Решение № 129 от 07.05.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 105/2025
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 07.05.2025
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а ал. 3 и 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а ал. 3 и 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 51 ал.1 · Кодекс за застраховането
- §7 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 413, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000105 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, представлявано от адв. М. Г., решение № 83/20.12.2024г., постановено по т. д. № 45/2024г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта с която въззивното дружество е осъдено да заплати на А. А. М. от с. Буйново, Община Търговище, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Л Й С, вследствие ПТП, настъпило на 20.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2021г. до окончателно й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С твърдения за неправилност на решението в обжалваната осъдителна част като постановено при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост, се иска неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция изцяло. Въззивникът счита, че в настоящия случай не е доказана активната материалноправна легитимация на ищцата, тъй като не се установява изключителност в емоционалната връзка между нея и пострадалото лице от гледна точка на традиционните за българското общество отношение между децата в едно семейство, а 1 решението определя като е постановено в отклонение с практиката на ВКС и със задължителните разясненията дадени с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
В условията на евентуалност се иска намаляване на присъденото обезщетение като несправедливо завишено, както и поради наличие на съществен принос на починалото лице за настъпването на вредоносния резултат. Претендира се присъждане на разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна помощ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима..
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата А. А. М., представлявана от адв. А. Р. от АК- Търговище, е подала отговор, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на решението в обжалваната му част с подробно изложени съображения и доводи. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.
Претендира присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. С молби, подадени от процесуалните представители на всяка от страните преди деня на заседанието, жалбата и отговорът се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Търговищкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на А. А. М., представлявана от адв. А. Р. от АК- Търговище, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 30 000лв., претендирана като дългимо от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилата на 08.07.2020г. смърт на Л Й С- едноутробен брат на ищцата, починал в резултат на ПТП от 20.06.2020г., по вина на водача на л. а. „Мицубиши “, модел „Спейс Рънър“ с peг. № Х ХХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на извънсъдебната претенция за изплащане на застрахователно обезщетение- 23.12.2021г., до окончателното 2 погасяване на задължението.
Първоинстанционното решение, с което главният осъдителен иск е уважен частично, за сумата 15 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно КЗ, а именно подаване на извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от името на ищцата, по която ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.
45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
В конкретния казус, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК- с влязла в сила присъда по НОХД № 275/2021г. по описа на ОС– Търговище, Я А С е призната за виновна за това, че на 20.06.2020г. на път III - 4009 км 1 между град Търговище и село Лиляк, 3 общ. Търговище, при управлението на МПС - лек автомобил „Мицубиши Спейс Рънър“ с peг. № Х ХХХХХ ХХ, нарушила правилата за движения по пътищата по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Л Й С, с което осъществила състав на престъпление 343, ал.4 във вр. с ал. З, б „ б“ и чл.342, ал. 1 от НК.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София и собственика на увреждащото МПС е бил сключен договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите”, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001060556, действаща в периода от 17.04.2020г. до 16.04.2021г., т.е. и към датата на застрахователното събитие.
Видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки изх. № 19042/20.12.2021г., издадено от Общинска администрация, Отдел „ГРАО“ – гр. Търговище, Л Й С (починал в резултат на процесното ПТП е едноутробен брат на ищцата.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.
Основният спорният въпрос, поставен пред въззивната инстанция от застрахователя, е материално– правно легитимирана ли е ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния едноутробен брат, настъпила на 08.07.2020г. в резултат на ПТП от 20.06.2020 г.
За доказване на фактическите твърдения, заявени в исковата молба, за характера и съдържанието на отношенията между ищцата и починалото лице, и за претърпените от нея болки, страдания и други негативни преживявания, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г А П, снаха на ищцата, и Ю А П, неин първи братовчед. В по- голямата си част показанията са базирани на лични впечатления от отношенията, семейната обстановка и социално обкръжение на пострадалия и ищцата. Поради връзките съответно на сватовство и родство между свидетелите и ищцата следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, 4 свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира никакво вътрешно противоречие, липса на логика или несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства и останалите събрани доказателства, няма основание и тези показанията да не се кредитират.
Преди обсъждането на гласните доказателства по правилата на чл. 172 ГПК, следва да се посочи, че релевантни за преценката относно материалноправната легитимация на ищците, които е извън кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., са онези конкретни житейски обстоятелства, на които те основават правото си да получат обезщетение, респ. такива, посочени от тях като предопределящи създаване на връзка между тях и техния родственик, която освен дълбока и трайна, е и изключителна, изключваща отношения с други, по-близки роднини, респ. отличаваща се съществено от отношенията с други роднини, по – близки или със същата родствена връзка. По отношение на втората предпоставка, чието кумулативно наличие следва да бъде установено при искове за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик, предявени от лице от така нар. „широк семеен кръг“, за претърпени болки и страдания над обичайните за съответната родствена връзка, и за трайни последици върху психиката и здравето, в причинна връзка с процесното стресогенно събитие, то те отново следва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да има възможност да отговори, а съдът, при равнопоставеност на страните да събере доказателства.
В исковата молба, освен твърдения за обичайни отношения между едноутробни брат и сестра, гледани заедно от майка си до момента на ранното създаване на семейство от всеки от тях, между които са създадени силни емоционални връзки и взаимоотношения на взаимна обич и подкрепа, продължаващи и до момента на смъртта на брата, не са изложени други житейски обстоятелства, които, след доказването им, да могат да се окачествят като извънредни и нетипично сложили се в житейски план.
Напротив, установяват се обстоятелства, съставляващи по своя характер причина за намаляване честотата и съдържанието на обичайните житейски отношения между брат и сестра, тъй като пострадалото лице и ищцата, (която 5 е имала още двама братя, с двама общи родители, и две еднокръвни сестри), са отглеждани заедно от общата им майка през период не- повече от 10 години, много рано са създали собствени семейства и са заживели разделно, като ищцата е напуснала България и се е установила трайно да живее в Германия.
В предмета на делото не са въведени и твърдения за факти, отнасящи се до трайни последици върху психиката и здравето на ищцата и не са представени никакви медицински документи във връзка с психическото и физическото й състояние.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че ищцата и починалият са били отглеждани заедно, в една къща, до около 1982г., когато ищцата е била на единадесет години, а брат й Л е създал свое семейство. Ищцата създала свое семейство от 16- годишната си възраст- около 1997г.- 1998г., заминала за Германия, където живее и към момента на смъртта на единия от братята си. Докато живеели заедно ищцата и брат й много добре са се разбирали, а след ищцата заживяла в Германия си гостували често. Ищцата много тежко преживяла смъртта на Л С, плакала и все още тъгува за него.
Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac2ab8e4-9008-4868-85a0-9d75e320383a