Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 271 от 27.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 232/2025
Вид
Решение № 271
Подписан
27.05.2025
В сила
27.05.2025
Състав
Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.291, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 546, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Благоевград, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200500232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. с чл. 546, ал.2 ГПК.

Въззивна жалба с вх.№27902/05.12.2024 г. е подадена от адв. К. А., процесуален представител на Н. И. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

**, срещу Решение №809/01.11.2024 г. по гр.д.№2287/2023 г. по описа на РС – Благоевград. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Основните оплаквания са в насока, че ищцовото дружество-изпълнител не е доказало изискуемостта на процесното вземане. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която, чрез процесуален представител адв. А. Б., в срок е постъпил писмен отговор.

Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районния съд са представени писмени доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Алма-ем“ 1

ООД, ЕИК 811193804, против Н. И. Б., ЕГН **********. Сочи се, че през 2010 г. между ответника, в качеството му на Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, е постигнато съгласие в нотариално заверен договор от 18.12.2010 год. с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус М., за изпълнение на СМР за обект за обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ на Благоевград, които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м, магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата, до степен на завършеност с Акг обр. 16 и изместване на кабели 20 KV от същия имот.

Твърди се, че с договора Дружеството се задължило да изпълни всички СМР. необходими за въвеждане на сградата в експлоатация. Част от тези СМР са свързани с удължаване на захранващи кабели и извеждането им на регулацията, както и изпълнение на противопожарна касета и на баластова възглавница. Друга част от договорените СМР е решено да се заменят или допълнят, като решението е взето от всички собственици на обекти в сградата, за което е съставен протокол № 1, в който общата сума е разпределена между отделните собственици.

Твърди се, че между страните е налице и анексиране на основния договор, във връзка с което е прието част oт сумите по отделни пера да бъдат променени и респ. плащането да се извърши след изпълнението или след издаване на разрешението за ползване на сградата. В изпълнение на задълженията, от страна на Дружеството са изпълнени всички СМР, за което е издадена и фактура № 1000000370/ 07.07.2018 год. на стойност 3961.21 лв. които не са разплатени. Навежда се, че с оглед на това същите са дължими, ведно със законната лихва върху сумата. Твърди се, че за събиране на това вземане е образувано заповедно производство ч. гр. д. № 1422/ 23 г на РС Благоевград. Претендирана е и лихва за забавено плащане върху главницата.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане в размер на 5195.21 лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 07.07.2023 г., както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Сочи се, че отношенията с ищцовото дружество се основават на сключен Договор за изработка, обективиран в Нотариално заверения Договор от 18.12.2010г. и сключените въз основа на този договор три броя анекси. Предметът на процесният договор е подробно 2 описан в чл. 1 от договора и Приложение №7 към този договор, в което и приложение е описано общото възнаграждение по договора за изработка, както са описани дължимите суми по отделни пера.

Поддържа, че с процесната фактура се претендира вземане само за извършената работа на една малка част от дължимата на изпълнителя престация по целия договор за изработка. Твърди се, че по процесния договор е налице забавено изпълнение, некачествено изпълнение, като са налице възражения от ответника до ищцовото дружество за това некачествено изпълнение, отказ на ищцовото дружество - изпълнител да се яви за да му бъдат направени възражения по изпълнението на работата, липса на приемане на работата с приемо-предавателен протокол, съгласно договореното, като се прави довод, че това води и до неизискуемост на процесното вземане.

Оспорва се твърдението в исковата молба досежно факта, че процесната фактура е подписана от „страните“. В частност тази фактура не е подписана от ответника и оспорва изискуемостта на вземането, предмет на фактурата, като твърди че същото не е изискуемо.

Твърди се, че ищцовото дружество изпълнител са подписали 3 анекса, съответно анекс от 28.01.2011 г., анекс от 21.05.2013г. и анекс от 15.08.2014г.

Съгласно чл.2, ал.1, III от Анекс 15.08.2014г. е уговорено, че 30% от окончателното плащане се спират до изтичане на 9 месечния срок за гаранционна поддръжка на сградата, след подписване на Приемопредавателен протокол. В същото време такъв приемо-предавателен протокол не е подписан и то по вина на ищеца-изпълнител. В тази връзка сочи, че ответника е канил ищеца изпълнител да дойде на обекта, за да подпишат протокол, в който да предявят некачествените CMP-та и уредят отношенията си по повод същите, но той не се е явявал, поради което и тези 30% от окончателното плащане /5332,92 евро, позиция 23/ се равняват на 1599,87 евро без ДДС или 3129,08 лева без ДДС, което е 3754,89 лева с ДДС и не са изискуеми за плащане.

Твърди, че е налице забавено изпълнение на Договора от 18.12.2010 г.

Съгласно чл. 9 от Анекс 15.08.2014г. ищецът дължи неустойка от 0,1% от стойността на договора при неизпълнение на някоя от клаузите на Анекса. По - конкретно ищецът- изпълнител е в забава за изпълнение на работите от етап 21 по Приложение 7, както е в забава с около 3 години и половина за изваждането на Акт обт.15 и Разрешението за ползване за сградата. Акт обр.

15 е с дата 10.01.2018. Разрешението за ползване е с дата .01.2018.

Прави се довод, че претендираното вземане е неизискуемо, тъй като работата не е приета, като законът предвижда да се заплати възнаграждение за приетата работа.

3

На 18.12.2010 г. е сключен между ответника, в качеството му на Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, нотариално заверен договор от 18.12.2010 год. с per. № 7907 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус М., за изпълнение на СМР за обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ на Благоевград, които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м, магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата, до степен на завършеност с Акт обр. 16 и изместване на кабели 20 KV от същия имот.

Съгласно чл. 8 /10/ от договора, окончателното разплащане се извършва от възложителя след приемане и въвеждане на обекта в експлоатация, като то се извършва в 30 дневен срок след издаване на разрешение за ползване на обекта.

На 15.08.2014 г. между страните е подписан Анекс към договора, съгласно т. III от който е договорена стойността по позиция 23 от приложение 7.1 да бъде заплатена от възложителя на 70 % след издаване на разрешителното за ползване, а останалите 30 % да бъдат заплатени след изтичане на гаранцията от девет месеца за поддръжка на сградата след подписване на приемо-предавателен протокол.

Установява се от разрешението за ползване на сградата № 51/ 18.01.2018 г., влязло в сила на 01.11.2022г., че сградата е в съответствие със строителните норми и е разрешено ползването й.

„Алма-ем“ ООД, ЕИК 811193804 е подало заявление против Н. И. Б., ЕГН **********, по което е образувано ч. гр. д. № 1422/ 2023 г по описа на БРС за издаване на заповед за изпълнение за сума в общ размер на 5195.21, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.07.2023 г. до окончателното плащане, от които - 3961,21 лв. - главница, представляваща неплатена сума по фактура № 1000000370/ 07.07.2018 год. и 1235 лв. / обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за времето от 07.07.2020 год. до 06.07.2023 г върху неплатената главница от 3961.21 по фактура № 1000000370/ 07.07.2018 год. Издадена е Заповед за изпълнение срещу която е постъпило възражение. В укзания срок е предявена искова молба.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че във връзка със строителството на обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, СМР по Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и предложение за замяна и изпълнение на 4 нови СМР към него, са изпълнени СМР, като общата дължима е в размер на 30 949,58 лв. без ДДС, като изчислени/проверени сумите , съобразно % на ид.ч. на всеки от съсобствениците, общата дължима сума от ответника е в размер на 2208.04 лв. без ДДС. Установява се, че са изпълнени и СМР в обект:

„Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград“ СМР, представляващи удължаване на захранващи кабели и извеждането им на регулацията, противопожарна касета и баластова възглавница, като общата дължима сума е в размер на 10227,22 лв. с ДДС, а конкретната сума за ответника е в размер на 764.00 лв. с ДДС.

Въззивният съд намира, че с анекс от 15.08.2014 г. към договора, съгласно т. III, от който е договорена стойността по позиция 23 от приложение 7.1 да бъде заплатена от възложителя на 70 % след издаване на разрешителното за ползване, а останалите 30 % да бъдат заплатени след изтичане на гаранцията от девет месеца за поддръжка на сградата след подписване на приемо-предавателен протокол не обвързва страните по настоящия спор. В Приложение №7 е описано общото възнаграждение по договора за изработка, както и са описани дължимите суми по отделни пера.

Процесният спор касае СМР, за които е решено да се допълнят смр, като решението е взето от всички собственици на обекти в сградата, за което е съставен протокол Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и предложение за замяна и изпълнение на нови СМР към него. В приложение 1 е посочено, че част от цената се дължи след подписване на протокола, а другата част при достигане етап: „Боядисване на стени с латекс“ по Приложение 7 към договора и окончателно при достигане етап „Обшивка с камък партер“ по Приложение 7 към договора. В решение по т.д. № 523/2008 г., ІІ т.о., решение по т.-д. № 1035/2009 г., решение по т.д. № 696/2011 г., ІІ т.о., е прието, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл.20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля. Чл.2 /7/ от Дотовора е предвидено, че допълнителните работи, които не са предвидени в предмета на договора се договарят и заплащат допълнително, за което се подписва анекс. В случая анексът е именно Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и Приложение № 1 към него, с които са уговорени допълнителни СМР и цени на същите.