Решение № 627 от 03.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000500064 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 15.10.2021г, постановено по гр.д. № 219/2019г, Окръжен съдМонтана е отхвърлил предявения иск от В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г. против Община Монтана за установяване правото на собственост на ищците върху дворно място от 705кв.м., пл.№ ***, кв.* по недействащия регулационен план на гр. Монтана от 1974г, който към настоящия момент е включен в УПИ VІІІ, кв. 369 , съгласно действащия РП на града от 1997г и в част от улица , който имот е с идентификатор *** и е прекратил производството по иск между същите страни за установяване право на собственост на ищците върху масивна едноетажна жилищна сграда от 131 кв.м. и гараж, построени в гореописания имот. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на МОС се обжалва от ищците В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г. , представлявани от адв. Г., с обща въззивна жалба- основна и допълнителна, изцяло, с твърдения за недопустимост и незаконосъобразност. Въззивниците поддържат, че решението е недопустимо като постановено от родово некомпетентен съд. Поддържат, че решението е неправилно поради нарушения на процесуалния закон – превратно 1 обсъждане на доказателствата, несъобразяване на всички събрани по делото доказателства и необсъждането им в съвкупност. Поддържат, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон при събиране на доказателствата - неправилно МОС е приложил разпоредбата на чл.183 от ГПК по отношение на документи, чиито оригинали ищците са изискали. Поддържат възражение за нищожност на заповед № 199/1987, представена и от двете страни по делото. Поддържат, че по делото не се установява приключила обезщетителна процедура на техния праводател за отчужден негов имот, поддържат, че имотът не е завзет и отчуждаването следва да се приеме за отменено, което неправилно не е съобразено от МОС. Поддържат, че неправилно съдът е приложил разпоредбите на чл. 95 и 100 от ЗТСУ, на чл.83, ал.4 от ЗТСУ и пар.6 от ДР на ЗЖСК. Молят апелативния съд да отмени решението на МОС и да постанови ново, с което да уважи предявения иск за защита на право на собственост изцяло.

Ответникът по жалбата, ответник пред МОС – Община Монтана депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че решението на МОС е правилно и законосъобразно. Молят същото да бъде потвърдено.

В о.с.з. въззивниците не се явяват, представляват се от адв. Г., която поддържа въззивната жалба, поддържа твърдението, че поради липса на обезщетение ищците продължават да имат права върху незастроената част от имота. Моли решението на МОС да бъде отменено , а предявеният иск- уважен. Претендира разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Въззивниците В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г., представлявани от адв. Г. депозират писмени бележки, с които молят решението на МОС да бъде обезсилено, евентуално отменено по съображенията изложени във въззивната жалба.

Въззиваемата Община Монтана не се представлява. Депозира писмена молба, с която моли решението на МОС да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и 2 допустимо. Като краен резултат решението е правилно и не следва да бъде отменено.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Ищците твърдят, че са собственици на идеални части от недвижим имот – масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и масивна стопанска постройка, построени в имот пл№ 186, кв.8 по плана на Михайловград, целия от 705кв.м. при посочени квоти на съсобственост. Твърдят, че съсобствеността е възникнала чрез наследяване по закон на И. Д. Д., който притежавал ¼ ид.ч. от посочения имот.

Твърдят, че през 1987г със заповед № 199/16.04.1987г на Председателя на ИК на ОНС Михайловград е отчужден съсобствения недвижим имот бивш пл.№ 186 за комплексно жилищно строителство на осн. чл.63 от ЗТСУ , като имотът е включен в новостроящия се комплекс Младост, кв.8 по плана на града. Към 1987г имотът е бил съсобствен между И. Д. Д., неговия баща Д. Д. Д. и неговата сестра Б. А.. В заповедта И. Д. е обезщетен с жилище на осн. чл. 253, ал.1, т.3 от ППЗТСУ за нуждите на четиричленното му семейство по негов избор в комплекс ***, ЖБ **. Твърдят, че И. Д. не е получил имота като обезщетение и процедурата по отчуждаване не е завършена.

Твърдят, че със заповед № 284/02.03.1990г на председателя на ИК на ОНС Михайловград се обезщетяват В. Д. и И. Д. с тристайно жилище- апартамент № 10 от 102кв.м. на * етаж, вх.*, ЖСК ***, бл.**, комплекс ***, заедно с 6.87% ид.ч. от правото на строеж. Твърдят, че е полаган личен труд за построяване на жилището и държавата е заплатила сума на ЖСК. Жилището твърдят, че не е завършено досега, построено е на етап груб строеж. Твърдят, че всички жилища в блока са завършени, само апартамент №10- не и е негоден за обитаване. Твърдят, че не е съставен разпределителен протокол и акт обр.16 не е издаван. Твърдят, че отчуждения от тях имот не е завзет и се ползвал от ищците. Твърдят, че със заповед № 1776/08.08.2018г на Кмета на Община-Монтана е иззет имота от В. Д. като частен общински имот.

Предявяват иск да бъде установено тяхното право на собственост по наследство върху поземлен имот от 705кв.м. с пл.№ 186, понастоящем част от УПИ VIII кв.369 и част от улица с идентификатор *** застроен с масивна жилищна сграда от 103.40кв.м, лятна кухня от 61кв.м. , като двете сгради са с общ идентификатор ***, гараж от 19кв.м. представляващ сграда с идентификатор ***- в този смисъл уточнение към ИМ от 14.01.2020г и от 11.11.2020г.

В о.с.з. на 20.05.2021г съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане второ основание за придобиване на право на собственост от ищците върху процесния имот – придобивна давност - и това основание не е поддържано впоследствие и против процедирането на съда няма развити въззивни оплаквания.

В о.с.з. на 09.05.2024г ищците чрез своя процесуален представител заявяват, че твърдението им е, че тъй като не са получили обезщетение продължават да имат права върху своя имот.

3

С отговора на исковата молба ответникът оспорва правата на наследодателя на ищците върху поземления имот. Възразява, че наследодателят на ищците е бил обезщетен с жилище, отчуждителната процедура е завършила. Строежът на жилищната сграда, в която се намира имотът- обезщетение на И. Д. е построена по стопански начин и И. Д. е придобил в собственост, имотът с който е обезщетен.

Правото на собственост на държавата, впоследствие община Монтана е прехвърлено по силата на закона.

По факти от делото няма спор между страните- че наследодателят им е бил собственик на процесните сгради, като е спорно дали е притежавал право на собственост върху земята. Не е спорно, че сградите са отчуждени, че на наследодателят им е определен имот за обезщетение- описаният в исковата молба апартамент №10, че този имот съществува построен до ниво груб строеж.

Няма спор още, видно от заявеното в о.с.з. на 14.04.2022г , че процесните по делото сгради са съборени 2020г , както и че сградата, в която е апартаментътобезщетение за ищците е построена от ЖСК по стопански начин.

По делото е представен НА № 58, н.д. № 633/1985г по описа на Михайловградския районен съд за признаване на право на собственост придобито по давност от Д. Д. Д. на масивна жилищна сграда, лятна кухня, два гаража и масивна стопанска сграда, застроени в имот пл.№ ***,кв.* по плана на гр. Михайловград, целия от 705кв.м.

Нотариалният акт е издаден на основание молба от Д. Д. Д. за издаване на нотариален акт и признаването му за собственик на поземлен имот и сгради, застроени в него.

Представено е удостоверение за наследници, изд. от община Монтана, от което се установява, че Д. Д. Д. е починал 25.06.1992г и е оставил свои наследници по закон – деца Б. и И. Д.и . И. Д. е починал 10.06.1998г и е оставил свои наследници по законищците по делото.

По делото е представен протокол от 27.03.1986г на комисията по чл.265 от ППЗТСУ към ОНС Михайловград, видно от който е взето решение за отчуждаване на имот за осъществяване на мероприятие –комплексно жилищно строителство по ЗРП на гр. Михайловград, утвърден със заповед от 04.08.1977г , съгласно чл.63 от ЗТСУ, като на отчуждаване подлежи гореописаният имот пл. № 186, посочен е начин на обезщетяване на съсобствениците и оценка на отчуждавания имот.

По делото е представена заповед № 199 от 16.04.1987г на председателя на ИМ на ОНС-Михайловград, с която на основание чл. 95вр. чл.98 ЗТСУ и мотивирано предложение по чл.265 от ППЗТСУ за осъществуване на комплексно жилищно строителство е отчужден в полза на държавата имот- дворно място пл.№ 186 с подобренията в него, включен в новообразуван кочмплекс Младост, съсобственост 4 между Д. Д., И. Д. и Б. А.. Имотът е оценен на 25 800лв и е определено обезщетение за съсобствениците , като за И. Д. е определено тристайно жилище по негов избор в ЖБ **, комплекс ***.

Видно от допълнителен протокол от 16.02.1990г на комисията по чл.265 от ППЗТСУ е предложен конкретен имот за обезщетяване на И. Д., посочена е оценката на имота- 23827лв и е отстъпено право на строеж на собственика на имота.

Видно от допълнителна заповед № 284 от 02.03.1990г на осн. чл.100 от ЗТСУ И.

Д. и В. Д. са обезщетени срещу отчуждения им имот със заповед № 199 с апартамент № 10 от 102.70кв.м. на * етаж, вх.*, ЖСК ***, бл.**, комплекс ***. Посочена е оценката на имота, както и че не се прилага чл.90 от ЗТСУ за заплащане на разликите в цената на отчуждения и имота за обезщетение.

По делото е представено решение от 29.05.1990г по гр.д. № 39/1990г по описа на ОС-Михайловград, с което по жалба на ЖСК *** е проверена допълнителна заповед №284/02.03.1990г , по което дело собствениците на отчуждения имот са поддържали,че жалбата е неоснователна. С решението е оставена в сила допълнителната заповед № 284 . решението е влязло в сила в този смисъл

С молба от 25.06.2021г ответникът Община- Монтана представя в препис заверен от кмета на община Монтана документите от отчуждителната преписка, в това число заповеди №№ 188 и 284.

По делото са представени доказателства, че наследодателят на ищците е ползвал заем от ДСК за построяване на имота, както има индиции, че държавата е внесла по сметка на ЖСК *** стойността на отчуждения имот /писмо от областния управител на област Монтана, а и този факт е твърдян и от ищците в ИМ/.

Представен е АЧОбС № 5716 от 31.07.2018г , с който е актуван като общински, на осн. чл. 2,ал.1, т.7 и чл.56,ал.1 от ЗОС, пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, пар.7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА ПИ *** с площ от 892кв.м., който е включен в УПИ VIII , кв.369 и част от улица ведно със сгтради- *** с площ от 131 кв.м.- жилищна сграда, *** от 22 кв.м. допълващо застрояване, *** от 19кв.м. – допълващо застрояване

Представена е заповед № 1776/08.08.2018г на кмета на община Монтана за изземване от В. Д. на ПИ с идентификатор *** заедно със застроените в него сгради, частна общинска собственост, в който попада отчужден бивш имот 186,кв.8, актуван с АЧОбС № 5716/2018г.