Решение № 871 от 11.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Русе, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520106376 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК 204536378, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Муткурова“ № 40, представлявано от управителя Цветелин Ценков Цонев, против Е. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Русе, ***********, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 1 798,60 лв., представляваща неплатени месечни такси за режийни разходи, управление и поддръжка на общите части, както и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец октомври 2019 г. до месец декември 2024 г., прехвърлени на ищеца по договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът претендира и присъждане на направените разноски в настоящото производство, разноските в обезпечителното производство и разноските по връчване на книжа чрез ЧСИ.

Ищецът твърди, че е придобил вземане срещу ответника въз основа на договор за прехвърляне на вземания, цесия, сключен на 03.10.2025 г. между Етажната собственост на бл. „Ангел войвода“, вх. А, жк „Здравец Изток“, гр. Русе, ул. „Прага“ № 7, като цедент, и „Професионален домоуправител Русе“ ЕООД, като цесионер.

Твърди се, че с договора за цесия на ищеца са прехвърлени всички вземания на етажната собственост към ответника за неплатени месечни такси и вноски по ЗУЕС, а именно разходи за управление и поддръжка на общите части, режийни разходи и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от октомври 2019 г. до декември 1

2024 г. в общ размер на 1 798,60 лв.

Ищецът сочи, че договорът за цесия е сключен въз основа на протоколно решение на общото събрание на етажната собственост, обективирано в протокол от 19.02.2025 г., с което общото събрание е одобрило прехвърлянето на вземанията срещу ответника и е упълномощило управителя на етажната собственост да подпише договора за цесия.

Посочва се още, че ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия и за новия кредитор на 07.10.2025 г. чрез връчване от призовкар при ЧСИ Васил Николов, като за действията са съставени протоколи по чл. 434 ГПК. Ответникът се е запознал със съдържанието на книжата, но е отказал да ги получи, поради което връчването е удостоверено по съответния ред.

Ищецът поддържа, че въпреки надлежното уведомяване ответникът не е заплатил задължението си, поради което е предявен настоящият иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. В отговора се излагат възражения относно начина на управление на етажната собственост, избора на професионалния домоуправител, предоставянето на информация, начина на провеждане на общи събрания, отчетността и отношенията между живущите във входа. Ответникът твърди, че професионалният домоуправител не е бил избран законосъобразно, че липсвала достатъчна прозрачност относно събирането и разходването на средства, както и че били налице конфликти между съседи.

Приложено е ч.гр.д. № 5409/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът Е. С. Т. е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Русе, ***********.

Установява се още, че за процесния период спрямо ответника са начислявани месечни такси и вноски за управление и поддържане на общите части, режийни разходи и фонд „Ремонт и обновяване“.

От представения протокол от общо събрание от 19.02.2025 г. се установява, че общото събрание на етажната собственост е приело решение за прехвърляне на вземанията срещу ответника и е упълномощило управителя на етажната собственост да подпише договор за цесия. Въз основа на това решение е сключен договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2025 г. между етажната собственост като цедент и ищеца като цесионер.

Установява се също, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия и за 2 новия кредитор. От протоколите по чл. 434 ГПК се установява, че ответникът се е запознал със съдържанието на книжата, но е отказал да ги получи, като този отказ е удостоверен от връчителя. Поради това съдът приема, че уведомяването е редовно и е породило правното си действие.

Ответникът не е представил доказателства за плащане на процесната сума, нито за погасяване на задължението по друг предвиден от закона способ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Общото събрание е компетентният орган, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на закона.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС общото събрание създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, а съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят.

От тези разпоредби следва, че ответникът, като собственик на самостоятелен обект в сградата, има законово задължение да участва в разходите за управление, поддръжка, режийни разходи и фонд „Ремонт и обновяване“. Това задължение не 3 произтича от свободна преценка на ответника дали одобрява управлението на входа, а от закона и от решенията на органите на етажната собственост.

В настоящото производство ответникът е направил възражения относно управлението на етажната собственост, начина на избор на професионалния домоуправител и отношенията между живущите. Тези възражения обаче не са подкрепени с доказателства, които да оборят съществуването на процесното вземане, валидността на договора за цесия или настъпилата изискуемост.

Съдът съобразява и че решенията на общото събрание подлежат на оспорване по специалния ред на чл. 40 ЗУЕС, като всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение в предвидения от закона срок. По делото не се установява процесното решение на общото събрание, въз основа на което е сключена цесията, да е отменено по съдебен ред. Докато не бъде отменено, решението поражда действие и е задължително за собствениците.

Не се установява и ответникът да е предявил успешно искане за отмяна на решенията, от които произтичат задълженията, нито да е доказал плащане на претендираната сума.

Представените от ответника документи и изложените в отговора твърдения относно конфликти между съседи, субективни оценки за дейността на професионалния домоуправител, твърдения за липса на информация и междуличностно напрежение не водят до извод за недължимост на сумата. Те не установяват погасяване на задължението, нито недействителност на цесията, нито липса на качество на ответника като собственик.

По отношение на цесията съдът приема, че е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, сключен между етажната собственост и ищцовото дружество. Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В конкретния случай не се установява законова забрана за прехвърляне на парично вземане на етажната собственост за дължими такси и вноски.

Съдът приема също, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.

Отказът да получи книжата не дерогира последиците на връчването, след като е удостоверено, че същият се е запознал със съдържанието им.

Следователно ищецът е активно материалноправно легитимиран да търси процесното вземане, а ответникът е пасивно материалноправно легитимиран като длъжник по него.

С оглед неизпълнението на паричното задължение ответникът дължи и законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба -04.11.2025г. до окончателното изплащане.

4

Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, както и претендираните разноски, свързани с обезпечителното производство и връчването на книжа чрез ЧСИ, доколкото са доказани по делото.

От представените доказателства се установява, че ищецът е направил разноски в производството по ч.гр.д.№5409/2025г. по описа на РРС за обезпечение на бъдещ иск в общ размер на 285.61 евро /558,60 лв./, включващи държавна такса в размер на 20.45 еро /40,00 лв./, адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро /500,00 лв./ и разноски по вписване на обезпечителна заповед и препис в размер на 9.51 евро /18,60 лв./.

Установява се също, че са направени разноски по връчване на книжа чрез ЧСИ Васил Николов в общ размер на 158.50 евро /310,00 лв./, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 127.82 евро /250,00 лв./ и такса за връчване на книжа в размер на 30.68 евро /60,00 лв./.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски в настоящото исково производство съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер 292.44 евро, включващи държавна такса в размер на 36.79 евро, адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН **********, от гр. Русе, ***********, да заплати на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК 204536378, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Муткурова“ № 40, представлявано от управителя Цветелин Ценков Цонев, сумата от 919.61 евро /1 798,60 лв./, представляваща дължими месечни такси за режийни разходи, управление и поддържане на общите части, както и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец октомври 2019 г. до месец декември 2024 г., определени по реда на ЗУЕС и прехвърлени на ищеца по договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН **********, от гр. Русе, *********** да заплати на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК 204536378, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Муткурова“ № 40 сумата от 736.55 евро, разноски по делото.

5

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

6