Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 31.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1160/2021
Вид
Решение № 14
Подписан
31.01.2022
В сила
31.01.2022
Състав
Георги Димов Пепеляшев, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ, Даниел Нанев Марков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Даниел Н. Марков

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212100601160 по описа за 2021 година С присъда № 2/23.09.2021 г. по НЧХД № 220/2021 г., РС-Айтос е признал подсъдимия С. Р. М., ЕГН ********** за виновен в това, че на 30.05.2021 г. около обяд е причинил лека телесна повреда на А. А. П. с ЕГН ********** от гр. А., изразяваща се в причиняване на болка – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на глоба в размер на 300 лева, като го е оправдал по повдигнатото обвинение в частта относно причинено страдание.

Със същата присъда, РС-Айтос е признал подсъдимия С.М. за виновен в това, че на 30.05.2021 г. около обяд е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. А. П. в нейно присъствие, псувайки я на майка, като на основание чл. 146, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на глоба в размер на 1000 лева, като го е оправдал по повдигнатото обвинение в частта относно изразите „долна курва“ и „долна мастия“.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на С.М. за посочените деяния общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 1000 лева.

С присъдата, АРС е осъдил подсъдимия да заплати на А.П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева за причинената телесна повреда и 500 лева за нанесената обида, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.05.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявените граждански искове в останалата част над уважените 1000 лева до претендираните 2000 лева за леката телесна повреда и над уважените 500 лева 1 до претендираните 1000 лева за обидата.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на А.П. съдебно деловодни разноски в размер на 412 лева, както и по сметка на РС – Айтос сума в размер на 60 лева, представляваща държавна такса по уважената част от гражданските искове.

С въззивната жалба и допълнението към нея подсъдимия С. М., чрез защитника си - адв. Добрина Илиева от АК – Бургас, моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, като се отхвърлят и предявените граждански искове. Защитата не оспорва, че на посочената дата е имало конфликт между тъжителката и подсъдимия, но съдът едни показания, които противоречат на доказателствата, представени от защитата, а не е кредитирал други – на свидетеля И., който не е в роднинска връзка с нито една от двете страни.

Счита, че с оглед противоречието на свидетелските показания, по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК.

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и със защитника си – адв. Добрина Недева от БАК. Последната поддържа изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по двете обвинения, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

В дадената му последна дума, подсъдимият М. заявява, че не е виновен.

Частната тъжителка А.П., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Повереникът й – адв. Рамадан Нуретин от АК – Бургас моли първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена изцяло.

Намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е направил правилни правни изводи, основаващи се на правилен анализ на писмените и гласните доказателства. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

След като се запозна с подадената въззивна жалба и допълнението към нея, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по 2 фактите и правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Р. М. е роден на **** г. в гр. А., живущ в *******. Той е ***, *** гражданин, *** и е с ЕГН **********.

Тъжителката А.П. и подсъдимият С.М. са съседи, като П. живее в ********.

Подсъдимият е познат сред съседите си с прякора „К.“, който не му се нрави и прави забележка на хората, които се обръщат към него така. По делото е безспорно установено, че М. поправял ел. уреди и ел. инсталации на хората в махалата, в която живее.

Рано сутринта на 30.05.2021 г. тъжителката видяла подсъдимия да влиза в дома на техния съсед – свидетеля И. И. и отишла да го повика, за да поправи развалена крушка в дома й. Тя го потърсила като „К.“, но не могла да разговаря с него, тъй като по това време бил зает с бойлера на съседа им И..

По-късно, около обяд, тъжителката П. седяла със сестра си – свидетелката Е. А., която продавала на сергията си срещу дома на подсъдимия. След като видял двете жени, М. решил да се саморазправи с тъжителката по повод на използваното от нея обръщение „К.“. Направил й забележка, като П. го попитала какво лошо има в това. Напрежението между тях ескалирало, като подсъдимият започнал да я псува с думите „Ще те еба в гърлото, ще те еба в носа, ще ти еба майката“, след което й ударил два шамара от лявата страна на лицето. От удара, седящата на земята А.П. паднала на една страна и обицата й отхвръкнала. Свидетелката А. се опитала да защити сестра си, като попитала подсъдимия защо удря сестра й, но той все още ядосан се обърнал към нея с думите „Стига, че и теб ще започна сега“. В същото време свидетелката Е. И., дъщеря на свидетелката Е. А. и племенница на тъжителката, излязла от дома си, за да отиде до намиращия се наблизо хранителен магазин. След като видяла случващото се, тя незабавно се намесила, за да предотврати евентуално по-тежки последици за пострадалата си ляла, и заедно с майка си – свид. Е. А., й помогнали да стане. Подсъдимият си тръгнал след направената от св. И. забележка, а малко след това от дома на М. излязла жена му, която помолила всичко да си остане както е и да не се карат повече.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 176/2021 г., издадено на 02.06.2021 г., видно от което при прегледа на тъжителката са установени лек оток и кръвонасядане в областта на лява скула и лява буза, които увреждания са причинили болка на пострадалата и отговарят да са получени по времето и начина, съобщен от нея, при действието на твърд тъп предмет, каквито са човешките шамари.

Описаните обстоятелства от фактическа страна съдът е извел въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И. И., Е.

3

А., Е. И., С. М., частично от показанията на свидетелката П. А. и от обясненията на подсъдимия М., от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение, справка за съдимост.

Така приетите от първоинстанционният съд фактически изводи се споделят от въззивната инстанция, като съдът е изложил подробни съображения кои доказателства кредитира и кои – не. Айтоският районен съд правилно и изчерпателно е обосновал изводи си по отношение на фактите по делото, спазвайки процесуалните правила, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянията по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, като казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие, псувайки я на майка.

Авторството на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК и субективната му страна се установяват от показанията на свидетелите Е. А. и Е. И., които са детайлни, ясни, безпротиворечиви и съответстват на представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Свидетелката А. възпроизвежда случилото се на 30.05.2021 г. спрямо тъжителката удари, мястото на нанасяне на ударите и други обстоятелства, относно развитието на инцидента по време, местонахождение и др. В подкрепа на тези показания са показанията на свидетелката И., както и СМУ. По делото не се събраха категорични и безспорни доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение изложеното от тъжителката в тъжбата й досежно фактите.

Обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като същите както доказателствено средства, така и се явяват средство за защита. В случая подсъдимият твърди, че действително между него и тъжителката е имало инцидент, но е нямало физическо съприкосновение между тях, а тъжителката безпричинно е започнала да се саморазправя с подсъдимия, псувайки го и обиждайки го на улицата, докато същият се прибирал в дома си. Тези обяснения съдът намира, че се явяват защитна теза на подсъдимия, поради което и не следва да ги кредитира.

Също така съдът не кредитира и показанията на свидетелите С. М. – брат на подсъдимия и П. А., тъй като същите не са били очевидци на инцидента, а с показанията си, че между подсъдимия и тъжителката е нямало физическо съприкосновение, те целят да потвърдят защитната теза на подсъдимия.

От доказателствата по делото, а и от обясненията на самия подсъдим, се установява, че не му е приятно, когато някой се обръща към него с прякора „К.“. Също така се установи, че рано сутринта на процесната дата тъжителката е видяла подсъдимия да влиза в дома на съседа им И. И., и тъй като имала нужда да й бъде поправена развалена крушка, е отишла да го потърси, като го е потърсила с прякора „К.“. С оглед и на това, съдът намира, че заявеното от подсъдимия, че конфликтът е започнат от тъжителката, е да изгради защитна теза, която от своя страна не кореспондира с доказателствата 4 по делото.

Въз основа на правилно установените фактически положения, съдът е достигнал до логичния и законосъобразен правен извод, че с поведението си подсъдимият С.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 2 от НК, като на посочената дата и място е ударил два шамара по лявата страна на лицето, с което причинил на А.П. лек оток и кръвонасядане в областта на лява скула и лява буза, с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК с нанесената на тъжителката лека телесна повреда да й е причинено страдание, като съдът се е позовал на представеното по делото съдебномедицинско удостоверение.

Относно обвинението на подсъдимия, повдигнато с тъжбата по чл. 146, ал. 1 от НК, съдът също счита, че авторството и субективната му страна са доказани по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства. Въз основа на правилно установеното от фактическа страна, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна посоченият престъпен състав, като на посочената дата и час е казал нещо унизително за честта и достойнството на А.П., в нейно присъствие, като я псувал на майка.

По делото не са събрани категорични и безспорни доказателства, че подсъдимият е казал в присъствие на тъжителката изразите „долна курва“ и „долна мастия“, поради което и правилно и законосъобразно Районен съд – Айтос го е оправдал в тази част.

От субективна страна подсъдимият е извършил и двете деяния при пряк умисъл. Видно от неговите действия, след като видял, че тъжителката стои на сергията при сестра й, решил да се саморазправи с нея относно начинът, по който тя се обърнала към него същия ден, а именно „К.“. Първоначално той започнал да я псува, след което и й ударил два шамара. Той съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки това целенасочено я обиждал, псувайки я на майка, както и предприел нанасянето на удари с шамари по лицето.