Решение № 11466 от 03.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11466 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110122198 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от С. В. А. , ЕГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68520/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, Й.В. А. и В.С.А. са били осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумите от 3471,85 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2012 г. - м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.11.2015 г. до окончателното плащане, 472,96 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2012 г. - 30.10.2015 г. и 331,87 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На 16.05.2016 г. бил издаден изпълнителен лист за посочените суми, въз основа на който на 25.07.2016 г. било образувано изпълнително дело № 6853/2016 г. при ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС . По изпълнителното дело бил наложен запор върху пенсията на Й. А. на 08.08.2016 г., а на 18.07.2018 г. - запор върху банковите сметки на В.А. в „Ю.Б.“ АД, на 19.07.2019 г. от взискателя била подадена молба за извършване на опис на движими вещи на длъжниците, на 03.09.2019 г. била подадена молба от взискателя за извършване на справка в НАП за регистрирани трудови договори, както и за насрочване на опис на движимите вещи на длъжниците. Ищцата сочи, че длъжникът В.А. починал на 10.02.2019 г., а длъжникът Й. А. – на 27.04.2020 г., като ищцата е техен наследник по закон – дъщеря на В.А. и внучка на Й. А.. Твърди, че на 08.10.2021 г. била конституирана като длъжник по изпълнителното дело и на 20.04.2022 г. била връчена покана за доброволно изпълнение. Счита, че не дължи процесните суми, тъй като задълженията по изпълнителния лист са погасени по давност, с изтичане на кратката 1 тригодишна давност, като поисканите на 19.07.2019 г. и н а 03.09.2019 г. изпълнителни действия не са били предприети, съответно не са прекъснали давността. Счита, че правото на принудително изпълнение се е погасило съответно на 18.02.2021 г. за вземанията срещу Й. А. и на 25.09.2021 г. за вземанията срещу В.А.. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният няма право на принудително изпълнение на посочените по - горе суми, за които е издаден изпълнителен лист от 16.05.2016 г.: сумата от 3471,85 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2012 г . - м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.11.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 472,96 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2012 г. 30.10.2015 г. и сумата от 331,87 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва иска. Твърди, че на заповедта за изпълнение е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение, поради което и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е петгодишна, а не както твърди ищцата - тригодишна, освен това в хода на изпълнителното дело давността е била прекъсвана многократно, поради което към момента на подаване на исковата молба не е изтекла. Излага и съображения, че при действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник, бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат изрично посочени в закона срокове, включително срокът на погасителната давност. По така изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от приетото копие от изпълнително дело № 20168410406853 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 108467 от 25.07.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД против Й.В. А. и В.С.А. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2015 г. и изпълнителен лист от 16.05.2016 г., издадени по ч. гр. д. № 68520/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, по силата на които ответниците са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД в условията на разделност както следва: Й.В. Антонова –3/4 части, В.С.А. – 1/4 част от следните суми: сумата от 3471,85 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С........, аб. № 251571, за периода м. 10.2012 г. - м.

04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.11.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 472,96 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2012 г. - 30.10.2015 г. и сумата от 331,87 лв. - разноски за държавна такса (78,90 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (253,07 лв.). В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка на имущественото състояние на длъжниците, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя способа за изпълнение, както и да събере направените по изпълнителното дело разноски, без посочване в молбата на конкретен изпълнителен способ.

2

На 25.07.2016 г. е образувано изпълнителното дело, наложен е запор върху банковите сметки на длъжниците, насрочен е опис на движимото имущество на длъжниците В.С.А. и Й.В. А. за 28.09.2016 г. от 11:00 часа на адрес: гр. С.........., разпоредено е да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжниците и са начислени такси и приети разноски по делото.

На 01.08.2016 г. е наложен запор върху вземанията за пенсия на Й.В. А., дължима й от Национален осигурителен институт до размера на сумата по изпълнителния лист, като запорното съобщение е връчено на 08.08.2016 г. От Национален осигурителен институт – София град е постъпило писмо изх. № 3010-21-2203#1/09.08.2016 г., че на основание чл. 508, ал. 1 ГПК се налага удръжка от пенсията на Й. А. в размер на 52,57 лв. месечно в полза на „Т.С.“ ЕАД, считано от 01.09.2016 г. при спазване на чл. 446 ГПК (която сума за удръжка е променена впоследствие на 12,57 лв., считано от 01.01.2017 г., на 23,81 лв., считано от 01.08.2017 г., като е преустановена на 01.01.2018 г., тъй като размерът на пенсията е под размера на минималната работна заплата за страната).

Не е спорно, а и това се установява от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, че в резултат на наложения запор върху пенсията на длъжницата са постъпвали суми както следва: на 12.09.2016 г. – 52,57 лв., на 12.10.2016 г. – 52,57 лв., на 10.11.2016 г. – 52,57 лв., на 09.12.2016 г. – 52,57 лв., на 20.01.2017 г. – 12,57 лв., на 13.02.2017 г. – 12,57 лв., на 13.03.2017 г. – 12,57 лв., на 11.04.2017 г. – 12,57 лв., на 12.05.2017 г. – 12,57 лв., на 12.06.2017 г. – 12,57 лв., на 11.07.2017 г. – 12,57 лв., на 11.08.2017 г. – 23,81 лв., на 12.09.2017 г. – 23,81 лв., на 11.10.2017 г. – 23,81 лв., на 13.11.2017 г. – 23,81 лв., на 11.12.2017 г. – 23,81 лв., общо 417,32 лв., от които – 398,13 лв. - наредени в полза на взискателя „Т.С.“ ЕАД и 19,19 лв. – наредени в полза на ЧСИ Н.М..

На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение на 14.09.2016 г.

На 01.08.2016 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити на длъжника В.С.А. в „Банка ДСК“ ЕАД и всички нейни клонове в страната до размера на сумите по изпълнителния лист и разноски по изпълнителното дело, в т. ч. и такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, като запорното съобщение е получено от банката на 05.08.2016 г.

На 19.04.2018 г. от „Т.С.“ ЕАД е постъпила молба за извършване на справка в НАП с о гл е д налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжниците и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжниците.

На 16.07.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжниците В.С.А. и Й.В. А. за 28.09.2018 г. от 12:00 часа на адрес: гр. София, ж. к. „К.П. – I“, 15А, вх. А, ет. 7, ап. 20, за което длъжниците са били уведомени на 25.07.2018 г. , за който няма данни да е бил извършен.

На 16.07.2018 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника В.С.А. за суми по банкови сметки (левови и валутни), открити в „Ю.Б.“ АД, запорното съобщение е получено от банката на 18.07.2018 г.

3

На 18.07.2019 г. и на 03.09.2019 г. от „Т.С.“ ЕАД са постъпили молби за извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжниците, както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжниците.

С молба от 02.09.2019 г. длъжникът Й.В. А. е поискала от ЧСИ Н.М. да постанови прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което искане е оставено без уважение с разпореждане от 02.09.2019 г.

На 01.09.2021 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало да бъдат ко нституирани като длъжници по изпълнителното дело наследниците на Й.В. А., ЕГН ********** и н а В.С.А., ЕГН **********, както и да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника и да бъде наложен запор върху тях, да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника и да бъде наложен запор върху тях, а при липса на банкови сметки и трудови договори – да бъде извършен опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

По делото не е спорно, а и това се установява от приетите Удостоверения за наследници изх. № 8019/21.09.2021 г., издадено от Столична община, район „К.П.“ и изх. № 8021/21.09.2021 г., издадено от Столична община, район „К.П.“, изх. № РКП20-2/30.04.2020 г., издадено от Столична община, район „К.П.“ и изх. № РКП20-1/24.11.2020 г., издадено от Столична община, район „К.П.“, че В.С.А. е починал на 10.02.2019 г., като е оставил за свой наследник по закон С. В. А. – дъщеря, както и че Й.В. А. е починала на 27.04.2020 г., като е оставила за свой наследник по закон С. В. А. – внучка.

На 06.10.2021 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника и да бъде наложен запор върху тях, да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника и да бъде наложен запор върху тях, а при липса на банкови сметки и трудови договори – да бъде извършен опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

На 08.10.2021 г. ЧСИ е конституирал като длъжник по делото на осно вание чл. 429, ал. 2 ГПК С. В. А., ЕГН **********, в качеството й на наследник на длъжниците В.С.А. и Й. С.

А. и до новоконституирания длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 20.04.2022 г.

Въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед от 11.05.2022 г. с разпореждане от 20.05.2022 г. изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, т. 1, вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 439 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 4 изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване н а правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковата защита. В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.