Решение № 24 от 02.02.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Шумен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253600500733 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 906/18.11.2025 г. по гражданско дело № 20253630102584 по описа за 2025 година на Районен съд - Шумен, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ от Р. П.

К., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. ..., ул. .... № ..., действащ, чрез пълномощник адв. Б. П. срещу Община Шумен, гр. Шумен, ЕИК: 000931721 представлявано от Х. Х. – кмет, за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № ЧР-92/31.07.2025 г. на Кмета на Община Шумен, като неоснователен и недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело, в частта му по отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, предявен от Р. П. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. ...., ул. .... № ..., действащ, чрез пълномощник адв. Б. П. срещу Община Шумен, гр. Шумен, ЕИК: 000931721 представлявано от Х. Х. – кмет, за възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата длъжност, поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА Р. П. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. ...., ул. ... № ..., да заплати на Община Шумен, гр. Шумен, ЕИК: 000931721 представлявано от Х. Х. – кмет, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 1 от 100 лв. /сто лева/ - разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ е останал ищецът Р. П. К., който чрез пълномощника си адвокат Б. М. П. от ШАК, го обжалва. В жалбата се сочи, че решението в обжалвана част е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Сочи, че е налице злоупотреба с право отстрана на работодателя, съгласно чл. 8, ал.1 КТ, изразяваща се в промяната на изискванията на образование и професионален опит за заеманата от жалбоподателя длъжност. Нововъведените изисквания били неадекватни за длъжността. Първоинстанционният съд не е обърнал внимание и не е коментирана новата длъжностна характеристика, която е изготвена за целите на конкурса. Сам по себе си този факт сочи, че тя е предназначена за конкретен потенциален кандидат, притежаващ точно това образование и квалификация, а не за широк кръг специалисти по екология и опазване на околната среда, каквито би следвало да се търсят, ако работата го изисква. Същата е предназначена за конкретен служител, който ще изпълнява длъжността след спечелване на конкурса. Не случайно кандидатствалият е един, същият е допуснат до участие в конкурса и е спечелил конкурса за директор на предприятието. Жалбоподателят сочи и друго основание за незаконност на уволнението – съгласно Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, чл. 328, ал.1, т.11 КТ следва да се прилага само когато настъпва реална промяна в характера на трудовите функции и не засяга образование и квалификация, защото това е основание по чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – Община Шумен, чрез пълномощника си старши юрисконсулт С. С., депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът се явява лично и поддържа жалбата си. Представя подробна писмена защита. В нея изтъква, че през пролетта на 2025 г. Община Шумен започнала подготовка за обединение на три от общинските предприятия, като едно от тях беше ОП „Чистота“. Общински съвет Шумен със свое Решение № 529/26.09.2025г. гласувал образуването на ново предприятие от 01.01.2026 г. В тази връзка за жалбоподателя оставал необясним факт, защо работодателят му - Кмета на Община Шумен обявил конкурс за директор на ОП Чистота, при условие, че той инициира обединението на предприятията, а в същото време единственият кандидат спечелил конкурса останал на този пост едва за около месец и 10-15 дни, след което бил освободен. За жалбоподателя това доказвало още веднъж, че е бил неудобен и се е търсел начин, по който да го освободят от работа и да го възпрепятстват да се явя на конкурс. Счита, че е важно да отбележи, че настоящият директор на обединените предприятия е назначен за Директор на ОП „БКС“ до провеждане на конкурс, и също не 2 притежава посоченото направление „Биологически науки“. Това се отнася и за новоназначеният ръководител направление

„Чистота“ в новото мегапредприятие, който е завършил Шуменския университет, откъдето има бакалавърска диплома по инженерна логистика и магистърска по корпоративни финанси и счетоводство.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваване, за въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й старши юрисконсулт С. Н. С. депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, при извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ. В прекратителната част решението на районния съд (с характер на определение) е влязло в сила.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

До промяна на фактическата обстановка и правните изводи не водят и приетите във въззивното производство писмени доказателства - Решение № 529 по протокол № 24 от 25-26.09.2025 г. на заседанието на Общински съвет – Шумен /л.34-37 ОС/ и справка от Регистър Булстат за Общинско предприятие "Благоустройство и комунално стопанство", с код по БУЛСТАТ 0009317210628.

3

С оглед направените във въззивната жалба оплаквания и предвид задължението си да изложи съображения по отношение на тяхната основателност, съдът намира, че следва да добави следното:

По отношение на фактическата обстановка:

Съгласно сключен между страните срочен трудов договор № ЧР48/21.05.2024 г. - за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс, на осн. чл. 68, ал.1 т. 4 КТ, ищецът - жалбоподател бил в трудовоправни отношения с ответника в периода от 27.05.2024 г. до 31.07.2025 г., на длъжност Директор на Общинско предприятие „Чистота“ - Шумен, код по НКПД: 11206006-директор предприятие /л. 17 РС/.

Към датата на сключването на трудовия договор, видно от длъжностната характеристика за горепосочената длъжност от дата 21.04.2017г. /л.14-16 РС/, е че изискванията за заеманата длъжност са били: степен на образование – висше, образователно-квалификационна степен „магистър“, общ трудов стаж (по трудово и/или служебно правоотношение и/или приравнен към нето) – над 5 години управленски опит – над 3 години.

Не се спори, че към датата на сключването на трудовия договор, жалбоподателят е отговарял на тези изисквания.

С нова длъжностна характеристика от 31.07.2025г. изискванията за заемана на длъжността са променени /л. 8-13 РС/, както следва: образование: образователно-квалификационна степен „магистър“, в областта на „Природни науки, математика и информатика“ професионално направление „Биологически науки“, професионален опит: минимум 5г. трудов стаж по специалността; минимум 5 години управленски; минимум 10 г. общ трудов стаж.

Не се спори, че жалбоподателят не отговаря на новите изисквания за образование и професионален опит.

На 31.07.2025 г. на жалбоподателя е било връчено Предизвестие за прекратяване на трудовия договор от работодателя № ЧР-156/31.07.2025 г., ведно с нова длъжностна характеристика /л.7 РС/.

В същият ден 31.07.2025 г. на жалбоподателя е била връчена и Заповед № ЧР-92/31.07.2025 г. на Кмета на Община Шумен, съгласно която на основание чл. 328, ал.1, т.11 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено /л.6 РС/.

В същия ден 31.07.2025г. за процесната длъжност е сключен Трудов договор № ЧР-109/31.07.2025г. между ответника и М. С. Н., ЕГН 767612051159, притежаваща ОКС Магистър, специалност „Екология и опазване на околната среда“ /л. 105-107/.

На 06.08.2025г. е обявен конкурс за процесната длъжност /л. 99 РС/. С протокол от 17.10.2025г. на назначената със Заповед № РД-25-2348 от 4

08.10.2025г. на Кмета на Община Шумен, е определен единственият кандидат Е. Ц. Ц., за успешно издържал конкурса /л. 174-177 РС/. Не се спори, че в последствие със същият е сключен трудов договор относно процесната длъжност, която заемал до сливането на предприятието от дата 01.01.2026г. в новосъздаденото Общинско предприятие "Благоустройство и комунално стопанство"

С Решение № 529 по протокол № 24 от 25-26.09.2025 г. на заседание на Общински съвет – Шумен /л.34-37 ОС/, считано от 01.01.2026г. е създадено Общинско предприятие "Благоустройство и комунално стопанство", с код по БУЛСТАТ 0009317210628, чрез с л и в а н е на Общинско предприятие "Строителство и благоустройство", Общинско предприятие „Паркове и обредна дейност“ и Общинско предприятие "Чистота".

По отношение на правните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ представлява форма на съдебна защита срещу незаконно уволнение. В предмета му се включват две тясно свързани искания – за признаване на незаконността на уволнението и за неговата отмяна. Правото е потестативно, а искът е конститутивен и уважаването му осъществява автоматично промяна в материалните отношения между страните – прекратяването на трудовото правоотношение се отменя с обратна сила – от момента на прекратяването. В този смисъл – Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, както и съдебната практика на ВКС, напр. Решение № 89 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3409/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Както вече ВКС се е произнесъл с решение № 68 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на Четвърто гражданско отделение, в производството по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ - трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Предмет на доказване е приложеното от него фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Установяването на законосъобразността на уволнението предполага на първо място доказване на визирания в заповедта фактически състав. Така и Решение № 94 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 646/2012 г., IV г. о., ГК.

При твърдения в исковата молба за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя по чл. 8, ал.1 КТ, ищецът трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя като посочи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да бъдат направени изводи в тази насока. Добросъвестността се предполага, на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване.