Решение № 741 от 13.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. Т. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110213446 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Д. с ЕГН : ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-2200436 от 21.09.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище гр.София, към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.

62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че изпълняващата длъжността Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, инж.К.В.

1 явяваща се административно-наказващ орган, който е издал процесното НП, е участвала в административно-наказателното производство в качеството на свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. На следващо място жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че нарушение не е извършено. Същият акцентира, че по време на извършената на място проверка на 20.07.2022 г. в строителен обект – многофамилна жилищна сграда не са присъствали негови работници и служители, нито други упълномощени от него лица. Лицето А.

И. Г., заварен на обекта в момента на проверката, не е служител, и никога не е бил, на „Е.Т.“ ЕООД. От посоченото в АУАН е видно, че Г. е заварен да извършва дейности по топлоизолацията на терасите на 1-вия етаж, която е била възложена за изпълнение на „М.Б.“ ЕООД. От приложена справка от НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че А. И. Г. има действащ трудов договор с „М.Б.“ ЕООД. Жалбоподателят оспорва също така размерът на наложената имуществена санкция, като го счита за необосновано завишен без да са налице основания затова. В този смисъл същият моли в условията на алтернативност, съдът да измени НП като намали санцията до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от юрк.В.Д., който поддържа изложените в жалбата съображения и моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище гр.София - редовно призована, чрез процесуалния си представител юрк. И. И. оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение № 23-2200436 от 05.08.2022 г., съставен от Б. Л. Т. на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и 2 адрес на управление ***, на 20.07.2022 г., на място в обект : „Строеж на многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.София, ПИ ***, УПИ ХVI – 156, кв.19, м.Карпузица, и на 01.08.2022 г. и на 05.08.2022 г. за приключване на проверката по документи в сградата на ДИТСО със седалище гр.София, бул.“Витоша“ № 6, ет.2 е установено, че „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, което е изпълнител по договор за производство, доставка и монтаж от 18.03.2022 г., сключен с „ЛИНКСАЙД ФИНАНС“ ООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 , т.2 от ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. И. Г. с ЕГН – **********. Към момента на проверката на място в обекта /20.02.2022 г./, около 11,25 часа лицето е заварено да извършва дейности по изпълнение на топлоизолация на терасите на първия етаж на ниво терен. В предоставена за попълване от страна на контролните органи декларация, Г. собственоръчно посочил работно време /от 09.00 до 18.00 ч./, почивни дни /събота и неделя/, почивки в работния ден /1час и 30 мин./ и трудово възнаграждение /800 лв./ Г. посочил също така, че няма сключен трудов договор и работи пробно. До приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи уреждане на трудовите отношения между „Е.Т.“ ЕООД и А. И. Г..

При така установената фактическа обстановка контролните органи приели, че жалб. „Е.Т.“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 от КТ, като нарушението е извършено на 20.07.2022 г., когато А. И.

Г. е заварен на работа и е установено по време на проверката по документи на 05.08.2022 г. в сградата на ДИТСО.

Срещу съставения АУАН било подадено възражение в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН с мотиви, аналогични с наведените в жалбата, които били оставени без уважение.

Въз основа на акта било издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 23-2200436 от 21.09.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище гр.София, към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на 3 свидетелите Б. Л. Т., А. И. Г. и А. С. Л., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

В конкретния случай от санкционираното дружество е релевирано възражение за допуснато нарушение на чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН , което се отнася до физическото лице, издател на процесното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и притежаваща компетентност да издава наказателни постановления, с оглед изменението на служебното й правоотношение и Заповед № ЧР -1431/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ", недопустимо К.Й.В. е съвместила две процесуални качества в рамките на едно административно-наказателното производство– това на административно-наказващ орган и свидетел при установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН изрично предвижда, че не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него. При наличие на посоченото основание лицето е следвало да се отведе в какъвто смисъл е ал. 2 на чл. 51 от ЗАНН . Като е решил въпросът за отговорността на дружеството –жалбоподател при наличие на презумирани от закона основания за предубеденост, административно-наказващият орган е нарушил правото на защита на наказаното лице, което е опорочило процесното НП, което представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

На следващо място съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от териториално некомпетентни органи. От мястото на осъществяване на нарушението, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, териториално компетентен орган следва да е Директорът на Дирекция „Инспекция по труда - гр. София“ към Главна Дирекция Инспектиране на 4 труда. В настоящия случай, производството е протекло под надзора на териториално некомпетентен орган - Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, която има правомощието да осъществяват своите функции само на територията на Софийска област.

Към момента на осъществяване на деянието и издаване на оспореното наказателно постановление, е бил в сила Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отменен 15.10.2022 г.), който урежда начина на функциониране, състав и действие на контролния орган. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от посочения правилник, изпълнителният директор на ИА „ГИТ“, определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. По делото е приложена Заповед № 3-0213/16.02.2021 г., издадена на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с която същият е разширил териториалната компетентност на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да извършва контрол по спазване на трудовото законодателство и на територията на Столична община в срок от 16.02.2021 г. до 31.12.2021 г. В случая проверката на място в обекта на контрол и по документи е след посочения срок. Освен това изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е надхвърлил своите правомощия и без изрично да е овластен е разширил териториалната компетентност на инспекторите при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, без надлежно да са му делегирани такива правомощия /в този смисъл Решение № 1547 от 9.03.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 11122/2022 г., Решение № 1256 от 27.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10816/2022 г., Решение № 1058 от 20.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10361/2022 г./.

С Постановление № 313 на МС от 05.10.2022 г., е приет нов Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, /Обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г./ и е отменен действащия до този момент правилник. След промените на устройствения правилник, предишната му т. 14 на чл. 6, ал.2, отнасяща се за компетентността на изпълнителния директор на Агенцията, която е гласяла, че същият „определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда“, е променена в сегашната точка т. 10, в следния смисъл: „определя и променя териториалната компетентност на териториалните дирекции „Инспекция по труда“, която промяна, вече надлежно оправомощава издаването на заповеди, със 5 съдържанието на процесната, но тази промяна е настъпила след съставянето на оспореното наказателно постановление и доколкото не е установено друго, тя действа занапред.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон - чл.

48, ал. 1 ЗАНН, което обусловя отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на „Е.Т.“ ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнагражние в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

С оглед гореизложеното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление /НП/ № 23-2200436 от 21.09.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище гр.София, към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, на жалбоподателя „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Д. с ЕГН : ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.

62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ