Акт № 14138 от 02.11.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14138

Варна, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20267050702609 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. чл. 171, т. 1, б. „з/гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. А. К.-Б., [ЕГН], чрез адв. Ж. Г. – АК - Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3065101/07.08.2026 г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Варна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Варна, с която за нарушение на чл. 175, ал. 2 от ЗДвП на К.-Б. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з/гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт поради допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди, че не е собственик на автомобила, поради което не е запозната, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация. Отправя искане за постановяване на решение, с което оспорения административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, чрез гл. юрисконсулт Г. оспорва жалбата. По същество на спора твърди, че действително собственика на автомобила може и да не е получил уведомление от „Гаранционен фонд“, но съгласно чл.547, ал. 9 и ал. 10 Кодекса за застраховането, имат задължение да изпратят такова, но не и да чакат да бъде връчено. Посочва, че мярката се налага автоматично, след изпращане на уведомлението, автоматично постъпва информация в масивите на МВР, от там системата прекратява регистрацията на МПС. Уточнява, че МВР няма задължение да уведомява лицето съгласно измененията на ЗДвП. Моли за решение в тази насока.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 07.06.2026 г. около 12:00 часа в област Варна, община Аксаково, по път втори клас №29 от [населено място] в посока към [населено място] до километър 7+700, от мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“, е констатирано, че Б. А. К.-Б. управлява лек автомобил О. К. с рег. № [рег. номер], собственост на А. Д. К., който е с прекратена регистрация от 05.05.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За това административно нарушение, [жк], ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, против водача бил съставен АУАН серия GA № 5894309.

Въз основа на АУАН е издадена и оспорената понастоящем Заповед № GPAM- 3065101/07.08.2026 година, в която е описано извършеното от Б. А. К.-Б. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, нерегистрирано по надлежния ред, като МПС е с прекратена регистрация на 05.05.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид тези фактически установявания на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг“ от ЗДвП с издаване на процесната заповед на водача Б. А. К.-Б. е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността й, но не повече от 6 месеца.

След получаване на ЗППАМ от адресата, последният оспорил същата пред съда, във връзка с което в Административен съд – Варна е образувано настоящото съдебно производство.

По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Към преписката е приложена извадка от официалната електронна страница на Гаранционен фонд – София, от която се установява, че към 21.08.2026г. от 17:06 ч. в ДЗИ Общо застраховане има сключена и влиза в сила договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за превозно средство с регистрационен номер [рег. номер]. Застрахователната полица е от 11.08.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, Заповедта е връчена на жалбоподателя в деня на издаването й - 07.08.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена в Административен съд Варна на 21.08.2026 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица, по арг. от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В правомощията на министъра на вътрешните работи е определянето на длъжностните лица, които да издават такива заповеди, с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно т. 2.6. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОДМВР - Варна, издадена във връзка с т. 1. 3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОДМВР - Варна, между които е и процесната. Констатираното нарушение е извършено на територията на Област Варна, община Аксаково, по път втори клас №29 от [населено място] в посока към [населено място] – факт, относно който страните не спорят, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

В разглеждания случай, съдът намира, че е спазена предписаната от закона писмена форма за издаване на административния акт. Същият отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з/гг“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени: съставеният АУАН серия GA № 5894309, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и е възпроизведено съдържанието на нарушената правна норма. Налице е съответствие на фактическите и правните основания за прилагане на процесната ПАМ. От посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право.

В Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ВКС и ВАС е прието, че уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. В тази връзка следва да се посочи, че уведомяване на собственика за прекратената регистрация се дължи и съгласно чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, както и с оглед императивното задължение на административния орган по чл.61 АПК да съобщи административният акт на неговия адресат. В случая по делото, а и в приетата преписка, няма данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила за извършеното прекратяване на регистрацията, както и данни, че К.-Б. е уведомена за този факт. Тук не става въпрос за обезпечаване на субективната съставомерност на деянието, тъй като при принудителните административни мерки не се изследва вина. Визираният пропуск, обаче, сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на оспорения акт, включително от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл.175, ал.3 ЗДвП. В случая от жалбоподателката не се оспорва, че е управлявала процесния автомобил, т.е. че е била водач на МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от нея автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „ГО“. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от К.-Б. МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – „гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ от вида на процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл.6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел на всяка ПАМ, особено предвид факта, че на втория работен ден след издаване на ЗППАМ е сключена застраховка, респективно е възстановена регистрацията на автомобила, поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като законоустановените цели на ПАМ са постигнати, а други цели мярката не може да обслужва. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила иманентно присъщите за всяка такава мярка превантивни или преустановителни цели и функции във връзка с нарушението. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието – лишаване от право да се управлява МПС, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение. Такъв характер мярката не може да има, вкл. с оглед принципа на пропорционалност на ограниченията, съгласно ХОПЕС и установената практика на СЕС, допускащи прилагането на ограниченията, само ако са необходими за постигането на легитимни цели, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac23ae6c-1877-47c8-9f16-ebe02ddcb9d6