Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 29.01.2018, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 665/2017
Вид
Решение № 19
Подписан
29.01.2018
Състав
ТАТЯНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСАНДРОВА, ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 19 гр. ВРАЦА, 29.01.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 24.01.2018г. в състав:

Председател:ЕВГЕНИЯ

СИМЕОНОВА

Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

МАРИЯ АДЖЕМОВА в присъствието на: прокурора секретар ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова в.гр. дело N`665 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид:

Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 209/17.10.2017г. постановено по гр.д.№ 926/ 2017г. по опис на РС-Козлодуй,състав на съда е признал за неза-конно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволне-нието на Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълни-телния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД;

Възстановил е на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ Т.В.Т., ЕГН **********,с адрес:г***,на заеманата преди уволнението длъжност „***” в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.

Осъдил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй 3320, представлявано от изпълнител-ния директор И.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Т.,ЕГН **********, с адрес:г***, сумата от 1 713,97 лева /хиляда седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.08.2017 г. до 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на де-позиране на исковата молба – 21.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,както и основание чл. 78, ал. 1 ГПК нап-равените по делото разноски в размер на 170 лева /сто и седемдесет лева/ съразмерно с уважената част на исковете, като отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над присъдения размер от 1 713,97 лева до пълния предявен размер от 6 553,68 лева и за периода от 12.07.2017 г. до 16.08.2017 г. и от 04.10.2017 г. до 12.01.2018 г.

Осъдил е на основание чл.78,ал.3 ГПК Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй 3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А., разноски в производството в размер на 110,77 лева /сто и десет лева и седемдесет и седем стотинки/ - разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска.

Осъдил е на основание чл.78,ал.6 ГПК „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй 3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр. Козлодуй държавна такса върху уважената част на исковете в размер на 168,56 лева /сто шестдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/.

Допуснал е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Недоволен от решението е останал "АЕЦ

Козлодуй"ЕАД, гр. Козлододуй,който с въззивна жалба вх. № 5386/30.10.2017г. го обжалва.

Недоволна от решението е останала и ищцата Т.В.Т.,която е предявила насрещна въззивна жалба вх. № 5500/ 03.11.2017г.,относима към частта от решението,в която е бил отхвърлен предявеният от нея иск по чл.225,ал.1 КТ до пълният му претендиран размер.

Във въззвната жалба на "АЕЦ

Козлодуй" са развити подборни съображения,според които решението е неправилно.Изтъква се,че от установената фактическа обстановка по делото е било безспорно установено наличието на валидно възникнало трудово правоот-ношение на основание трудов договор № 100/29.05.2017г., сключен на основание чл.70,ал.1 и чл.68,ал.1,т.2 КТ,като в т. "Други условия на трудовия договор" е посочено,че се сключва като сро-чен до сключването на договор за почистване на странични обекти. Посочва се,че независимо,че е уговорен срок за изпитване,след изтичането му договорът не е станал безсрочен,тъй като е сключен в хипотеза на срочен такъв.Твърди се,че наличието на изписваното в договора,че се сключва като безсрочен,реално, той не е бил сключен като такъв,тъй като това се дължи на използваната бланка за трудови договори,като текстът за безсрочност не е бил зали-чен,при което е налице техническа грешка,с оглед вписаните други уговорки.Твърди се,че не може да бъде споделено възприетото в мотивите на съда,че волята на страните не била ясна,тъй като както от текстовото изписване на разпоредбата на чл.68,ал.1,т.2 КТ,така и от допълнителните уговорки било ясно установено,че договорът е сключен като срочен до определен момент ,а именно сключването на договор за почистване на странични обекти,като в тази връзка в делото е наличен и сключеният в такава насока договор след проведена обществена поръчка,при което е налице изрична,недвусмислена уговорка между работодателя и работника относно наличието срок,при което след изтичане на този срок,той може да бъде прекратен на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ.Излагат се съображения,че ищцата,с оглед вписванията в нейната молба за постъпване на работа,както и вписаните други условия,а именно срока за изпитване,който тя не оспорва,при което следва да се приеме,че тя се е запознала със съдържанието на трудовия дого-вор,както и с условията при които е бил сключен ,а именно като срочен.В тази връзка се навежда и,че срокът в договора е опре-деляем чрез времето,необходимо за извършване на уговорената ра-бота с оглед нейната специфика,а именно-камериерско обслужване и почистване на помещения,коридори, стълбища,офиси, фойаета, сер-визни помещения и др. в обекта ПОК "Леденика". Без да е бил наведен довод,районният съд е коментирал,че с оглед вида на възложената работа и факта,че е възложена друг,не са били налице предпоставките за сключване на срочен трудов договор в хипоте-зата на чл.68,ал.1,т.2 КТ.Иска се отмяна на решението и отхвър-ляне на предявените обективно съединени искове по реда на чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ.Не се правят доказателствени искания.В проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание-въззив-никът,редовно призован,не се представлява.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемата по тази въззивна жалба Т.В.Т.,дава такъв,с който развива обстоятелствени и подробни съображения,касателно правилността на направените правни изводи от районния съд,съответстващи на установената по делото фактическа обстановка,като се навежда,че за сключването на срочен трудов договор за изпълнение на определена работа,този вид работа следва да бъде определен по вид,обем, качество,количество и т.н.,като в тази връзка следва да се тълкува и срокът на действието му.Изтъква се,че цитираната от работодателя съдебна практика е по казуси при фактическа обста-новка,която не е идентична с настоящия такъв.Иска се решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено.Отговорът се поддържа от процесуалния представител на въззиваемата по тази жалба,като се излагат съображения в негова подкрепа.

Същевременно,както се посочи,ищцата, обжалва решението в отхвърлителната му част по иска по чл.225,ал.1 КТ,като в тази връзка се поддържа,че принципно решението е правилно,тъй като районният съд може да присъди обезщетение на горното основание само до приключване на устните състезания пред него.Заявява се обаче,че съобразно посочената разпоредба,на ищцата в резултат на признатото й незаконно уволнение й се следва обезщетение в рам-ките на 6 месеца,които не са изтекли,при което се иска присъж-дането на това обезщетение за разликата от 03.10.2017г. до изти-чането тези шест месеца, а именно до 17.01.2018г.,или в рамките на сумата 4 839.71 лв.Посочва,че ще представи доказателства за липсата на сключено ново трудово правоотношение.Решението е обжалвано и в частта за разноските,за които е осъдена ищцата. Насрещната въззивна жалба се поддържа от процесуалния пред-ставител на въззивницатаищца.

В срока за отговор по чл.263,ал.1 КТ,въззиваемият по тази жалба-"АЕЦ Козлодуй"ЕАД,не дава писмен отговор.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивните жалби счита, че те са подадени в срока регламентиран в чл.259,ал.1 ГПК,отговарят на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произтичат от страни с необходимия интерес и процесуална легитимност,насочени са срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,което ги прави процесуално допустими.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в рамките на обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, пос-тановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието на петитума на искането за съдебна защита.

Окръжният съд,като съобрази доводите на страните и събра-ните по делото доказателства,съобразно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,намира следното:

По жалбата на

"АЕЦ Козлодуй" ЕАД:

Производството пред районен съд-Козлодуй образувано по искова молба на Т.В.Т. *** против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД гр.Козлодуй по обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 вр. с чл.225 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й по заповед № 67/10.07.2017г. на изп.директор на работодателя-"АЕЦ Козлодуй", ЕАД на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ;за възстановяването й на заеманата по-рано длъжност "***" и заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа за шест месеца, считано от 12.07.2017г. до 12.01.2018г. в размер на 6 259.68 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Между страните не е спорно,че въз основа на молба на ищцата от 26.05.2017г./л.27-ми/,с която е поискала да бъде назначена на длъжност-***-хигиенист е бил сключен трудов договор № 100/29.05.2017г. на основание чл.70,ал.1 и чл.68,ал.1, т.2 КТ,като в графата други условия е отбелязан срок за изпитване от 1 месец, и че договорът е сключен като срочен до сключване на договор за почистване на странични обекти.Работната място е било ПОК-Леденика.Същевременно в договора не е била премахната клаузата предвиждаща сключване на договор за неопределено време.Към договора има допълнително споразумение № 55/ 01.06.2017г. касателно изменение размера на договореното трудово възнаграждение.

Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 67/10.07.2017г.,на основание чл.325,т.4 КТ-поради завършване на определена работа,която е и предмет на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ.

Спорни между страните във връзка с възникналото между тях трудово правоотношение са въпросите относно характера на склю-чения договор- срочен или безсрочен и настъпили ли са пред-поставките на чл.325,т.4 КТ за неговото прекратяване.

Ищцата твърди,че с оглед на вписаната в него клауза за безсрочност,след като е изтекъл срокът за изпитване от един месец,договорът в съответствие с разпоредбата на чл.71,ал.2 КТ е станал безсрочен,тъй като не е бил прекратен в уговорения срок за изпитване.С оглед на това обстоятелство и не може да бъде прекратен на посоченото в заповедта основание.Още повече,че от договора не става ясно каква е работата по вид,обем, качество, количество,и кога ще се счита завършена,при което след като няма тези параметри договорът не може да счита сключен като срочен по смисъла на чл.68,ал.1,т.2 КТ.

Работодателят поддържа,че по отношение на вписаната в договора клауза за безсрочност била налице техническа грешка, като в тази връзка се поддържа,че договорът е сключен като сро-чен,а именно до сключване на договор за почистване на странични обекти,като това събитие е настъпило към 12.07.2017г.,видно от представен договор № *********/07.07.2017г. и изготвен приемо-предавателен протокол от 12.07.2017г. и в тази връзка се под-държа,че работата,за която е била назначена ищцата била завър-шена.Поддържа,че макар и в трудовия договор да не е посочено изрично,когато срокът,сключен до завършване на определена рабо-та,може да се извлече от други елементи на съдържанието на трудовия договор,е налице срочно трудово правоотношение,което може да се прекрати на основание чл.325,т.4 КТ.Поддържа,че срокът на договора с ищцата е бил уговорен в т."Други условия".