Определение № 165 от 28.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Б.град, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500192 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 4б ЗДТ.

Образувано е по Заявление с вх. № 19000/10.12.2025 г., имащо характер на молба за връщане на недължимо платена държавна такса, подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“, БУЛСТАТ 129010125, чрез юрк. М.Х., с която е отправено искане на молителя да се възстанови сумата от 39,18 лв., внесена като държавна такса по гр. д. № 1158/2019 г. по описа на Районен съд Петрич.

В молбата се посочва, че държавната такса е била внесена по сметка на съда, но с разпореждане № 815 от 25.03.2020 г. по гр. д. № 1158/2019 г. на РС Петрич е била върната въззивната жалба поради невнасяне в срок на дължимата такса за въззивно обжалване. Към молбата е представен платежен документ от 24.02.2020 г., с който посочената в молбата сума е била внесена по сметката на ОС Б.град.

Окръжен съд Б.град, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, констатира следното:

Компетентен да се произнесе по молбата по чл. 4 ЗДТ за връщане на държавната такса на молителя е съдът, по чиято сметка е внесена процесната такса (в този смисъл определение № 223 от 19.05.2021 г. по ч. т. д. № 850/2021 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 218 от 11.04.2017 г. по ч. т. д. № 727/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 529 от 06.12.2019 г. по в. ч. т. д. № 774/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, определение № 9 от 08.01.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 3/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, определение № 277 от 20.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 163/2018 г. на Окръжен съд - Враца). В случая се иска връщането на държавна такса, която е била заплатена по сметката на ОС Б.град, поради което този съд е компетентен да се произнесе по молбата за нейното връщане.

Молбата е подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“. Главната дирекция е юридическо лице (чл. 37, ал. 2 ЗМВР). В нея може да се създават дирекции, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от 1 функциите и дейността й (чл. 7, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции "Гранична полиция" (РДГП), в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично-полицейски кораби (БГПК), гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг (чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Регионалните дирекции не са юридически лица (в този смисъл определение № от 11.06.2018 г. по адм. д. № 186/2018 г. на Административен съд – Русе). Регионалната дирекция обаче може да бъде работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и като такъв тя може да бъде надлежна страна по трудов спор.

В случая ответник в първоинстанционното производство е била Главна дирекция „Гранична полиция“. Тя е подала в срок въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Районният съд я е оставил без движение и е указал на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса по сметка на ОС Б.град.

В действителност въззивната жалба е била нередовна, тъй като към нея не е бил приложен платежен документ за внесена държавна такса по чл. 261, т. 4 ГПК. Важно е да се отчете, че тази разпоредба изрично посочва като изискване за редовност на въззивната жалба прилагането на документ за внесена такса към нея, а не самото заплащане на дължимата държавна такса.

Затова дори и държавната такса да е заплатена, ако към жалбата не е представен документ за това, въззивната жалба е нередовна по чл. 261, т. 4 ГПК и ако тази нередовност не се отстрани в срок жалбата ще следва да се върне на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Нередовността по чл. 261, т. 4 от ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането (определение № 5613 от 03.12.2024 г. по гр. д. № 4312/2024 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС).

Разписката, обективираща указанията на съда, е била връчена на жалбоподателя на 02.03.2020 г. Следователно срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 09.03.2020 г.

С платежното нареждане от 24.02.2020 г. е била внесена сумата от 39,18 лв. по сметка на ОС Б.град. От счетоводството на съда на 23.01.2026 г. е удостоверено, че сумата реално е постъпила по сметката на ОС Б.град.

Изпълнението на задължението по чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК следва да е направено по начин, който да обезпечи възможността по всяко конкретно дело да се установи редовност на въззивната жалба. От представения платежен документ съдът следва да има възможност да установи, че страната е изпълнила задължението си по конкретното дело. В случая от съдържанието на платежния документ се установява, че плащането е за държавната такса по гр. д. № 1158/2019 г. Следователно държавната такса за въззивното обжалване е била заплатена своевременно.

Констатира се, че в графа "наредител" е посочена Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. С.. Задължението за заплащане на държавна такса не е intuitu personae и може да бъде изпълнено от трето лице (чл. 73 ЗЗД), поради което такова плащане е надлежно (виж решение № 3280 от 07.05.2013 г. по в. гр. д. № 9823/2012 г. на СГС, решение № 127 от 15.06.2017 г. по в. гр. д. № 158/2017 г. на Окръжен съд - Кюстендил). Следва обаче да се отчете, че в 2 конкретният случай РДГП не е юридическо лице, а такова е главната дирекция, поради което Главна дирекция „Гранична полиция“ е легитимирана да отправи искане по чл. 4б ЗДТ, понеже се отправя молба сумата да се върне в патримониума на същия правен субект, който я е заплатил.

Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 09.03.2020 г. Едва след неговото изтичане обаче платежното нареждане е било представено на съда, като приложение към молба с вх. № 1285/18.03.2020 г. С разпореждане № 281 от 25.03.2020 г. по гр. д. № 1158/2019 г. на РС Петрич е върната въззивната жалба поради неотстраняване в срок на допуснатата нередовност по чл. 261, т.

4 ГПК. Впоследствие това разпореждане е влязло в сила, поради което в настоящото производство окръжният съд не може да осъществява проверка на неговата правилност.

Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

Според мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата - дали таксата е събрана въпреки, че страната е била освободена от заплащането и или е била надвнесена, т.е. платена без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси.

Недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата срещу която не е образувано производство, която е надвнесена - платена без основание по смисъла на чл. 3 и чл. 4а ЗДТ или за която страната е била освободена по предвидения за това ред (виж определение № 255 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 139/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 390 от 02.10.2018 г. по ч. т. д.

№ 2018/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС, определение № 131 от 30.03.2018 г. по т. д.

№ 1474/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ и като недължимо платени да бъдат върнати на вносителя (виж определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 143 от 03.07.2017 г. по гр. д.

№ 6990/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС).

В случая по въззивната жалба не е било образувано въззивно гражданско дело, но това е деловоден въпрос, които не се отразява на процесуалните правоотношения, които са уредени от ГПК. С постъпването на исковата молба в съда се предявява на иска (чл. 125 ГПК) и се предизвиква състояние на висящо дело, което означава започнато и още неприключено исково производство (Сталев, Ж. „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр. 197), дори и все още деловодно да не е образувано гражданско дело по описа на първоинстанционния съд по реда на чл. 35, ал. 4 ПАС. Затова и в настоящия случай обстоятелството, че не се е стигнало до 3 деловодното образуване на в. гр. д. не означава, че вече не е било образувано въззивно производство по ГПК, по което да е била дължимо платена държавната такса за въззивно обжалване. В тази връзка е относима съдебната практика, обективирана в определение № 9 от 08.01.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 3/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, според което с факта на подаване на въззивната жалба е инициирано въззивно съдебно производство.

Съгласно определение № 64 от 21.02.2022 г. по ч. гр. д. № 60/2022 г., Г. К., IV г. о. на ВКС „производство“ е образувано не само, когато е поставен деловоден номер, а още със сезирането на съда – с искова молба, жалба или друг вид молба, които поставят във висящност съответния спор. В тълкувателното решение под производство се има предвид не само случай на поставяне на деловоден номер на дело на отправеното до съда искане. С подаването на въззивната жалба се поставя висящността на въззивното производство; изпращането на преписката във въззивна инстанция и даването на деловоден номер, след администриране от първостепенния съд, не променя това.

С оглед на тази съдебна практика следва да се приеме, че в случая съдът е бил сезиран с въззивна жалба, поради което по нея е било налице образувано въззивно производство по ГПК.

Молителят не е бил освобождаван от заплащането на държавна такса.

Следва да се прецени дали случаят попада в хипотезата на надвзетите/ надвнесени такси, т.е. таксите, които са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси.

Държавната такса се заплаща при предявяване на искането (виж чл. 3, ал. 1 ЗДТ). Държавни такси се заплащат за жалби (чл. 4, б. „а“ ЗДТ). Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие (чл. 73, ал. 3 ГПК). Основанието за внасянето на държавната такса е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство (виж определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 64 от 21.02.2022 г. по ч. гр. д. № 60/2022 г., Г. К., IV г. о. на ВКС).

Според определение № 560 от 08.12.2016 г. по в. ч. гр. д. № 899/2016 г. на Окръжен съд - Велико Търново законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на жалбата. Прекратяването поради неотстраняване на констатираните нередовности в срок е настъпило впоследствие основание, а държавната такса е внесена при наличие на основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ и съответно не са налице предпоставките на чл. 4б ЗДТ за връщането й.

В случая е била предявена въззивна жалба, в която е обективирано искане за защита по смисъла на чл. 2 ГПК. Затова заплащането на таксата в размер на 39,18 лв. е имала своето основание по чл. 3 и чл. 4, б. „а“ ЗДТ и същата е била дължимо платена. Плащането на таксата е било дължимо към момента на извършване на процесуалното действие и не е налице недължимо плащане (определение № 65 от 30.01.2014 г. по ч. т. д. № 174/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС).