11.11.2020г., като И. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Варна е осъден да заплати на Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 878,40 лв., представляваща направени разноски по делото по прекратената част от производството по иска с правно основание чл.23, ал.2 от СК, съставляващи заплатено адвокатско възраграждение, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3