Решение № 3021 от 16.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3021

Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180700435 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ж. Д. А. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000148 от 16.02.2026 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на Ж. Д. А., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, подб. „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на направените разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да се отхвърли, като при евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 16.02.2026 г., и срещу заповед, която съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 14.02.2026 г. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№ [рег. номер] на автомагистрала „Тракия“ и при извършената от органите на МВР проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 10.02.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1069531 от 14.02.2026 г. (л.15). Въз основа на установените факти е издадена оспорената заповед № 26-1030-000148 от 16.02.2026 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

А съгласно чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая принудителната административна мярка е наложена заради допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, доколкото липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ води до прекратяване на регистрацията на МПС, което е еднозначно с понятието МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл в случая нарушението, заради което е издадена оспорената заповед, се явява доказано по безспорен начин, като е без правно значение незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила, както и фактът дали е бил уведомен от Гаранционния фонд за изтеклата застраховка и служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Знанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП, въз основа на който се прилага принудителната административна мярка, поради което и липсата на такова знание не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед.

От друга страна, уведомяването е елемент от друго административно производство, което подлежи на самостоятелно обжалване пред съд. Съответно законосъобразността на прекратяването на регистрацията на МПС не може да бъде инцидентно проверявана в настоящото производство и в този смисъл не влияе върху законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

Нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП се явява съставомерно и безспорно доказано, защото извършеното административно нарушение е удостоверено чрез акт за установяване на административно нарушение, който е официален писмен документ и като такъв се ползва с материална доказателства сила. В тежест на жалбоподателя е да обори тази доказателствена сила на АУАН, но такова насрещно доказване в настоящия процес не беше проведено. Следователно в случая по безспорен начин се доказва наличието на фактическите основания за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законът за движението по пътищата не предвижда особени специални правила във връзка с издаването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки, още повече, че в случая законът цели незабавност, за да се предотврати извършването на други нарушения и с оглед охраняваните обществени отношения, целящи запазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата, включително на нарушителите. В този смисъл заповедта е съобщена на жалбоподателя и му е осигурено правото да сезира съд за защита на засегнатите си права, т.е., не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или които, ако не са били допуснати, биха довели до друг правен резултат.

В оспорената заповед в достатъчна степен ясно, конкретно и точно са описани всички фактически и правни основания за нейното издаване, така че адресатът да може да организира и реализира защита си срещу нея. Отделно от това, мотиви за издаване на оспорената заповед могат да бъдат извлечени и от акта за установяване на административно нарушение, който е част от преписката по издаване на оспорената заповед и също е съобщен на жалбоподателката.

Преди издаване на оспорената заповед са изяснени и установени всички факти и обстоятелства от значение за правния спор. Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин – извършването на нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Това се потвърждава и от процесуалното поведение на жалбоподателя, доколкото в настоящото производство не бяха ангажирани никакви доказателства, установяващи различни факти от тези, установени в производството по издаване на оспорената заповед, и налагащи други правни изводи.

Изборът на принудителната административна мярка, която следва да бъде приложена във всеки конкретен случай, е предоставена в оперативна самостоятелност на административния орган и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл въпреки припокриващите се частично хипотези на чл. 171, т.1, б. „е“ и чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП право на административния орган да избере коя мярка да приложи в конкретния случай с оглед всички правнорелевантни факти.

Принудителната административна мярка не е санкция и не цели наказването на нарушителя за извършеното административно нарушение, а цели единствено и само предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. В този смисъл принудителната административна мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира и не цели такъв ефект върху правонарушителя, а цели да защити общественият интерес, който изисква налагането на принудителната административна мярка с цел да се предотврати извършването на нови нарушения от същия вид от страна на жалбоподателя. В този смисъл е спазена целта на закона и не е налице нарушение на принципа за съразмерност. Законодателят е преценил прилагането на процесната принудителна административна мярка като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Временната невъзможност на жалбоподателя да упражнява правото да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатирано нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Д. А., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [улица], срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000148 от 16.02.2026 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: