Акт от 21.02.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№61

21.02.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Цветомира Димитрова

Секретар: Ангелина Латунова……………………………………………………………….

Прокурор: Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково………………… като разгледа докладваното от съдия

Димитрова и. административно дело

№ 76 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производство е образувано, след като с Определение от 15.01.2019г. от з.з. постановено по и.адм. дело № 1226/2018г. по описа на АдмС-Хасково, на основание чл. 144 от АПК, вр. с чл.210, ал.2 от ГПК, е постановено два броя искове предявени от М.Ф.И.

*** против ГД“ИН“, гр. София, съответно по чл. 3 от ЗИНС и по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да бъдат разделени.

Предмет на разглеждане по настоящото съдебно производство е исковата претенция на М.Ф.И. ***, предявена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.„Н.С. №**, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- за присъждане на обезщетение в размер на 40

000(четиридесет хиляди) лева, за претърпени неимуществени вреди-физически болки и морални страдания от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. Стара Загора, вследствие на нелекувана травма на ляв раменен пояс и лява раменна става, получена по време на изтърпяване наказание лишаване от свобода, които ищеца търпял от 11.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2017г., до окончателното заплащане на сумата и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 07.04.2017г. е бил задържан в Затвора Стара Загора в изпълнение на Присъда по НОХД №868/2016г. по описа на Районен съд, гр.Свиленград до освобождаването му на 11.09.2017г. По време на изтърпяване на присъдата работил в мебелен цех към завода. За същия, съществували допълнителни затруднения при изтърпяване на наказанието, с оглед получено през месец май 2017г. по време на работа в мебелния цех на затвора увреждане на здравето-травма на лява раменна става, счупване на ключицата, травма на ляв раменен пояс след физическо усилие, деформиране на лява акромно-клавикуларна става, разкъсване на сухожилието на ставата. Увреждането изисквало да бъде поставен под специален режим на лечение, оказване на специализирана медицинска помощ, специални и по-добри условия на живот и лечение. Твърди, че такива поради бездействие на администрацията на затвора не са му били осигурени през времето докато е бил в Затвора Стара Загора за подобен вид травма и заболяване, не бил лекуван и с оглед на това полагал повече усилия, за да преживява лошите условия в затвора, като това му създавало значителни затруднения и неудобства, като бил принуден да търпи силни и нетърпими болки, не му била оказана адекватна медицинска помощ от компетентни медицински специалисти по време на травмата, полученото от нея заболяване и необходимото последващо лечение и грижи. Даден му бил“фастум гел“ за мазане и му казали че нищо му няма , въпреки че обяснявал че не се чувствал добре, много го боли и болките са нетърпими.

Излагат се съображения, че липсата на лечение довела до усложнения и до допълнителни страдания, които според ищеца нямало да настъпят при правилно лечение, и които болки и страдания търпял, и след освобождаването му от затвора и към момента, и които щели да останат за цял живот, тъй като увреждането на здравето било завинаги.

Непрекъснато изпитвал неразположения и болки, дори при елементарни движения.

Поради липсата на лечение в затвора не била възстановена трудоспособността и силата на ръката му, изпитвал болки при движение, което му създавало затруднения в намиране на работа, поради което бил без такава, а това го карало да се чувства непълноценен човек, тъй като бил нетрудоспособен (инвалид). Администрацията на затвора не била провела разследване на злополуката и не била изпълнила задълженията си съгласно чл. 66, от ППЗИНСЗ, като не декларирала и не разследвала злополуката по установения ред, с което го лишила от възможността да упражни своите законоустановени права и да получи обезщетение за вреди от трудова злополука, което също представлявало вреда. Ищецът твърди, че по отношение на тази му искова претенция са налице предпоставките на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на иска: действия и бездействия на длъжностните лица при ответника изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащи от законни имуществени вреди ;пряка причинна връзка между действията и бездействията на администрацията и претърпените вреди. Изрично уточнява, че претенцията му не е за обезщетение за вреди от самото увреждане на здравето по време на работа(от трудова злополука)а за вредите които ще търпи след излизане от затвора и ще търпи до края на живота си и които са в резултат (в причинно следствена връзка) от влошаване на здравето му вследствие на непроведено и неосигурено от администрацията на затвора медицинско обслужване, лечение, изследвания и диагностика на полученото увреждане на здравето по време на изтърпяване на наказанието.

По изложените съображения, се моли да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати сумата от 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на това, че не е лекувана травмата на ляв раменен пояс и лява раменна става, получена по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, които ищеца търпи от 11.09.2017г., и които са в пряка причинно следствена връзка с противоправни действия и /или бездействия на длъжностни лица на ГД“ИН“, ведно със законна та лихва от 11.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата .

Претендира разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощник. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения представител- адв. А..

Ответникът-Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“, гр. София, чрез процесуален представител в открито заседание излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Сочи, че от медицинските документи, представени от затвора е видно, че ищецът е бил консултиран с ортопед, чиито препоръки са изпълнени, като е проведено адекватно лечение. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Представителят на ОП-Хасково счита, че по делото е доказан фактът на настъпване на травма на ищеца по време на престоя му в затвора

Стара Загора. Излага съображения, че лечението, което било проведено с предписаните медикаменти е било адекватно и в съответствие с добрата медицинска практика. Пледира за определяне на обезщетение в справедлив размер.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът М.Ф.И. е бил задържан в Затвора Стара

Загора на 07.04.2017г. за изпълнение на присъда по НОХД № 868/2016г. на Районен съд, гр.Свиленград. След първоначалният адаптационен период в Приемно отделение, е бил разпределен в 7-ма група и настанен в спално помещение № 4, в коридор 2 Г на Корпуса на Затвора, където е пребивавал до 11.09.2017г., когато е бил освободен поради изтърпяване на наказанието. По време на престоя си в Затвора, в периода 04.05.2017г.-01.08.2017г., М.Ф.И. работил в Мебелният цех на територията на Затвора Стара Загора, като бояджия.

На 30.05.2017г. по повод оплаквания от болки в лявото рамо, ищецът посетил лекар ортопед – д-р

М. Х.. На същата дата била извършена била рентгенография на ищеца, от специалист образна диагностика при МЦ“Трета поликлиника“ЕООД, който отразил в лист от изследвания, за установено от него при разчитане на рентгеновата снимка- „лява акромиоклавикуларна става фас -с нормална конфигурация. Лява раменна става фас-б.о.“. В Амбулаторен лист № 001080 от 30.05.2017г. д-р М. Х. отразил, че е налице деформация в областта на акромио клав.става в ляво, като има пълен обем на движение в раменната става. За установеното увреждане на здравето, лекарят предписал терапия с „Фастум гел“ и „Нимезил“ 2х1 саше.

След освобождаването му от затвора, на 14.12.2017г. на ищеца било извършено образно изследване –рентгенограма на раменна става обективирано в амб № 3271.

В резултатите от образното изследване било отразено, че дясната раменна става е в норма, а състоянието на лявата раменна става е съхранена ставна междина със запазени и непроменени ставни повърхности. В областта на арт. акромеоклавикуларис е налична посттравматична фрактура на екстремитас акромиалис на клавикулата с наличен ендосален калус. Отразено било също, че костната структура е адекватна за възрастта, а видимите пулмонални сегменти са в норма.

На

12.04.2018г. от страна на д-р Ф.

–МЦ“Хасково“ЕООД, гр. Хасково било издадено медицинско удостоверение, в което било отразено че обективното състояние на М.Ф.И. е с нарушена конфигурация на лява акромио клавикуларна става. Палпаторна и спонтанна болка за същата, ограничена абдукция, вътрешна и външна ротация, и е с невъзстановена сила на ръката. Съответно отразената диагноза на ищеца в същото медицинско удостоверение била: “Ст. пост руптура лигаменте акромио клавикуларис синистра мала саната. Сублуксацио артикулацио акромио клавикуларис. Хипофункцио артикулацио хумери синистра.“

На същата дата, специалист по съдебна медицина, вещо лице от списъка на Окръжен съд Хасково, изготвил съдебно медицинско удостоверение № 147/2018г. В медицинското удостоверение посочил, че същото се изготвя със задача по документи да установи вида и медикобиологичният характер на уврежданията получени от М.Ф.И.. В удостоверението били отразени предварителните сведения съобщени от пострадалия- а именно че през м. май 2017г. в Затвора Стара Загора по време на работа е получил травма на лявата раменна става и установеното от представените му медицински документи: медицинско удостоверение издадено на

12.04.2018г. от страна на д-р Ф.- ортопед травматолог и образно изследване

№ 3271/14.12.2017г. разчетено от д-р Г.Г.. Въз основа на така установените предварителни сведения, специалистът по съдебна медицина дал заключение, че се касае за състояние след счупване на лявата ключица и след разкъсване на сухожилието на ставата между лявата ключица и лопатката с непълно изкълчване на ставата. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при трудова злополука, по начина и времето и при обстоятелствата описани в предварителните сведения, като уврежданията са довели до причиняване на трайно затруднение в движението на лятата ръка по смисъла на чл.129 от НК.

По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на Г.Г. К., С.Д.И. и Д. И. П..

Св.Куличев сочи, че е изтърпявал наказание в Затвора-Стара

Загора през 2017г., като на седми април е постъпил в затвора заедно с ищеца. При приемането им здравословното състояние на ищеца било добро. Рамената му били добре и не се оплаквал от нищо. Сочи, че изместването на лявото рамо на М.И. се случило в средата на месец май 2017г. Двамата работели в дърводелския цех затвора и трябвало да дърпат една количка.

Докато дърпали, лявото рамо на ищеца излязло. Впоследствие той паднал на земята, взел да се държи за рамото. Според св. Куличев се обадили на старшините но те не му обърнали внимание. Десетина дни след случая го завели на лекар и той предписал на М.И. „Фастум гел“ за мазане. Повече внимание не му обърнали.

След тази травма лявото рамо на ищеца виснало надолу и се изместила коста. Свидетеля заявява, че при приемането им в приемната килия, рамото на ищеца не било така,получило се след работата. След приемната килия, били в различни отряди, засичали се на карето и в столовата. Той се оплаквал, но нямало отговор- дали му само болкоуспокояващи- нимезил. След като ги освободили, като се виждали ищеца му се оплаквал, че не може да спи, тъй като го боли. Св. Куличев твърди, че ищеца употребява някакви аналгетици, успокояващи. Доколкото знаел, рамото на ищеца продължавало да е в същото състояние – виснало с изпъкнала кост.