Решение № 18006 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18006 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110126245 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на К. Ч. Т. срещу ****, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 24 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № 231/2016 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 40616/2015 г. /М-172/2015/ по описа на СРП, за което е оправдан с Присъда от 18.06.2020 г., постановена по НОХД № 18115/2019 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, ведно със законната лихва от 26.03.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.

Ищецът твърди, че досъдебното производство е образувано срещу него на 27.06.2016 г., привлечен е като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от 08.07.2019 г., а на 08.11.2019 г. е внесен обвинителен акт в съда, с който му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК. Излага, че въз основа на него е образувано НОХД № 18115/2019 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, по което с Присъда от 18.06.2020 г. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Сочи, че по протест на СРП е образувано ВНОХД 3994/2020 г. по описа на СГС, НО, І въззивен състав, приключило с Решение № 260203/26.03.2021 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена, респ. тя е влязла в законна сила на 26.03.2021 г. Твърди, че заради воденото срещу него наказателно производство и повдигнатото обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: емоционални страдания /стрес, притеснения и отчаяние; раздразнителност; несигурност за бъдещето; страх, че може да загуби свободата и работата си в МВР/, които го направили непродуктивен и се отразили на здравето му, като се наложило извършването на операция; изолация от близки, приятели и колеги; накърняване на самочувствието и репутацията му, защото обвинението станало публично достояние.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Изтъква, че досъдебната фаза е продължила само няколко месеца, след което наказателното производство е продължило в съдебна фаза, но счита, че за неимуществените вреди от втория период не следва Прокуратурата да носи отговорност. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинноследствената им връзка с незаконното обвинение, като счита, че ищецът не е претърпял изключителни вреди над житейски обичайните. Акцентира, че няма публикации в пресата от името на Прокуратурата. Оспорва размера на претендираното обезщетение като 1 прекомерен, във връзка с което изтъква, че обвинението не е било за тежко престъпление и че по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение, както и че като цяло са налице обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане. Оспорва претенцията за законна лихва върху обезщетението. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу **** за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането срещу ищеца на обвинение в извършването на престъпление, за което впоследствие е оправдан.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния вид и размер; 3. причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени вреди.

В случая от доказателствата по делото се установява, че на 27.06.2016 г. е започнато ДП № 231/2016 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 40616/2015 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК. С Постановление от 08.07.2019 г. К. Ч. Т. е привлечен в процесуално качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК, като по отношение на него не е взета мярка за неотклонение. На 15.11.2019 г. е внесен обвинителен акт в съда срещу ищеца с обвинение за извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК. Въз основа на него е образувано НОХД № 18115/2019 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, приключило с Присъда от 18.06.2020 г., с която съдът е признал за невиновен и оправдал Т. по повдигнатото му обвинение. По протест на СРП е образувано ВНОХД № 3994/2020 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав, приключило с Решение № 260203/26.03.2021 г., влязло в законна сила на 26.03.2021 г., с което оправдателната присъда е потвърдена.

Винаги, щом има влязъл в сила оправдателен съдебен акт /присъда или решение/, обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/. Следователно осъществен е първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свид. ****. От тях се изяснява следното: С ищеца се познават от 18 – 19 години, като са приятели и са работели заедно в Дирекция „****“ на МВР. Знае за водено срещу него само едно разследване – по обвинение за използване на фалшива диплома за висше образование.

След разделяне на Дирекция „****“ на МВР Т. останал да работи в Дирекция „Вътрешна сигурност“, където достъпът до класифицираната информация бил с гриф „Секретно“, поради което от службата поискали дипломата му за висше образование за проучване.

Свидетелят разбрал за воденото разследване лично от ищеца, който му казал, че е предаден на Икономическа полиция за разследване заради представяне на фалшива диплома за висше образование. След започване на разследването Т. станал затворен, отказвал поканите на 2 свидетеля за излизания и нямало нормална комуникация с него. За разследването се разбрало сред колегите на ищеца и те започнали да говорят, че е с фалшива диплома, което му се отразявало негативно. След започване на разследването той напълнял рязко, въпреки че свидетелят не забелязал промяна в хранителните му навици. Това напълняване попречило на Т. да покрива ежегодните физически и стрелкови изпити, поради което през 2021 г. или през 2022 г. той се подложил на операция за отслабване в болнично заведение. Свидетелят не знае как се е развил случаят с дипломата и дали се е стигнало до съд.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. ****, тъй като те представляват добросъвестен разказ за обстоятелствата, които са станали негово достояние, неопровергани са от други доказателства по делото, а и е житейски правдоподобно именно лице от приятелския и служебния кръг на Т. да има преки и непосредствени впечатления относно отражението на провежданото наказателно производство върху емоционалното му състояние, професионалното му ежедневие и репутацията му на работа.

Въз основа на свидетелските показания съдът приема за установено, че ищецът е понесъл неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него разследване /доколкото **** няма впечатления за провела се по отношение на Т. съдебна фаза на наказателния процес/, изразяващи се в отрицателни емоционални преживявания – подтиснатост, избягващо поведение, затвореност спрямо лица от приятелската и професионалната му среда, както и накърняване на самочувствието и репутацията му.

По делото не са събрани доказателства за понесени от ищеца неимуществени вреди в резултат на развилото се съдебно производство срещу него. Съдебната практика обаче /например Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., ІV Г. О. на ВКС/ приема следното: „Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване и трудовата му сфера. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства“. Повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасянето на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство, нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното, какъвто именно е настоящият случай.

Поради изложените съображения съдът приема за установено, че ищецът е понесъл през периода от 27.06.2016 г. /момента на образуване на досъдебното производство/ до 26.03.2021 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоционални преживявания – подтиснатост, притеснение да не бъде осъден, избягващо поведение, чувствителност и затвореност спрямо лица от приятелската и професионалната му среда, както и накърняване на самочувствието и репутацията му, защото обвинението станало достояние пред колегите му в Министерство на вътрешните работи, като всички тези вреди са в резултат именно на незаконното обвинение.

За да определи периода на увреждането, съдът съобрази съдебната практика, в която се приема, че и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител, като в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за 3 образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши /в този смисъл – Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ВКС, IV ГО/. В случая досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител на 27.06.2016 г., но доколкото на ищеца са искани обяснения още преди това, взети са от него образи за сравнителен материал от подпис и почерк и той е предал доброволно вещи /на 27.01.2016 г./, съдът приема, че той е знаел за наказателното преследване срещу него още от момента на образуване на досъдебното производство, което само формално е водено срещу неизвестен извършител, но в действителност е било изцяло водено срещу него.

Ищецът претендира като настъпили в резултат на незаконното обвинение и неимуществени вреди, изразили се в здравословни проблеми и произтекла от това необходимост от операция. От показанията на свид. **** се изяснява, че след започване на разследването Т. рязко напълнял, поради което през 2021 г. или 2022 г. се подложил на операция за отслабване. Съдът намира, че показанията на свидетеля са недостатъчни за формиране на извод за пълно доказване от ищеца на този вид неимуществени вреди. Не са представени от него никакви медицински документи, нито е поискана съдебно-медицинска експертиза, при положение че се касае за обстоятелства в негова доказателствена тежест.