Решение № 260139 от 20.11.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№………… 20.11.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав, на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР

ПЕТРАКИЕВ

Секретар: ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д. № 795 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С

Решение №957/24.07.2020г., Пл.РС по гр. дело № 203/2020г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –гр.Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, да заплати на Ю.В.Н. от гр. Плевен, ЕГН **********, следните суми:

-сумата от 1 219, 39 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15. 01.

2017 г. до 15. 07. 2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 16.01.2020 год., до окончателното изплащане на сумата, и -сумата от 88,

02 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

Със същото решение Пл.РС е прекратил производството по делото по предявения иск от Ю.В.Н. за разликата от 1 219,39 лв. до 2 594,19 лв. и за периода от 16. 07. 2018г. до 15.

01.2020г. год.,поради недопустимост на исковата претенция в тази й част.

Осъдил е ОД на МВР гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, гр. Плевен, ***, да заплати по сметка на Пл.РС ДТ върху уважения иск в размер на 50, 00 лв.,както и разноските за вещо лице в размер на 150,00 лв.

В частта му, в която е частично прекратено производството по делото, съдът е указал на стрините,че решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пл.ОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – гр.Плевен, чрез гл. юрк. Петя Фердинандова против горепосоченото решение на Пл.РС в частта му,в която е уважен предявеният иск с пр.основание чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР и ОД на МВР –гр.Плевен, е осъдена да заплати на Ю.В.Н. сумата от 1 219,39 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15. 01.2017 г. до 15. 07. 2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 16.01.2020 год., до окончателното изплащане на сумата, като в жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/. За процесния период е действала специална за МВР Наредба,в която липсва текст,който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143.Неправилно РС е приел,че е налице празнота в нормативната уредба,касаеща служителите на МВР и е преминал към приложение на разпоредбите на общото гражданско законодателство.Съгласно ЗМВР на служителите на МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд на смяна,за разлика от лицата,работещи по трудови правоотношения и държавните служители по ЗДС,за които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд.ОД на МВР е заплатила своевременно всеки положен от ищеца час нощен труд,като за нощния труд е дадено и допълнително възнаграждение за всеки изработен час.Ако се приложи коефициента 1,143 би се получило дублирано заплащане на положените часове нощен труд.

В жалбата се излагат доводи, че ищецът е държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия член е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДсл. В конкретния случай, не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.

Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на Пл.РС, като неправилно и необосновано и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен,като се присъдят в полза на ОД на МВР направените деловодни разноски за двете инстанции.

Алтернативно в жалбата се излагат доводи в случай,че не се възприемат изложените съображения за недължимост изцяло на претендираните суми от ищцовата страна, исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 30.06.2018г.-за сума в размер на 487,45лв., за който период извънредният труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време,почивките и отпуските.Претендират се съдебни разноски.Въззивникът посочва,че в първоинстанционното решение липсват мотиви относно действалия в този период чл.9Г от НРВПО.

Не е постъпил писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата страна Ю.В.Н..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не са се явили процесуален представител на въззивника ОД на МВР – Плевен,както и въззиваемия Ю.В.Н. или негов представител.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Не се спори по делото, че ищецът Ю.В.Н., гр. Плевен, ЕГН ********** за процесния период -15.01.2017г. до 15. 07. 2018г. е работил на длъжност „***“ към ОД на МВР-Плевен. С оглед характера на заеманата длъжност през горепосочения период ищецът е полагал труд през нощта -от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. В настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 , ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

В исковата си молба, ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд,както следва:за 2017г.-528ч.,за 2018г.-656ч.Следва да се отбележи,че с исковата молба претендираният период за заплащане на извънреден труд от ищеца е до 15.01.2020г. и за общо 1 808часа,но с оглед прекратяване на производството по делото от Пл.РС за разликата от 1 219,39 лв. до 2 594,19 лв. и за периода от 16.07.2018г. до 15.01.2020г. ,поради недопустимост на исковата претенция в тази й част и влизането в сила на решението с характер на определение в тази част,окръжният съд не следва да обсъжда и излага доводи за този период . Ищецът твърди,че положените часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика , представляваща извънреден труд. Този труд следва да бъде заплатен от работодателя допълнително ,ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.01.2020 год., до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание на 06.07.2020г. е допуснато изменение на предявения иск относно неговия размер на осн.чл.214 ,ал.1 от ГПК,като същият следва да се счита предявен за сумата от 2 594,19лв.,вместо първоначалната сума от 1551,27лв.

Пл.РС е уважил предявеният иск за сумата в размер на 1 219, 39 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15. 01.2017г. до 15.07.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 16.01.2020 год., до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Изготвено е заключение от вещото лице Теодора Илиева. От заключението на вещото лице се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00ч. до 06.00ч. ,като отработеното време се е изчислявало сумарно.Положените часове през процесния период,преизчислени с коефициент 1,143, разликата в часове,неплатени от ответника, неизплатените суми като главница за периода,са посочени в изготвена таблица за всеки месец и за тримесечие. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период.За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При извършените изчисления вещото лице е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период от 15.01.2017г.-15.07.2018г. ,е 1 219,39лв.

РС е уважил предявения иск за сумата от 1219,39лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ, като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Нормите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.

Независимо от обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143.

Въззивната инстанция споделя изложените доводи от РС досежно приложението на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и съответно преизчисляването на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac2cd881-d77e-46e1-8263-981b1e29078c