Решение № 15 от 02.03.2022, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Г., 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Антоанета Делчева в присъствието на прокурора Ж. К. Р. като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20225550100041 по описа за 2022 година

Производството е за промяна на собствено име по реда чл.19, ал.1 от ЗГР, вр. чл.530 и сл. от ГПК.

Депозирана е молба, с която Х.Б.И. твърди, че е родена на *********** в гр. Д., с родители Н. Х. Х. и Б.И.Б.. Твърди, че родителите й не са имали сключен граждански брак при раждането й, като баща й е извършил припознаване малко по-късно, поради което молителката понастоящем носи неговите имена. Първоначално още при раждането си молителката е носила имената на майка си Х.Н. Х., видно от приложената към молбата Здравна карта за дете от 12.05.1989 г. По-късно на 26.09.1990 г. родителите й са сключили граждански брак, като понастоящем майка й е с фамилия "Б." По-късно баща й я е припознал и понастоящем носи имената Х.Б.И..

Твърди, че името "Х." често й създава проблеми при изписването, като наставката „ка“ представлява пречка за нея, тъй като е жена на 32 години, а умалителното име, с което е записана, й е крайно неприятно. Когато посещавала някои институции, където се налагало да посочва имената си при издаване на необходими документи при произнасянето на името "Х.", много често хората я гледали с недоумение и е била записвана в издадения документ с името "Х.". Тази грешка молителката констатирала по – късно, след издаването на съответния документ, което й е създавало неудобства, тъй като се е налагала промяна в документа. Винаги когато се запознавала с някого, се представяла с името "Х.", а не "Х.".

Счита, че изложените обстоятелства са важни, което налага налагане на промяна на името й от "Х." на "Х.".

Важни обстоятелства налагали и промяната й на фамилията от „И.“ на „Х.“.

1

От дете израснала в дома на своите баба и дядо, по майчина линия, в село Р., община Д.. В първи клас е учила в гр. Г. и е живяла при родителите си в Г.. През втория срок на първи клас се преместила да учи в село Р. при баба си и дядо си. Във втори клас отново се върнала в училище в Г.. През времето на обучението й във втори клас, от пет учебни дни в седмицата, молителката посещавала училище два или три дни, като през дните, в които не е била на училище, е била пак при баба си и дядо си в с. Р.. Не е искала да стои в гр. Г., защото в дома на родителите й е имало скандали, като не е получавала нужните грижи от родителите си. Затова е живяла при баба си и дядо си.

Твърди, че фамилията на рода на майка й е Х.. С фамилия "Х." е бил и дядо й, който я е отгледал от малка до момента, в който заживяла на семейни начала със С.Л.К.. Бабата и дядото, по майчина линия, молителката е приемала като свои „майка“ и „баща“. Поради това, от 18-годишна и до момента се представя пред хората с име и фамилия "Х.", „Х.“.

Счита за морално, че трябва да носи тази фамилия.

Въпреки желанието си, молителката до настоящия момент не е успяла да предприеме действия по промяна на името и фамилията си.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на собственото й име от „Х.“ на „"Х."“, както и на фамилията й от “И.“ на „Х.“.

Община Г. взема становище с депозирания писмен отговор за основателност на молбата и не възразява по направеното искане.

Община Д. взема становище за неоснователност на молбата в нейната цялост, като моли съда да я остави без уважение.

Районна прокуратура Стара Загора, ТО – Г., чрез представителя си, взема становище за основателност на молбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представените по делото заверени копия на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 232 от 08.05.1989г. на ОбНС Д., лична карта, международен паспорт, молителката е записана с имената Х.Б.И.. В свидетелство за свето кръщение, молителката е вписана със собствено име Х., като са посочени родителите й Б.И.Б. и Н. Х. Б..Видно от удостоверения за раждане на Б.С.К. и С.С.К., молителката като майка на двете деца е записана с имената Х.Б.И..

Представена е здравна карта, издадена на 12.05.1989г. в която молителката фигурира с имената "Х." Н. Х., като бащиното и фамилното име са зачертани и отгоре са изписани бащино име Боркова и фамилно име Илиева.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото са събрани и гласни доказателства. От свидетелските показания на св. Н. Б. и Т.Й. /преценени съобр. изискв на чл. 172 от ГПК и кредитирани от съда с доверие/, се установява, че желанието на майката при раждането на молителката е било да е записана с името "Х." – кръстена на своя дядо Х..

2

Молителката е израснала при своите баба и дядо, поради което се представя с фамилното име на своя дядо – Х..

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗГР, промяната на собственото, бащиното или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случая, когато важни обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените права, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми.

Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части – собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на различните части на името – пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.

Относно исканата промяна на собствено име:

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение.

Основателността на молбата с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за допускане исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, или важни обстоятелства да налагат това. В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото име на молителката да е осмиващо, опозоряващо и обществено неприемливо, с оглед на което произнасянето на съда е ограничено до това налице ли са важни обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна на имената, което следва да бъде предмет на установяване и доказване в настоящото съдебно производство.

В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие.

Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват важни такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС, с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под важни обстоятелства, по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр.дело № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС и 3 решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр.дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.

В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че навсякъде молителката е вписана със собствено име Х.. Единствено в здравна карта за дете е написана с името "Х.". Видно от показанията на св. Й., същата твърди, че знаят молителката с имената Х.Б. Х., като собственото й име звучало „глезено“, „детско“.

Показанията на майката на молителката, че последната е кръстена на дядо си Х., по никакъв начин не разколебават извода, че действително молителката с името Х. е кръстена на своя дядо. Липсват доказателства, от които да се съди, че е налице важно обстоятелство, налагащо исканата промяна.Не се установява по безспорен начин, че молителката е известна в обществото с името "Х.", вместо Х..Поради това, съдът намира, че молбата, в частта в която се иска промяна на собственото име на молителя от Х. на "Х.", се явява неоснователна.

Относно исканата промяна на фамилното име:

Съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Както се посочва по- горе, името индивидуализира, идентифицира и отличава едно лице от останалите, като законодателят е предвидил възможност за промяна на името и при наличие на важни обстоятелства, които да я налагат. В съдебната практика се приема, че преценката за наличието на важни обстоятелства е конкретна, като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки отделен случай /така решение № 293/13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., III г. о., решение № 145/08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 628/2011 г., IV г. о. и решение № 434/24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г., IV г. о. /. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице /решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III г. о./.

Следователно промяната на имената по съдебен ред, предполага установяването с допустимите по ГПК доказателствени средства на някоя от уредените в чл. 19 ЗГР предпоставки, като в тази връзка молителката е обосновала три предпоставки –1/ субективно желание за промяна на фамилното име поради признателност към дядо си, 2/ липса на контакти със своя биологичен баща и 3/ нейната известност в обществото с фамилията на своя дядо.

4

По първата предпоставка съдът приема, че субективното желание на молителката да н о с и фамилното име на дядо си не може да се приеме за "важно обстоятелство".

Действително, доколкото името е част от личностното самоопределяне на лицето субективното желание да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство". Действително, всеки отделен случай следва да се преценява конкретно, но при все това, ако субективното желание на дадено лице да носи определена фамилия, то тази промяна на фамилното име не е въпрос на желание на носещия го, а се подчинява на строга правна регламентация и сочи произхода на лицето. Желанието на молителката да носи фамилно име на лице, различно от това на бащата, не е достатъчно да обуслови целената промяна. Касае се за субективно отношение на молителката към фамилното й име, като само по себе си не съставлява "важно обстоятелство" по смисъла на чл.19, ал. 1 ЗГР /така решение от 05.07.2017 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 9742/2016 г., решение № 4446/03.07.2018 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 6525/2018 г., решение № 3290/23.05.2018 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 1274/2018 г., решение № 63/15.06.2020 г. на Разградски окръжен съд по в. гр. д. № 32/2020 г. /. Промяна на имената се допуска само по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно и които в процесната хипотеза не са налице. Психичните изживявания и обусловените от тях желания /изразяването на благодарност към дядото за това, че е участвал в отглеждането и възпитанието на молителката/ на субекта са правно ирелевантни, щом като не е установено и доказано наличието на предпоставките на закона, които да правят възможен извода за наличие на условията на закона за уважаване на искането за допускане на промяна на носени имена /така решение № 665/02.07.2020 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 329/2020 г. /.Нормите, които уреждат имената на българските граждани са императивни аргумент от чл. 9 ЗГР, поради което фамилното име на лицата не може да се променя по собственото им желание, а само при наличието на определени законови предпоставки.