Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4247 от 05.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51965/2024
Вид
Решение № 4247
Подписан
05.03.2026
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4247 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110151965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. С. срещу М. Ц. П., с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания на ответника съответно за сумата от 4652,98 лв. главница и за сумата от 4969,09 лв. начислена върху главницата законна лихва, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 22.08.2017г. по в.гр.д.№ *** по описа на СГС, IV-В въззивен с-в.

В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист по молба на ответника срещу нея е образувано изп.д.№ ***** по описа на ЧСИ Ренета Милчева Василева, рег.№ 790 при КЧСИ. Твърди, че по посоченото изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни действия, спиращи или прекъсващи давността, поради което приложимият 5-годишен давностен срок за вземанията е изтекъл. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от водене на искове за установяване недължимостта на вземанията на соченото основание, като претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че по негово искане са предприети множество действия за принудително събиране на процесните вземания, довели до прекъсване на давностния срок, поради което счита, че не са настъпили последиците на давността. Моли за отхвърляне на исковите претенции и прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа 1 на Решение № ****г. по в.гр.д.№ *** по описа на СГС, IV-В въззивен с-в, с което е потвърдено Решение № **** по гр.д.№ ****г. по описа на СРС, 67 с-в, в полза на М.

Ц. П. е издаден изпълнителен лист от 22.08.2017г. срещу М. П. С. за претендирана по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС сума от 4652,98 лв. главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен на страните недвижим имот за периода от 7.03.2009г. до 7.03.2014г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2014г. до окончателното плащане.

За събиране на вземанията по така издадения изпълнителен лист първоначално е образувано изп.дело № ****., а впоследствие и изп.д.№ ****, и двете по описа на ЧСИ Ренета Милчева Василева, рег.№ 790 при КЧСИ, материалите по които са приобщени по настоящото дело. Видно от книжата, първото изпълнително дело е образувано по молба на ответника от 7.09.2017г. В молбата е обективирано извършено на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ възлагане на съдебния изпълнител за определяне начини на изпълнение за събиране на дължимите суми, както и е направено искане за насочване на изпълнението срещу вземания на длъжника по банкови сметки, вземания за трудово възнаграждение, притежавани недвижими имоти и движими вещи. В хода на производството от страна на взискателя са депозирани и молби от 19.11.2019г. и от 2.09.2020г., съдържащи искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи. По изпълнителното дело се установява да са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в „Юробанк България“ АД – със запорно съобщение от 14.09.2017г. и в „Интернешънъл Асет Банк“ АД – със запорно съобщение от 21.05.2021г., както и да е насрочен опис и оценка на движими вещи на длъжника на 9.01.2020г., какъвто няма данни да е извършен. По делото не се намира акт на съдебния изпълнител за прекратяването му, като страните не спорят, че такъв е постановен, в хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, видно и от извършеното върху изпълнителния лист отбелязване.

Последващо образуваното изп.д.№ **** е инициирано по молба на ответника от 4.07.2024г., също с изявление за възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и отделно от това с посочени изпълнителни способи – запори върху вземания на длъжника от банки, работодател и други трети лица, и възбрана върху притежавани недвижими имоти. По това дело са наложени запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от община Петрич – със запорно съобщение от 4.07.2024г., и запор върху банковите сметки в „Банка ДСК“ АД – със запорно съобщение от същата дата.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

От обсъдените доказателства се установи, че в полза на ответника срещу ищцата е издаден изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който са 2 образувани две изпълнителни дела, второто от които висящо. При наличието на признато на ответника изпълняемо право за ищцата като длъжник по изпълнението е налице правен интерес от търсената искова защита по реда на чл. 439 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо отпадането на възможността за принудително удовлетворяване на вземанията в резултат от погасяването им по давност, а това обуславя допустимостта на исковите претенции.

По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца вземане. Когато предмет на иска е вземане на ответника, признато с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, ищецът носи тежестта за доказване на положителните факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право (напр. извършено плащане в погашение на дълга).

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК в такава хипотеза искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като основания за недължимост на вземането длъжникът може да сочи всякакви правопогасяващи факти, настъпили след релевантния според закона момент, включително изтекла погасителна давност, позоваването на която е сред признатите му способи за защита срещу изпълнението, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността.

В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника, за които се установи, че са предявени в заповедно производство по чл. 410 ГПК, развило се в исков процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в рамките на който вземанията са признати със съдебно решение. С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост – погасителна давност, спорът по делото е концентриран върху това дали след влизане в сила на изпълнителното основание е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, като в доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства, настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на давността, в какъвто смисъл са му дадени указания с приетия доклад по делото.

Тъй като вземанията са установени със съдебно решение, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложение намира 5-годишният срок на погасителна давност, която започва да тече считано от влизане на решението в сила. По отношение прекъсването и спирането на давността при предприето принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата практика на ВКС. Съгласно разясненията, развити в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да 3 тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на давностния срок.

Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. ВКС е намерил още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко отделно действие за принудително изпълнение, изграждащо съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок. В случай на прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното по време валидно изпълнително действие, а не от деня когато производството е прекратено от съдебния изпълнител или е подлежало на прекратяване.

С посоченото по-горе тълкувателно решение е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г., което приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено за загубило сила. Поради това докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г.

Относно насочването на изпълнението върху вземания на длъжника в т. 5 от 4

Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, доколкото законът не свързва това действие със съществуването на вземането или неговата изискуемост. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.

450, ал. 3 ГПК и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие.

Съобразно така приетите от ВКС тълкувателни разяснения и предвид, че в процесния случай първото изпълнително дело е образувано през 2017г. – след обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, то по време на висящността му давност за вземанията на взискателя е текла, като релевантни са фактите с прекъсващ давностния срок ефект. Първото прекъсване на давността за вземанията по изпълнителния лист датира от 7.09.2017г., когато ответникът е сезирал съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното дело, доколкото същата съдържа овластяването му по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за определен от него начин на изпълнение, а и конкретно посочени изпълнителни способи.