Решение № 1572 от 24.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20262120101758 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на З. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Н. Г. Я., ЕГН ********** и Р. Г. Я., ЕГН **********, срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от Г. Н. Я., ЕГН **********, адрес: гр. *****.

Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи, като имат родени две деца.

Молителката излага подробно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие. Сочи се, че с Г. Н. Я. са разведени от 2 год., като имат две общи деца - Н. Г. Я., ЕГН ********** и Р. Г. Я., ЕГН **********. Развели се, защото постоянно била подложена на психическо и физическо насилие от страна на Г., както и заради връзката му с друга жена. След развода Г. продължил да я заплашва и да я обижда, като това се случвало пред децата.

На 05.04.2026 год. в неделя към 15:30 ч. -16:00 ч. молителката и децата били вкъщи.

Г. й казал по телефона, че след 10 мин. идва да вземе децата и трябва да ги облече. Тя му обяснила, че Н. има среща с психолог в 17:00 ч. и ще го води, като в този ден Г. нямал режим на свиждане. Той отговорил, че не го интересува и ще дойде да ги вземе. Опитала се да му обясни, че това е важно за детето и той трябва да се съобрази, но Г. затворил телефона.

След малко видяла как Н. отива да отключва вратата на апартамента. Г. бил пред вратата и докато му каже да изчака отвън, той изблъскал вратата и влязъл вътре. Ударил я по главата с 1 шамар, след това с юмрук в гърлото. Децата видели всичко и се разстроили. Молителката тръгнала навътре и той я последвал, като влезли в нейната стая и отишла до прозореца, който бил отворен и му казала, че ще вика за помощ, ако не си тръгне. Той я наплюл и след това се обърнал към децата и започнал да им говори, че няма нищо, а след това я ударил отново. Станало й лошо, загубила гласа си и започнала да се тресе цялата и се свлякла на земята. Г. започнал да я целува и прегръща и да й обяснява колко я обича. Казал й, че ще вземе децата навън, докато тя се приготвя. Тя се оправила и след това излязла навън, за да си вземе децата и да ги заведе на църква, като Г. бил вече спокоен.

На 14.04.2026 год. около 17:15 ч. отишла да вземе децата от училище и детска градина, като установила, че Г. ги е взел без нейно знание и разрешение. По съдебно решение той нямал право да ги взима през седмицата. Обадила се на майката на Г. /след побоя на 05.04. майката на Г. му казала да не говори със З. директно и ако имат да си казват нещо да бъде чрез нея/ и тя отишла да види как са децата в жилището на Г. и след това й се обадила, за да й каже, че децата са при него и са добре. Г. върнал децата чак на 16.04.2026г.

На 27.04.2026 год. Г. отново взел децата от училище и детска градина отново без да я предупреди.

Молителката депозирала жалба, по която било образувано ДП № ****/2026 год. на ОДМВР- Бургас.

Истинността на изложените факти е декларирана по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молбата се поддържа. Ангажират се доказателства.

Ответникът по молбата оспорва единствено, че е упражнил домашно насилие спрямо децата. Счита, че налагане на мерки спрямо децата би препятствало режима на свиждане със синовете му, а желанието му е да ги вижда и да им помага.

ДСП-Бургас не изразява становище и не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл.9 и е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което е допустима.

Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Не се спори, че молителите са бивша съпруга и синове на ответника по молбата.

От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно 2 насилие е установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не.

Следователно в настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществено физическо и психическо насилие по отношение на З. Р. и психическо по отношение на децата Н. Я. и Р. Я. на посочените дати и в какво се е изразявало същото.

По делото е представена декларация по ЗЗДН, в която молителката З. Р. декларира, че бившият й съпруг е упражнил физическо и психическо насилие по отношение на нея и психическо спрямо децата. Същата следва да бъде ценена като годно доказателствено средство по смисъла чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа описание на конкретните действия, извършени спрямо пострадалите лица.

На съда е служебно известно, че против ответника е било образувано НОХД № ****/2026г. по описа на БсРС, по което е одобрено споразумение по силата на което е признат за виновен в това, че на ****.2026 г. в гр. Бургас, в условията на домашно насилие, се заканил на З. Д. Р., с престъпление против нейната личност - че ще й причини телесна повреда, като отправил към нея думите „ще дойда и ще ти счупя врата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3, вр. с ал. 1 от НК и за това, че в условията на съвкупност с деянието по т. 1, на 05.04.2026 г., в гр. ***** и в условията на домашно насилие чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и гръкляна причинил на З. Д. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в спазъм на ларинкса, довел до причиняване на болка, без разстройство на здравето престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От представената декларация и показанията на свид. Р. се установява, че на 05.04.2026г. при осъществяване на физическото насилие спрямо З. Р. децата Н. Я. и Р. Я. са били също в дома в гр. ***** и са станали свидетели на случилото се. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

По отношение на описаните в молбата за защита актове на 14.04.2026г. и 27.04.2026г., при които бащата е взел децата от детска градина и училище без това да са дати, които са включени в регламентирания му режим на лични контакти със синовете му, настоящият състав счита, че дори да се приеме, че настъпилите събития са довели до тревожност и нарушаване на психическото равновесие на молителката и децата, от събраните по делото доказателства не се установяват действия, които да могат да бъдат квалифицирани като съществени прояви на психическо насилие.

Бракът между Г. Я. и З. Р. е прекратен с решение № *****/*****г. по гр.д. № *****/2024г. на БсРС. Със същото решение е утвърдено споразумение относно родителските права и режима на лични отношения по отношение на родените от брака деца Н. Я. и Р. Я..

В конкретния случай не се установява регламентираният режим на лични отношения да е 3 бил стриктно спазван, доколкото волята и практиката на страните са били децата да поддържат свободен режим на контакти с бащата. От ангажираните от страните гласни доказателства – показанията на свид. Р. и Я.а се установява, че от момента на утвърждаване на споразумението от съда регламентираният режим не е спазван изобщо, като волята на страните е била децата да осъществяват свободен режим на контакти с баща си. В този смисъл обстоятелството, че бащата е взел децата от детска градина и училище на 14.04.2026 г. и 27.04.2026 г., макар тези дати да не са били включени във формално установения режим, действително сочи на отклонение от установените правила, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт, но е съответно на фактически установения начин и ред между страните и следва да бъде отчитано пропорционално на обществения интерес, така че да бъде постигнато справедливо равновесие между личния интерес и общите интереси, които държавата се стреми да защити чрез осигуряване на правов ред. Не може да бъде толерирано нито незачитането на съдебен акт, нито въвличането на децата в родителски конфликт и поставянето им в ситуация на противопоставяне посредством постоянни спорове за осъществяване на режима. За да бъде квалифицирано едно поведение като „домашно насилие“ обаче, е необходимо то да попада в обхвата на чл. 2 ЗЗДН, съгласно който такова е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Необходимо е да се отчитат спецификите на закона и характера на това производство. От това следва, че не всеки конфликт между лица, свързани със семейни или родствено-правни отношения, може да бъде квалифициран като домашно насилие. В случая се установява, че и двете страни, водени от собствената си преценка за най-добрия интерес на децата, не са успели да преодолеят съществуващите противоречия и да изградят ясни и устойчиви правила на общуване, с което обективно са поставили децата в риск от емоционално напрежение. Дори и да се приеме, че е налице засягане на психическото равновесие на молителката и децата и създаване на безпокойство у тях от неспазването на режима на свиждане по решението, каквото по отношение на децата не се установява по делото, това не обосновава извода за осъществени актове на психическо насилие. Не се установява агресивно, обидно, унизително или пренебрежително отношение от страна на бащата спрямо децата на посочените дати – 14.04.2026г. и 27.04.2026г., а по-скоро последователно отстояване на заявената от него позиция за поддържане на връзка с децата по начин, установен в практиката между страните. Безспорно това е довело до тревожност и негативни емоционални преживявания у молителката, но само по себе си не обосновава приложението на ЗЗДН, независимо от начина, по който поведението е било възприето и интерпретирано. В този смисъл с налагане на исканите мерки за закрила спрямо децата за актовете на 14 април и 27 април 2026г. няма да бъдат постигнати целите на закона - да даде защита на пострадалите лица и да осигури баланс между правата на двете страни в конфликта. Следва да се посочи, че в чл. 5 ЗЗДН са описани мерките, които целят да дадат защита на жертвата, а не представляват санкция за поведението на извършителя. Защитата по ЗЗДН е предвидена като специално и незабавно средство за съхраняване физическата и психическата неприкосновеност на лицата – реални жертви на домашно насилие и е недопустимо е същата 4 да бъде използвана за постигане на други цели, включително наказване или снабдяване с доказателства за бъдещ процес, респ. не следва да служат като инструмент за уреждане на междуличностни спорове. Само по себе си установеното по делото негативно емоционално отражение върху молителката не е достатъчно, за да обоснове извод за осъществено домашно насилие на 14.04. и 27.04.2026г. по смисъла на закона. Затова съдът преценя, че в интерес на страните е да бъдат насочени към ползването на социална услуга в общността, а молбата за налагане на мерки за домашно насилие в тази част следва да бъде оставена без уважение.