Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 3/2024
Вид
Решение № 20
Подписан
15.01.2024
В сила
15.01.2024
Състав
Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20245300900003 по описа за 2024 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от Аркейд Ритейл ЕООД ЕИК 203749569 против отказ № 20210310121822-2/22.12.2023 г на Агенция по вписваниятаТРРЮЛНЦ, постановен по заявление Г 2 с вх. № 20210310121822/10.03.2021 г., за обявяване в търговския регистър на ГФО ведно с одиторски доклад и годишен доклад за дейността за 2020г в електронната партида на дружеството.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени материалите по делото, възраженията в жалбата и отговора към нея, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 22.12.2023г, а жалбата е входирана в Агенцията на 28.12.2023г. Доколкото изхожда от легитимирана страна /заявител в производството пред АВ/, е процесуално допустима, а по същество - основателна по следните съображения:

Отказът е постановен поради това, че към заявлението не е представена декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. въпреки дадени в този смисъл указания на ДЛР.

1

Действително към заявлението не е представена изискуемата по закон декларация, нито в предоставения от ДЛР 3 – дневен срок, нито първоначално към жалбата.

В хода на съдебното производство обаче и съобразно тълкувателните разяснения по т. 6 от ТР 1/2020г на заявителя е предоставен 3 – дневен срок от съобщението да представи изисканата от ДЛР декларация по чл. 62а, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1 от 14.02.2007г., каквото е направил с молба от 12.01.2024г.

Такава възможност съдът е предоставил, тъй като е приел, че е налице хипотеза на дадени от ДЛР „неточни“ указания – 2 години и 9 месеца след подаване на заявлението, поради което не би могло да се изисква от заявителя в продължение на толкова дълъг период от време, далеч надскачащ разумното технологично такова за произнасяне от страна на ДЛР, ежедневно да следи за евентуално дадени му указания под риск да не пропусне изтичането на краткия 3 – дневен срок за изпълнението им.

Поради това към настоящия процесуален момент са налице законовите изисквания за извършване на заявеното обявяване на акт в Търговския регистър, като обжалваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а на Агенция по вписванията на основание чл. 25, ал.5 от ЗТРРЮЛЦ - дадени задължителни указания да извърши исканото обявяване.

Жалбоподателят претендира разноски. В настоящото производство обаче такива не се дължат. Вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.

Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 2

157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20210310121822-2/22.12.2023 г на Агенция по вписванията-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление Г 2 с вх. № 20210310121822/10.03.2021 г., за обявяване в търговския регистър на ГФО ведно с одиторски доклад и годишен доклад за дейността за 2020г в електронната партида на дружеството.

УКАЗВА на Агенция по вписвания да извърши исканото обявяване.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3