Решение № 2959 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2959 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20231100506431 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 05360/01.02.2023 г. на длъжника В. Г. А., действаща като ЕТ “В.Л-В. А.“ чрез адв. Б.З., надлежно упълномощен, съгласно пълномощно, представено на л. 41 от изпълнителното дело, срещу резолюция от 23.01.2023 г. по изпълнително дело № 20228580401990 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, с която е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер от 200 лв., както и намаляването на разноските за такси на съдебния изпълнител.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено, доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че в срока на доброволно изпълнение е заплатена сумата по изпълнителния лист и начислените такси. Навежда, че по смисъла на чл. 36 от ЗА адвокатския хонорар трябва да е с обоснован и справедлив размер, която правна разпоредба в случая не е спазена. Възразява срещу размера на таксите, начислени въз основа на Тарифата към ЗЧСИ. Конкретно, счита, че общият размер на таксите възлиза на 152 лева, а не както е приел съдебният изпълнител 315 лева. Излага тезата си, че ГПК повелява, че освен налагането на запор, преди изтичането на срока за доброволно 1 изпълнение, съдебният изпълнител не може да извършва изпълнителни действия, доколкото към принудително събиране на главницата, таксите и разноските се пристъпва, едва след като изтече срокът за доброволно изпълнение. Понеже длъжникът е погасил задълженията си в срока за доброволно изпълнение – на 18.01.2023 г., то същият не следва да заплаща таксите по изпълнението. Иска от съда да отмени резолюцията на съдебния изпълнител, инкорпорирана в съобщение изх. № 2134 от 23.01.2023 г., с която е оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 03374/23.01.2023 г. за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лева., както и намаляване размера на таксите за извършените от ЧСИ изпълнителни действия.

По делото е постъпила и втора частна жалба вх. № 07360/14.02.2023 г. от длъжника В. Г. А., отново подадена чрез адв. Б.З., срещу резолюция от 06.02.2023 г. по процесното изпълнително дело № 20228580401990 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, с която е отказано прекратяване на производството, поради липса на основание за това и доколкото държавата е присъединен взискател по право, като посоченото не представлява основание за дерогиране на чл. 458 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че с действията си съдебният изпълнител очертава един недопустим произвол. Доколкото всички суми по издадения от 26.10.2022 г. изпълнителен лист, са погасени, то и следва, че образуваното за събирането им изпълнително производство подлежи на прекратяване. Сочи, че неправилно съдебният изпълнител намира, че следва да събира дължимите суми за присъединения взискател, тъй като дължимата на НАП сума от 10000 лева е предмет на събиране от публичен съдебен изпълнител.

Твърди, че е представен протокол, видно от който вземането на НАП от длъжника е предмет на събиране от Агенцията и същата не желае събирането на сумата. Ето защо, отправя втора молба до въззивния съд да отмени и резолюцията на съдебния изпълнител от 06.02.2023 г., с която молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело е оставена без уважение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили възражения по жалбите от страна на взискателя „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, чрез адв. А.Б., както относно частната жалба от 01.02.2023 г., така и относно частната жалба от 14.02.2023 г.

В писмените възражения относно частната жалба от 01.02.2023 г., взискателят навежда, че същата е несонователна и като такава следва да се отхвърли. Излага, че с оглед правната и фактическата сложност на делото, адвокатското възнаграждение не следва да бъде редуцирано като прекомерно. Отделно, адвокатският хонорар освен че не е прекомерен по размер, е и доказан, видно от представените в хода на изпълнителния процес писмени доказателства.

В писмените възражения относно частната жалба от 14.02.2023 г., взискателят сочи, че последната е неоснователна и поради това моли същата да бъде оставена без 2 уважение. Навежда, че наличието на публични задължения над 10 000 лева не позволява на съдебния изпълнител да прекрати производството, а тепърва е нужно да се извърши разпределение по определения за това ред в ГПК. Освен това, предвид наличието на първата частна жалба относно разноските, понастоящем не е ясно окончателното изчисляване на дълга, в случай, че вземанията на НАП не бъдат събрани по изпълнителното дело.

В мотивите си във връзка с обжалваните действия ЧСИ У.Д. излага съображения, че на 23.01.2023 г. по изпълнителното дело постъпило възражение от длъжника срещу разноските по изпълнението, в частност срещу размера на приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението, като с резолюция на съдебния изпълнител от 23.01.2023 г., поставена върху възражението, последното било оставено без уважение. Пояснява, че по делото са начислени обикновени такси по Тарифата, действаща към ЗЧСИ, в това число по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9 и т. 10 и пропорционална такса по т. 26 от същата. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. На второ място, относно обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в резолюция от 02.02.2023 г. излага съображения, че на основание чл. 458 от ГПК Държавата, чрез НАП, е присъединен кредитор по делото и доколкото не са заплатени присъединените за събиране задължения към държавата, няма как изпълнителното производство да бъде прекратено. С оглед всичко заявено, моли при постановяване на съдебния акт от страна на въззивния съд изложените мотиви да бъдат обсъдени и приети.

В хода на производството като присъединен взискател на основание чл. 458 от ГПК участва и Национална Агенция за Приходите, териториална дирекция „Люлин“.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20228580401990 по описа на ЧСИ У.К.Д., рег. № 858 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, вх. № 41475/22.12.2022 г., от „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, чрез адв. А.Б.- Д., срещу ЕТ „В.л-В. А.“ за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 240 лв., представляваща разноски в производство по търговско дело № 947/2022 г. по описа на ВКС, ТК, 2-ро Т.О., присъединени с определение № 278/29.06.2022 г. по описа на ВКС, ТК, 2-ро Т.О. С молбата се претендират още и направените в изпълнителното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 480 лв. От съдебния изпълнител е поискано да извърши справка за имуществото на длъжника, като впоследствие изпълнителните действия да бъдат насочени срещу установеното 3 имущество. На следващо място се иска едновременно с поканата за дороволно изпълнение да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и/или неговите пенсии. Отделно, моли се за насрочване на опис и изнасяне на публична продан на притежавания от длъжника недвижим имот, описан подробно в приложен към молбата нотариален акт. С молбата на съдебния изпълнител са предоставени правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Представен е изпълнителен лист от 26.10.2023 г., издаден от Софийски районен съд, въз основа на определение № 278/29.06.2022 г. по описа на ВКС, ТК, 2-ро Т.О, видно от което длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 240 лв., представляваща разходи за адвокатско възнаграждение, сторени в хода на производство по търговско дело № 947/2022 г. по описа на ВКС, ТК, 2-ро Т.О.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело на л. 3 е представено пълномощно в полза на адв. А.К.Б.- Д.. Пълномощно с идентично съдържание е представено и на л. 75 от делото, като към последното са приложени и банкови документи за извършена транзакция в размер на 480 лева – адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело и принудително събиране на вземанията срещу ЕТ „ В.л В. А.“. По делото не е приложен договор за правна помощ и съдействие.

По делото е изготвено, изпратено и получено на 18.01.2023 г. от адв. М.М. в качеството му на пълномощник на В. Г. А. съобщение за образувано изпълнително дело, в което е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 1035,60 лв., от които 240 лева – присъдени разноски, 480 лева – разноски по изпълнително дело, 315,60 – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 17.01.2023 г. Към съобщението е прикачен и изпълнителния лист издаден на 26.10.2022 г. от СРС, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по т.д. № 947/2022 г. на СРС, 160 състав, който е и послужил за иницииране на изпълнителния процес.

С възражение вх. № 03374/23.01/2023 г. длъжникът в възразил срещу размера на търсените от съдебния изпълнител суми за разноски по изпълнителното дело, в частност размера на адвокатския хонорар и таксите, начислени по Тарифата към ЗЧСИ.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. и съответно намаляване на таксите за извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия.

С резолюция, поставена върху самото възражение, от 23.01.2023 г. на ЧСИ У.Д., съдебният изпълнител е отказал да уважи депозираната молба на длъжника срещу разноските, като не е намалил нито размера на адвокатското възнаграждение, нито размера на таксите по изпълнението.

С молба вх. № 05359/01.02.2023 г. длъжникът е поискал прекратяване на процесното изпълнително дело поради погасяване на всички дължими суми за такси и 4 разноски в това число и главницата по изпълнителния лист, по който е образувано същото.

С резолюция, поставена върху самото възражение, от 02.02.2023 г. на ЧСИ У.Д., и съобщена на длъжника с нарочно съобщение от 06.02.2023 г., съдебният изпълнител е отказал да уважи депозираната молба на длъжника за прекратяване на делото поради липса на основание за това, посочвайки правната разпоредба на чл. 458 от ГПК в подкрепа на своя извод.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Частните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и са насочени срещу действие на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК /в този смисъл и т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

Разгледана по същество частна жалба вх. № 05360/01.02.2023 г. е основателна.

Разгледана по същество частна жалба вх. вх. № 07360/14.02.2023 г. е неоснователна.

На първо място, съдът намира, че въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.