Определение № 114 от 27.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. Стара Загора, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500780 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.И. /с надлежно учредена по делото представителна власт/, срещу разпореждане № 991/29.08.2024 г. по ч. гр. д. № 474/2024 г. на Районен съд – Г. в частта, в която е отхвърлено като неоснователно заявлението на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. В. В., ЕГН **********, за следните вземания по договор за потребителски кредит № 7053393258/11.01.2023 г.: 1/ сумата от 3586,61 лева – договорна лихва за периода 15.03.2023 г. – 16.07.2024 г.; 2/ 900,67 лева – обезщетение за забава за периода от 15.03.2023 г. – 15.08.2024 г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Сочи, че в случая не е налице констатираната от районния съд неяснота относно начина на формиране на ГПР, като процесният договор за потребителски кредит отговаря на всички нормативни изисквания и по-конкретно – на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в съответствие с посочената разпоредба в договора са посочени процентът на ГПР, общата сума, дължима от потребителя, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Ето защо моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените погоре суми. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от 1 процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

По делото се установява, че ч. гр. д. 474/2024 г. на Районен съд – Г. е образувано по подадено от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните дължими от М. В. В. парични суми: 1/ 7199,07 лева – главница; 2/ 3586,61 лева – договорна лихва за периода 15.03.2023 г. – 16.07.2024 г.; 3/ 900,67 лева – обезщетение за забава за периода от 15.03.2023 г. – 15.08.2024 г.

В заявлението е посочено, че паричните вземания произтичат от договор за потребителски кредит № 7053393258/11.01.2023 г., като същите се претендират като предсрочно изискуеми.

Заявителят е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на приложен към заявлението документ – извлечение от счетоводните книга на банката.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че в процесния договор не е изяснено, а и от погасителния план не може да се установи, как е формиран посоченият ГПР от 49,39 % и какви конкретни компоненти включва.

Така съдът не може да прецени дали това е реалният ГПР по договора, респ. дали същият съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо в случая не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно договорът се явява недействителен, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер на претендираната главница, а заявлението следва да бъде отхвърлено за останалите суми.

Разпореждането е правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените от районния съд мотиви, поради което на основание чл. 272 ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. чл. 279 ГПК препраща към тях. Но във връзка с наведените в частната жалба доводи в случая е необходимо да се добави следното:

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК , вр. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава при представено извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че доколкото настоящите претенции се основават на 2 договор, по силата на който заявителят /банка/ е предоставил кредит на физическо лице, в случая следва да намерят приложение правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. А видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, хипотезата, в която договор за кредит съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че действителността на договора за потребителски кредит е обусловена от включването в неговото съдържание на подробна информация относно всички суми, които следва да бъдат взети предвид за определяне размера на ГПР.

Действително, от представения по делото договор се установява, че в него са посочени размерът на ГПР - 49,3 %, общо дължимата от кредитополучателя сума, както и взетите предвид допускания /относно началната дата при изчисляване на ГПР, действието на договора и неизменност на лихвения процент/. Липсва обаче каквато и да било конкретна информация относно отделните компоненти на ГПР и начина на неговото формиране. Ето защо поради неспазване на императивното правило, уредено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

В този случай приложение следва да намери нормата на чл. 23 ЗПК, според която при обявяване недействителността на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. Ето защо правилно районният съд е отхвърлил заявлението за сумите, представляващи договорна лихва и обезщетение за забава.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 991/29.08.2024 г. по ч. гр. д. № 474/2024 г. на Районен съд – Г. в частта, в която е отхвърлено като неоснователно заявлението на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. В. В., ЕГН **********, за следните вземания по договор за потребителски кредит № 7053393258/11.01.2023 г.: 1/ сумата от 3586,61 лева – договорна лихва за периода 15.03.2023 г. – 16.07.2024 г.; 2/ 900,67 лева – обезщетение за забава за периода от 15.03.2023 г. – 15.08.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4