Решение № 68 от 21.05.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Силистра, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Людмил П. Хърватев

Анелия Д. Великова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263400600081 по описа за 2026 година прие за установено следното:

С присъда № 26 от 26.11.2025г. постановена по НОХД № 54/25г. Дуловски районен съд е признал подс. С. Г. М. за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1 ,б „б“, предл.“второ“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като я оправдал по първоначално повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ, вр. с ал. 1, б.”б”, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

На осн. чл. 78а от НК е освободил подсъдимата от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три месеца.

Подсъдимата е била осъдена за заплати и направените разноски в двете фази на наказателния процес.

Въззивното производство е образувано по протест на протест на М. Ралчева – прокурор в РП Силистра.

В протеста са изложени мотиви за необоснованост на присъдата, неправилна интерпретация на доказателствения материал и свързаната с това неправилна оценка на същия. Счита да са налице достатъчно доказателства за извършено от под. М. престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ, вр. с ал. 1, б.”б”, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което предлага протестирания съдебен акт да бъде отменен и вместо това да 1 бъде постановена присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдиганото обвинение.

Алтернативно предлага изменение на присъдата с увеличаване на наложените наказания.

В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло. Нови доказателства не се сочат.

Защитникът на подс. М. оспорва протеста, излага доводи за правилност на присъдата с оглед недоказаност на квалифициращите елементи - деянието да е извършено на пешеходна пътека и подсъдимата да е избягала от местопрестъплението. Прави искане за потвърждаване на същата.

Силистренски Окръжен съд след като се запозна с материалите по делото и изнесеното от страните, прие за установено следното:

Протестът е подаден в срок от процесуално легитимна страна.

Разгледан по същество е основателен, но на друго правно основание.

Ревизираният акт страда от липса на мотиви, което препятства извършване на проверка на протестираната присъда, а по смисъла на чл. 348, ал.2, т.2, пр. първо от НПК това е грубото нарушение на процесуалните правила.

Описаната от ДРС фактическа обстановка се изразява в препис на обстоятелствената част на ОА, докато всъщност с оглед на диспозитива на присъдата е било прието за установено друго, което съдът не е сметнал за необходимо да посочи, но пък е извел правен извод за липса на квалифициращи обстоятелства.

С няколко клиширани израза, че приетата фактическа обстановка е изведена въз основа на показанията на всички свидетели, които препокривали обясненията на подсъдимата, всъщност се е стигнало до липсва анализ на доказателствения материал, а безспорно той е противоречив относно наличието на два по-тежко квалифициращи елемента:

Деянието да е извършено на пешеходна пътека – установената вероятност, от в. лице, фиксираните спирачни следи в огледния протокол да не са оставени от лекия автомобил, участвал в ПТП сама по себе си не е обсъдена в мотивите на съда, ведно с другите доказателства по делото. В съдебно заседание е бил проведен допълнителен разпит на пострадалата, която е направила опит с подробности да опише къде е пресичала, къде се е намирал автомобилът, как се стигнало до сблъсък и т.н., но нейният разказ по никакъв начин не е обвързан нито с наличните по делото снимки, нито с изготвената към огледния протокол скица. Не става ясно какво е било предявено на М. И., за да каже: „Това е вашия блок,/към адв.Г./, нали така. Тук е магазина“ АБС“.

Аз по този тротоар идвам.Тук има гараж на магазина.Тук има малък остров, който има контейнер и е малко по-висок. Аз съм застанала тук, а тук има вход на 2 кооперацията.Аз съм почти и тя трябва да ме вижда.Има много спрели коли на ул.Васил Левски, а не на кръстовището и за това аз я видях само като тръгва и след туй се учудих ,като дойде. Тя тук някъде е спряла най вероятно между тези … Аз пресичам от тук към магазин АБС. С. идва от тук и прави ляв завой, почти до…“ Показанията на пострадала явно противоречат на „показанията на всички свидетели, които препокриват обясненията на подсъдимата“, но са останали извън полезрението на решаващия съд и не са били подложени на анализ. ДРС дори не е отчел наличие на противоречив доказателствен материал.

Деецът е избягал от местопроизшествието – отново без какъвто и да анализ на доказателствата, е било прието, че този квалифициращ елемент не е наличен. В тази връзка следва да се посочи, че подс. М. е била предадена на съд за престъпление по чл.

343, ал. 3, б. „а“, предл. второ, вр. с ал. 1, б.”б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК като са и били вменени няколкото нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 47 от Закона за движение по пътищата: "Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство". чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП: "При приближаване към кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване". чл. 196 от ППЗДвП: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци", във вр. с параграф 6, т. 54, изр. второ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „ "Пешеходна пътека" е: На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.“. чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;", но е била призната за виновна само за нарушение по чл. 47 от ЗДвП, защо – липсва обосновка! Какво е установил съда? Защо е приел, че чл. 102 от ППЗДвП; чл. 196 от ППЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП следва да бъдат изключени от диспозитива на присъдата? Ако действията /бързото преместване на автомобила от мястото на произшествието, не подаване на сигнал до органите на МВР, с нарочно изявление да не бъдат сигнализирани, 3 неизчакване на същите и напускане на мястото/ на подс. М. бяха обсъдени с оглед наличната по делото доказателствена съвкупност, дали безрезервно би се приело, че липсва квалифициращ елемент само защото подсъдимата после е отишла да болничното заведение, т.е. тогава когато местопроизшествието вече е променено и част от доказателства биха били заличени и би се създала трудност за тяхното установяване?

Не на последно място, ако ДРС е приел, че чл. 102 от ППЗДвП; чл. 196 от ППЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП не следва да бъдат включени в препращащата бланкетна диспозиция на чл. 342, ал.2 от НК, то какви са мотивите за това?

Ако тези норми не са обективен елемент от престъпна деятелност, то следва ли да се приеме да не са изобщо нарушени или все пак е налице административно нарушение?

Липсват мотиви и при индивидуализацията на наложените наказания.

Констатираните нарушения са визирани като съществени такива в разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК и не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл. чл. 335, ал.2 от НПК, Силистренски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 26 от 26.11.2025г. постановена по НОХД № 54/25г г. по описа на Дуловски районен съд ИЗЦЯЛО.

ВРЪЩА делото на ДРС за ново разглеждане, от друг състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4