Решение № 34 от 20.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав П. Георгиев

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20215000500246 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 254/24.02.2020 г. по гр.д. 1586/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив са осъдени КР. К. Т. с ЕГН ********** с адрес: с. К., общ. М., ул. "Г.Д." № ..., К. КР. К. с ЕГН ********** и ГР. П. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: с. К., общ. М., ул. „К.“ № ... и ИВ. АТ. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес - З. в гр. Б., солидарно да заплатят на К.

"В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, ЕИК - ********* със седалище град П. и адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ..., сумата от 39 996,72 лв., представляваща дължима главница по договор за заем № **** от ... г, сключен между КР. К. Т. и К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, обезпечен с договори за поръчителство с К. КР. К., ГР. П. К. и ИВ. АТ. Б. от същата дата, ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2017 г. - датата на получаване на исковата молба и приложенията от КР. К. Т., до окончателното плащане на задължението, като е отхвърлил акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба - от 1

22.06.2017 г. до 05.07.2017 г. включително. КР. К. Т., К. КР. К., ГР. П. К. и ИВ. АТ. Б. са осъдени да заплатят на „В.к.к.ч.з.с. - М. И.“ разноски в производството пред Окръжен съд – Пловдив в размер на 4356.87 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите КР. К. Т., ГР. П. К. и К. КР. К., които чрез пълномощника си адв. П.Т. са го обжалвали като неправилно. В жалбата са изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, претендира се отмяната му и отхвърляне на първоначалните искове. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“ е депозирала чрез пълномощника си адв. Н.Р. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – ответници, засяга изцяло неблагоприятно за тях първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът - К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“ с ЕИК - *********, седалище град П. и адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... твърди, че на ... г. с първата ответница КР. К. Т. с ЕГН - **********, в качеството й на член на кооперацията, след подадена от нея молба за кредит, придружена от декларации от поръчителите е сключен договор за заем № **** под формата на целеви кредит за зеленчукопроизводство в размер на 20 450 евро. Сумата е усвоена еднократно в левова равностойност, а именно - 39 996,72 лева, като погасителният план за връщане на заетите средства също е бил уговорен и изготвен в евро и в левови вноски по изрично писмено изразено желание на кредитополучателя.

Въз основа на уговореното в чл. 3, ал. 8 от договора, след прихващане на вземанията за такса за управление на заема, такса за разглеждане и произнасяне по молбата за заем и оформяне на кредитно досие, разходи по 2 договора и дялова вноска за довнасяне в капитала или общо сумата от 2 164,93 лева, на ... г. на заемополучателката по банков път е преведена сумата от 37 831,79 лева, като от момента на усвояване на кредита започнали да се начисляват и дължимите договорни лихви. Вземането съгласно чл. 12, ал. 1 от договора било обезпечено с поръчителството на ИВ. АТ. Б., К. КР. К. и ГР. П.

К., както и с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, намиращ се в село К., ул. "Г.Д." № ..., обективирана в нотариален акт № ..., том. ..., рег. № ..., н.д. № ... от ... г. на нотариус В.Б., рег. № ... в НК и район на действие Пловдивски районен съд, вписан в С.в. под № ..., том ..., дело № .../... г.

Ищецът твърди, че съобразно уговореното в договора за заем и погасителния план, който представлява неразделна негова част, ответницата Т. е следвало да погаси цялото си задължение до 20.05.2022 г. по схема от 120 вноски, като по отношение погасяване на главницата са били определени 8 равни вноски от по 4 500 лв. със следните падежи: на 20.12.2014 г., на 20.12.2015 г., на 20.12.2016 г., на 20.12.2017 г., на 20.12.2018 г., на 20.12.2019 г., на 20.12.2020 г., на 20.12.2021 г. и една последна изравнителна вноска в размер на 3 996,729 лева с падеж 20.05.2022 г. Ищецът сочи, че Т. не е спазила погасителния план, заемът не е обслужван редовно, тъй като не се заплащали своевременно дължимите погасителни вноски за главницата и лихвите, което довело до начисляване на неустойки за забава. Твърди, че до 05.03.2017 г. вкл. по обслужване на заема са направени общо 10 банкови превода, както следва: на ... г. сумата от 3 063,50 лева; на 21.06.2013 г. - сумата от 60,59 лева; на 11.07.2013 г. - сумата от 99,14 лева; на 09.08.2013 г. - сумата от 80 лева; на 06.12.2013 г. - сумата от 148,72 лева; на 03.01.2014 г. - сумата от 93,64 лева; на 06.02.2014 г. - сумата от 144,21 лева; на 15.05.2014 г. - сумата от 120,66 лева; на 04.06.2014 г. - сумата от 91,23 лева; на 13.08.2014 г - сумата от 22,64 лева на обща стойност 3 924,33 лева, като периодично заемополучателката е изпадала в забави, подробно описани по периоди в исковата молба. Ищецът сочи, че с неплащане на три последователни вноски от главницата, всяка от които от по 4500 лева, както и невнасянето на 50 поредни погасителни вноски за договорни лихви в размер на 21 251,31 лева, считано от 20.01.2013 г. до всяко следващо 20 -то число на месеца до 20.02.2017 г., както и невнасяне на погасителни вноски за начислените и дължими неустойки за забава на просрочените и дължими главници в размер на 5717.42 лв. за периода от 20.12.2014 г. до 05.03.2017 г., както и невнасяне на погасителни вноски за 3 начислените и дължими неустойки за забава на просрочените и дължими договорни лихви за 15440.44 лева за периода на забавата от 20.01.2013 г. до 05.03.2017 г. ответницата Т. виновно нарушила договорните си задължения, в резултат на което и на основание чл. 14 от процесния договор същият е бил обявен от заемодателя за предсрочно изискуем с писмо изх. № 48 от 07.03.2017 г., връчено на 13.03.2017 г. на Г.К., на 13.03.2017 г. на К.К. и К.Т. и на 29.03.2017 г. на И.Б.. В предоставения срок доброволно изпълнение не последвало, поради което ищецът подал две заявления по чл. 417 от ГПК до Районен съд - Пловдив, първото от които въз основа на учредената в негова полза ипотека, а второто въз основа на издадения запис на заповед от ответницата К.Т.. Сочи, че от двете заявления било уважено само второто, въз основа на издадения запис на заповед и по ч.гр.дело № 5180/2017 г. на II гр. състав при Районен съд - Пловдив и била издадена заповед № ... за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която четиримата длъжници - ответници в първоинстанционното производство, солидарно са осъдени да заплатят на ищцовата кооперация сумата от 28 448,83 евро с левова равностойност от 55 641,08 лева, представляваща сбор от задълженията по договора за заем, извън главницата или конкретно сумата от 32 955,95 лева - дължима договорна лихва при условията на предсрочна изискуемост, сумата от 6 170,51 лева представляваща начислени, неплатени и дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД и чл. 15 от договора за периода върху просрочените и неплатени вноски за главници, сумата от 16 154,62 лева, представляваща начислени, неплатени и дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД и чл. 15 от договора за заем върху просрочените и неплатени вноски за договорна лихва и сумата от 360 лева разноски по договора за заем. Другото заявление по реда на чл. 417 от ГПК е било внесено против ответницата К.Т., като е претендирана от кооперацията левовата равностойност на главницата по договор за заем № ****/... г. в размер на 39996.72 лева. По образуваното ч.гр.д. 5179/2017 г. на Районен съд – Пловдив е постановено разпореждане от 18.04.2017 г., с което било отвърлено заявлението с аргумент, че представеният ипотечен нотариален не отговарял на външни критерии и не могла да се проследи изискуемостта, като поради това не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане. Това разпореждане било потвърдено от Окръжен съд – Пловдив и било влязло в сила на 23.05.2017 г., като по този начин претенцията на кооперацията за 4 присъждане на дължимата главница по договора за заем не била уважена в заповедното производство. Въз основа на тези си твърдения ищецът е твърдял пред първа инстанция, че за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответниците, които при условията на солидарност да му заплатят сумата от 39 996,72 лв., представляваща дължима главница по договор за заем № **** от ... г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда до пълното й изплащане. Претендира разноски.

Предявените искове са обективно съединени с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В писмен отговор ответниците К. КР. К. и ГР. П. К. заявяват, че считат предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорват да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за заем, като твърдят, че е налице неизпълнение на уговореното в чл. 14, ал. 2 от договора задължение за известие, тъй като никога не са получавали писмена покана. Твърдят, че обратните разписки, представени от ищеца, не са получени от тях. Сочат, че в качеството им на поръчители по договора въз основа на учредената от тях в полза на кредитора ипотека е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5182/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, състав, поради което смятат, че за ищцовата кооперация липсва интерес от водене на настоящия процес, тъй като вече разполага с изпълнителен титул.

Подаден е писмен отговор и от ответницата КР. К. Т., в който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана с мотиви, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за заем, както и че не е била надлежно поканена по смисъла на чл. 14, ал. 2 от договора, тъй като обратната разписка към писмото не е получена от нея. Излага твърдения, че първоначално платената от нея сума на дата ... г. в размер на 3063,50 лв. представлява частично погасена първа вноска от главницата в размер на 4 500 лв.

Не е подаден отговор на исковата молба от ответника ИВ. АТ. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес - З. в гр. Б. в месечния срок по чл. 131 от ГПК.

5

Не е последвало изявление или становище от него по предмета на делото.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наличието на сключен договор за заем между кооперацията като заемодател и заемател ответницата К.Т., предоставена еднократно и усвоена сума в размер на 20 450 евро. В договора за заем са определени дължимите от заемателката лихви и такси. Уговорен е погасителен план, като дължимите суми по договора за заем трябва да бъдат върнати в срок до 20.05.2022 г. За обезпечаване на вземанията на ищцовата кооперация, включително и главницата по договора за заем са поръчителствали останалите трима ответници - ГР. П. К., К. КР. К. и ИВ. АТ. Б.. Вземането си кооперацията е обезпечила и чрез учредяване на договорна ипотека и запис на заповед. Уговорени са условия, при настъпването на които заемодателят има право да обяви за предсрочно изискуем целия заем - главници, договорни лихви, разноски по договора, наказателни лихви - чл. 14. По искане на заемателя от ... г. разрешеният кредит е отпуснат в лева, за което е изготвен и погасителен план. В покана уведомление изх. № 48 от 07.03.2017 г., адресирана до кредитополучателя с копия до поръчителите, ищецът е посочил, че към 05.03.2017 г. по заема му е регистрирана забава в погасяване на три поредни месечни вноски за главница, както и забава по отношение на още 50 поредни погасителни вноски за договорни лихви, с което са нарушени задълженията по чл. 3, ал. 5, чл. 4, чл.