Решение № 51 от 21.02.2022, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

21.02.2022

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

26.01

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Мария

Божкова

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Делчева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КА дело номер

321 по описа за

2021 година.

Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Депозирана е касационна жалба от адв. М.С., действаща в качеството си на пълномощник на Д.Ф.Д. от ***, против Решение № 88/17.09.2021 г., постановено по АНД № 806/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че със обжалвания акт била отхвърлена жалбата против Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-202/18.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кърджали.

Счита, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед и не е изложил мотиви за тяхната неоснователност, което е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. В това отношение твърди, че в представеното по делото копие на заповедта за задържане е налице поправка на записаното в нея с думи фактическото основание „***“, докато в представения от касатора екземпляр в оригинал, било посочено „***“. Сочи, че по този начин се нарушавало правото на задържания да разбере защо и на какво основание е задържан, като оплакванията в този смисъл въобще не били обсъдени в решение на съда.

Посочва, че фактическото основание за издаване на заповедта за задържане било „във връзка със ЗМ № ***/*** г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (***)“.

При така въведеното фактическо основание, без посочване на конкретни фактически основания, не било ясно кога, къде и спрямо кое лице или лица са били отправени тези закани и у кое лице или лица това заканване е възбудило основателен страх за осъществяване му. Предвид това счита, че липсват всякакви данни за извършено престъпление от жалбоподателя, респ. заповедта за задържане била издадена при липса на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

На следващо място въвежда съображения, че липсват основания, обосноваващи необходимостта от прилагане на задържането като крайна мярка, тъй като липсвало данни, от които да се направи извод, че касатора ще се укрие или ще извърши престъпление. В тази връзка сочи, че задържания e оказал пълно съдействие на полицейските органи, респ. не е възпрепятствал проверката.

Акцентира, че заповедта била издадена в 20:40 часа, а декларацията за запознаване с правата била връчена на касатора три часа след задържането му - в 23:30 часа, което било нарушение по аргумент на разписаното в разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. Предвид това счита, че съществено било ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Въвежда доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, като се изтъква, че съда не уважил искането им по делото да бъдат разпитани като свидетели двете лица, очевидци на случилото се, показанията на които са щели да допринесат за изясняването на фактите по делото.

Излагат се съображения, че процесното задържане било в разрез и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, поради което правата на касатора били засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се предвижда налагането на подобна мярка.

В заключение се твърди, че Д.Д. нито е отправял закана *** към Е. Ю., нито е нахлувал в апартамента му, като по отношение на последния органите на реда останали безразлични досежно изречените от него към касатора закани и обиди.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени атакуваната Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-202/18.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от пълномощника адв. С., която поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – полицейски орган при РУ –

Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. М. П., като пълномощник на ответника, в която заявява, че касационната жалба е неоснователна. В подкрепа на тези доводи представя писмени бележки, в които развива подробни съображения относно законосъобразността на процесното задържане на касационния жалбоподател, респ. твърдения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на РС – Кърджали.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че оспорената заповед за задържане на лице била издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържаща всички необходими реквизити в т.ч. фактическите и правни основания за задържането и била в съответствие с целта на закона, респ. заповедта се явявала законосъобразна и обоснована, поради което правилно районният съд бил отхвърлил депозираната против нея жалба.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен контрол, от страна по АНД № 806/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 88/17.09.2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е отхвърлена жалбата на Д.Ф.Д. от *** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-202/18.07.2021 г., с която спрямо него е постановено задържане под стража за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР, във връзка със ЗМ № ***/*** г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-202/18.07.2021 г. е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в изискуемата по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в ал.

2 на същия текст реквизити. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, респ. разяснени са правата на задържания и е спазена процедурата при задържането му. Заповед била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като в същата била посочено, че задържането е във връзка със ЗМ № **/*** г., за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК – закана за убийство.

Съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, което обосновавало издаването й според разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В мотивите си съдът е изложил съображения за характера на процесното задържане като ПАМ, като предпоставка за прилагането му било наличието на данни, от които можело да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Посочил е, че данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, следва да са установени преди извършването на задържането, което в случая било налице със съобщението към служител на РУ – Кърджали, както и непосредственото поведение на Д. пред органите на полицията.

Съда е изложил мотиви, че задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Посочил е, че за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето извършило евентуално престъпление по смисъла на НК. Достатъчно било само наличието на данни, обосноваващи правото на административния орган да наложи мярката, без да се поставят условия за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Такава мярка се налагала само във връзка на наличие на данни, обосноваващи евентуалната съпричастност на жалбоподателя към престъплението, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с оглед на тяхното изясняване.