Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 73 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 976/2025
Вид
Определение № 73
Подписан
30.01.2026
В сила
30.01.2026
Състав
Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20251001000976 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Аквакултура“ ЕООД (н.) срещу определение № 4975/09.12.2025г. по т.д.н. № 1524/2025г. по описа на СГС, VI – 8 ми състав.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е недопустимо, а в условията на евентуалност е неправилно. Моли да бъде обезсилено определението, като недопустимо на две отделни основания:

На първо място, твърди, че съдът не е могъл да се произнесе по направеното искане по чл. 638 ал.2 от ТЗ, тъй като производството по делото по несъстоятелност е било вече спряно от съда, преди да постъпи молбата и съдът е нямал правомощия да се произнася по молбата. Съдът имал правомощие да се произнесе само по молба за възобновяване, а не можел да извършва други съдопроизводствени действия.

От друга страна, нормата на чл. 638 ал. 2 ТЗ предвиждала, като легитимиран да иска продължаване на изпълнението единствено обезпечен кредитор, по чието искане е предприето индивидуално принудително изпълнение. Под кредитор се имало предвид такъв в производството по несъстоятелност или лице, което най- малкото е предявило своите вземания по реда на чл. 685 или чл. 688 ТЗ. В случая кредиторът „Юробанк България“ АД, нито бил предявил вземанията си, нито те са били приети, поради което той не 1 разполагал с активна легитимация за отправи искането по чл. 638 ал.2 от ТЗ.

По същество, счита, че постановеното определение е неправилно, тъй като не било доказано, че е налице опасност от увреждане интересите на кредитора. Твърди, че СГС не е изложил мотиви защо счита, че е налице такава опасност. Намира, че напротив, продължаването на индивидуалното принудително изпълнение би увредило интересите на кредитора, тъй като в производството пред ЧСИ, обезпеченото вземане ще бъде удовлетворено едва на трето място, след вземанията на Държавата и вземанията за такси и разноски. Твърди, че само таксата на ЧСИ е в значителен размер, а в производството по несъстоятелност тя не би била платена от стойността на имота.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и постановено ново, с което молбата бъде оставена без уважение.

Частната жалба е обявена в ТРРЮЛНЦ.

В срок е постъпил отговор от „Юробанк България“ АД, в който се оспорва частната жалба. Твърди се, че определението е допустимо, тъй като от систематичното място на чл. 638 ал.2 от ТЗ, както и от съдебната практика е видно, че няма пречка съдът по несъстоятелността да се произнесе при спряно производство. Твърди, че законодателят не е поставил условие за искането на кредитора по чл. 638 ал.2 от ТЗ, то да бъде прието и включено в списъка на приетите вземания. По същество, твърди че определението е правилно, тъй като индивидуалното принудително изпълнение е в напреднал стадий и са направени много разноски от кредитора, за които не е сигурно, че могат да се възмездят в производството по несъстоятелност. Твърди, че неплащането на разноски в несъстоятелността не му пречи да иска продължаване на изпълнителното производство, в което вече е направил значителни разноски.

Твърди, че срокът от една година е твърде дълъг и това би довело до накърняване на интересите му, още повече, че не е ясно дали производството ще бъде възобновено.

Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По т.д. № 1524/25 по описа на СГС е постановено решение № 2

1673/27.11.2025, с което обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Аквакултура” ЕООД, ЕИК 203248768 определена началната им дата - 31.03.2025г.; открито производство по несъстоятелност; наложена обща възбрана и запор върху имуществото на търговско дружество „Аквакултура” ЕООД; постановено прекратяване на дейността на предприятието на търговеца; обявено в несъстоятелност дружеството и спряно производството по несъстоятелност на търговското дружество поради липса на средства за развитие на производството. Решението е влязло в сила на 05.12.2025г., видно от направеното върху него отбелязване.

Постъпила е молба с вх. № 145942/03.12.2025 г. от кредитора “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, с която е поискано да бъде продължено производството по изпълнително дело № 20258380404172 по описа на ЧСИ М. Б., рег.№***, в частта спрямо длъжника „Аквакултура” ЕООД, ЕИК 203248768, касаеща предприетите действия по реализация на ипотекираните в полза на молителя недвижими имоти с Нотариален акт за учредяване на договор за ипотека № 69, том IX, №16852, дело №1456 от 2018 г. по описа на нотариус И. Н., с peг. №*** съгласно регистъра на Нотариалната камара, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** съгласно КККР на гр.София.

От представените с нея доказателства е установено, че за събирането на вземането си по договор за револвиращ кредит № 772/05.10.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 03.07.2025г. по ч.гр.д.

№36746/2025г. по описа на СРС, банката се е присъединила като взискател към образуваното изпълнително дело с № № 20258380404172 по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ *** срещу длъжници по изпълнителен лист, сред които е и „Аквакултура“ ЕООД. Част от изпълнителните действия са били насочени към ипотекираните в полза на молителя, от друг солидарен длъжник –Б. А. М., който на 27.12.2019г. преди вписване на възбрани е прехвърлил ипотекираните имоти в полза на длъжника „Аквакултура“ ЕООД.

Установено е също така от писмените доказателства, че по изпълнително дело № 20258380404172 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** е била насрочена публична продан на недвижимото имущество, представляващо ипотекирани в полза на банката недвижими имоти, 3 представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** съгласно КККР на гр.София, като продажбата е започнала на 10.11.2025 г. и приключва на 10.12.2025 г., а на 11.12.2025 г. следва да бъде обявен купувачът по публичната продан.

Като е отчел тези фактически обстоятелства, СГС в обжалваното определение е приел, че искането на кредитора “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 е основателно и следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл. 638 ал.2 от ТЗ.

По възраженията в частната жалба, че постановеното определение е недопустимо:

Възраженията са неоснователни. Спирането на производството по несъстоятелност не е пречка за произнасяне по искане отправено да съда с правно основание чл. 638 ал.2 от ТЗ. Постановеното спиране е временна пречка за развитие на производството по установяване на вземанията и осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на установените кредитори, но то не влияе върху другите самостоятелни обусловени производства, както е посочено в т.2 на Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСТК. В случая се иска разрешение от съда по несъстоятелността за продължаване на индивидуално принудително изпълнение срещу имоти, собственост на длъжника, който са ипотекирани за чуждо задължение.

Неоснователно е и твърдението, че за да се отправи искане до съда, вземането на кредитора следва да е прието със списъка на приетите вземания.

Такова изискване не е формулирано в разпоредбата, като към момента на неговото отправяне дори не е изтекъл срока за предявяване на вземанията.

Достатъчно е от представените доказателства да се установи качеството на обезпечен кредитор на молителя.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 2 ТЗ предвижда, че ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Според чл. 638, ал. 5 ТЗ постъпилите суми от проданта, получените над размера на обезпечението суми и удържаните задатъци по чл. 493 от ГПК се внасят в масата на несъстоятелността след влизането в сила на постановлението за възлагане.

4

Легитимирано да поиска продължаване на изпълнителното производство по този ред е всяко лице, което установи пред съда по несъстоятелността качеството си на обезпечен кредитор – наличието на неудовлетворено вземане в определен размер, обезпечаването на това вземане, както и образуването на изпълнително производство за реализация на обезпечението преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Законът, обаче, не изисква длъжник по обезпеченото вземане да е длъжникът, спрямо когото е открито производството по несъстоятелност, в което се иска разрешението по чл. 638, ал. 2 ТЗ. Възможно е този длъжник да не дължи лично на обезпечения кредитор, а да отговаря със своето имущество за чужд дълг в полза на този кредитор, чрез реално обезпечение, което е било учредено върху придобитото от него имущество. В този случай длъжникът в несъстоятелност има качеството ипотекарен длъжник за чужд дълг, но тъй като обезпеченото имущество е негово и е част от масата на несъстоятелността, то попада в обхвата по чл. 638 ал. 1 ТЗ , спрямо което изпълнителното производството за неговото осребряване се спира с откриването на производство по несъстоятелност. По отношение на всяко спряно на основание чл. 638 ал. 1 ТЗ изпълнително производство може да се поиска да бъде продължено при условията на ал. 2.

От събраните доказателства се установяват, както предпоставките за отправяне на искането, така и неговата основателност. Към момента на спиране на изпълнителното производство по силата на закона, то е било в напреднала фаза, като видно от представеното удостоверение е предстояло обвяването на купувач и възлагането на имота. Това обстоятелство, заедно с факта, че производството е спряно поради липса на средства и би се възобновило след една година, сочи, че е налице опасност от увреждането интереса на ипотекарния кредитор, ако производството не бъде продължено. В изпълнителното производство кредиторът вече е направил значителни разноски. Макар, че вземането му ще бъде удовлетворено на първо място от стойността на ипотекирания имот и в производството по несъстоятелност, то за него не е без значение момента, в който това ще се случи и забавеното изпълнение за срок от една година би довело до опасност от увреждане на интересите му. Това разрешение няма да доведе до увреждане на интересите на останалите кредитори и нарушаване на принципа на чл. 607 ал.1 пр. първо от ТЗ. Ако стойността на имотите надвишава обезпеченото вземане, то сумата 5 ще бъде привнесена в масата на несъстоятелността.

С оглед изложеното и тъй като правните изводи относно основателността на молбата съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4975/09.12.2025г. по т.д.н. № 1524/2025г. по описа на СГС, VI – 8 ми състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20251001000976 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Аквакултура“ ЕООД (н.) срещу определение № 4975/09.12.2025г. по т.д.н. № 1524/2025г. по описа на СГС, VI – 8 ми състав.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е недопустимо, а в условията на евентуалност е неправилно. Моли да бъде обезсилено определението, като недопустимо на две отделни основания:

На първо място, твърди, че съдът не е могъл да се произнесе по направеното искане по чл. 638 ал.2 от ТЗ, тъй като производството по делото по несъстоятелност е било вече спряно от съда, преди да постъпи молбата и съдът е нямал правомощия да се произнася по молбата. Съдът имал правомощие да се произнесе само по молба за възобновяване, а не можел да извършва други съдопроизводствени действия.