Решение № 297 от 20.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора И. Бл. С. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200515 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от защитник на подсъдимата С. Ц. С. и от повереник на частните обвинители Б. В. Р. - Л., Л. Л. Л., Д. Л. Л. Л. Л. Г., И. В.

Г., В. Л. Л., Ц. П. Л. и В. И. Б. срещу изменително въззивно решение рег. № 62 / 08.04.2025г. по ВНОХД № 20255000600093 / 25г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав.

С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда № 82 / 14. 11. 2024г., постановена по НОХД 1068 / 2024г. по описа на Пловдивски окръжен съд,

Недоволен от постановения съдебен акт, подсъдимата чрез защитата си е подала касационна жалба, в която се твърди явна несправедливост на наложеното наказание.

Акцентира се отново на обстоятелствата, че подсъдимата С. е лице с ниска степен на обществена опасност, включително и като водач на МПС, че 1 дълбоко се разкайва за постъпката си, а с причинената смърт на майка си е наказана в аванс за постъпката си.

Според защитата нито една от инстанциите по същество са се занимали с тези аргументи, а въззивният съд е приел, че е останал недооценен механизма на причиняване на произшествието като отегчаващо отговорността обстоятелство, приемайки че то не позволява превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства да бъде определен като значителен. Последните не били посочени, съответно останали неанализирани.

Защитата настоява, че извън произшествието подсъдимата е дисциплиниран водач на МПС, като твърди, че размера следва да бъде съобразен и д приложение на чл.66 от НК, доколкото само съображения за генералната превенция можели да защитят ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Моли в тази връзка наказанието да се намали на три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при условията на чл.66 от НК.

Частните обвинители по делото - Б. В. Р. - Л., Л. Л. Л., Д. Л. Л. Л. Л. Г., И. В. Г., В. Л. Л., Ц. П. Л. и В. И. Б. също са останали недоволни от решението, като чрез повереника са подали касационна жалба, в която се претендират нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

На първо място се оспорва приложението на диференцираната процедура по глава 27 от НПК от страна на въззивната инстанция, като се позовават на т.3 от ТР № 1 / 06. 04. 2009г. по т.д. № 1 / 200г. на ОСНК при ВКС, както и на особеното мнение на член от състава.

В жалбата се прави преглед на проведената съдебна процедура при първото по ред разглеждане пред съда от първата инстанция, като се настоява да се игнорира второто по ред разпоредително заседание при първото разглеждане на делото.

По отношение на наказанието се претендира да бъде наложено наказание в размер на средния - 9 години лишаване от свобода, съпътствано от 12 години лишаване от право да се управлява МПС, като се заявява, че наложеното наказание е необосновано снизходително предвид високата степен на обществена опасност на деянието и изключително тежките 2 последици – смъртта на млад 34 – годишен мъж, Л. Л. и майката на подсъдимата – Р. Ц. на 74г.

Повереникът твърди, че при налагане на наказанието не е отчетен начина на извършване на деянието – с превишена скорост, в участък от пътя указващ на предстоящ опасен завой и забранено изпреварване, при мокра пътна настилка. Посочва, че пострадалият Л. не е допринесъл с нищо за настъпване на произшествието, като се е движел със скорост, по – ниска от разрешената и не е имал никаква възможност да предотврати удара. Твърди се, че деянието на подсъдимата граници със самонадеяност.

Моли да се измени решението, като се увеличи наказанието и подсъдимата бъде осъдена за нарушенията на ЗДВП, за които е оправдана, алтернативно иска отмяна на решението и връщане за ново разглеждане.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за оставяне без уважение на депозираните жалби. Заявява, че въззивното решение, с което е изменена частично първоинстанционната присъда с оправдаване за нарушения на подсъдимата по смисъла на ЗДвП, е правилно и законосъобразно, относно изключването от обема на обвинението нарушението по чл.16, ал.1, както и по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Посочва, че инцидента е възникнал само поради значително превишената скорост и изгубването на контрол при движение с 136 км/ч при максимално разрешени 90 км/ч за съответния пътен участък. Относно решението на въззивната инстанция за приложение на правилата за съкратената процедура прокурорът дава становище, че е правилно приложението на чл.58а НК.

Посочва, че освен по същество същото наказание от 4 години лишаване от свобода ще тежи и едно друго наказание, защото подсъдимата е причинила смъртта на майка си.

В заключение посочва, че няма нарушения, както по т.1, така и по т.2 и т.3 на чл.348 НПК и моли да се остави в сила въззивното решение.

Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник, който пледира да се остави без уважение касационната жалба на подсъдимата, поддържа подадената от него такава в цялост. Акцентира на 3 основното си съображение, че е допуснато съществено процесуално нарушение при прилагане на процедурата за съкратено съдебно следствие.

Посочва, че делото е започнало по общия ред при първото му такова разглеждане и е било почти доведено до край, когато се е наложила замяна на един от съдебните заседатели. Провеждането на второ разпоредително заседание според повереника не дава основание за предоставяне на втора възможност на подсъдимата да се възползва от процедурата по глава 27 от НПК. Относно наказанието повереникът пледира, че то е необосновано снизходително. Излага доводи в тази връзка, че подсъдимата при ограничение 90 км / ч. тя е управлявала МПС със 136 км/ч, на мокра настилка, изпреварвала е преди десен завой със сигнализация „забранено за изпреварване“ два автомобила, като при навлизането в този завой губи контрол над автомобила. Отбелязва, че подсъдимата сама се е поставила в тази ситуация. Заявява, че обстоятелството, че в автомобила си подсъдимата е превозвала своята майка и проявеното безразсъдно шофиране, не дава основание смъртта на родителя да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.

Подсъдимата С. се явява лично и се представлява от защитник.

Последният пледира, като поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения и моли наказанието да бъде намалено, а изтърпяването да бъде отложено. Конкретно заявява, че делото е започнало трудно, провеждането му също е трудно, като вън от трагичността на казуса, той по същество не представлява от фактическа и правна страна особено предизвикателство.

Отбелязва, че претенцията, на която се основава и участието му като защитник по делото, е настояването за снизхождение. Твърди, че до момента е останало необсъдено от инстанциите по същество аргументирането на защитата относно превъзпитанието на подсъдимата, свързано с гибелта на майка й. Заявява, че тази последица не се фаворизира, но този резултат имал значение, когато се отчита степента,в която подсъдимата осмисля постъпката си и последиците от нея.

Подсъдимата С. в лична защита поддържа казаното от защитника й.

При упражняването си да се изказва последна подсъдимата уточнява във 4 връзка с обвинението, че била забавила процеса, че по никакъв начин не е искала и не е предизвикала забавянето на това дело. Посочва, че сама е поискала да бъде разпитвана, но и било заявено да пътува и че ще бъде призована, което се е случило 2022г., когато и била наложена и забрана за пътуване. Иска снизхождение, като се позовава на 30- годишен стаж и никога не била имала сериозни нарушения. Твърди, че като родител винаги й се налагало да вози сина си и нямала никакви навици да кара с превишена скорост или опасно, като била шокирана от установената скорост.

При последната си дума подсъдимата С. моли отново за снизхождение.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда под № 82 / 14. 11. 2024г., постановена по НОХД 1068 / 2024г. по описа на Пловдивски окръжен съд във второ по ред първоинстанционно производство подсъдимата С. е призната за виновна да е извършила деяние по чл.343, ал.3, пр. 5 – то, б. „б“, пр. 1 – во, вр. чл.ал. 1, б. „ в “ вр. чл. 342, ал.1 от НК, като по реда на чл.54 от НК и е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като е оправдана да е извършила нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Подсъдимата С. е лишена на основание чл.343 г. и чл.37, ал. 1, т. 7 от НК от право да управлява МПС за срок от четири години.

Присъдени са и деловодните разноски.

С изменително и второ по ред въззивно решение рег. № 62 /

08.04.2025г. по ВНОХД № 20255000600093 / 25г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав и по жалба на подсъдимата и частните обвинители присъдата е изменена, като по същество подсъдимата е оправдана да е извършила деянието по чл.343, ал.3, пр. 5 – то, б. „б“, пр. 1 – во, вр. чл.ал. 1, б. „ в „, вр. чл. 342, ал.1 от НК с нарушение на правилата за движение по чл.16, ал.1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като в останалата част присъдата е потвърдена.

5

Касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани процесуални субекти, каквито са защитникът и повереникът по делото, в указания от закона срок.

Разглеждайки ги по същество, съставът на ВКС намери че касационната жалба на подсъдимата се явява частично основателна, а тази на частните обвинители следва да се остави без уважение като неоснователна.

Фактите по делото са установени по един безупречен и безспорен начин.

По начало не се спори за качеството на проведената процедура по установяването им. Събрани са всички относими обстоятелства, въз основа на които да се приложи материалния закон.

Съдът не намери отклонения в процедурата по установяване на фактите, самата подсъдимата не е оспорвала обвинителната теза и фактите по делото са установени по категоричен начин. Приложението на диференцираната процедура по глава 27 от НПК едва във въззивната инстанция не може да доведе до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е относима към начина на определяне на наказанието, като последното подлежи на корекция в насоки и на увеличаване, и на намаляване, т.е. подлежи на ревизия, която не ограничава правата на нито една от страните.

Касационният се съгласява с доводите на подписалия решението с особено мнение член – съдия от Пловдивския апелативен съд, а и на повереника в касационната жалба, като следва да се отбележи, че диференцираната процедура по глава 27 от НПК има за цел, както справедливо се отбелязва с цитираното ТР № 1 / 06. 04. 2009г. по т.д. № 1 / 200г. на ОСНК при ВКС, да постигне бързина и икономичност на процеса, със съдействието на подсъдимите лица, които в тези случаи се бонифицират с редукция на наказанието, установена в наказателния кодекс. В настоящия казус тази икономичност и бързина не е постигната, което се дължи именно на първоначалната процесуална позиция на подсъдимата ( а не на неоснователен отказ от приложение от страна на съда на процедурата, за каквито случаи изрично има предвид цитираното тълкувателно решение), поради което бонификацията, уредена на законодателно равнище, не е приложима и съответно постижима. По тези причини не може да бъде споделена 6 процесуалната позиция на мнозинството, която е застъпила от една страна увеличаване на наказанието по искането на частното обвинение на 6 години лишаване от свобода, а от друга съобразно становището си ( определено от настоящия касационен състав като неправилно) е редуциралата наказанието от 6 години с 1/3, отново на четири години.