Решение № 13780 от 09.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13780

Варна, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАРИНА РАЧЕВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА административно дело № 20257050702005 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба от Х. Ж. Х. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM–******/*****.2025 г. на младши автоконтрольор в Районно управление Трявна към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Габрово, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква б) от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и са отнети 2 бр. регистрационни табели на собствения на жалбоподателя л.а. „*******“ с рег. № [рег. номер] и Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *************.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Изложени са твърдения, че в същата липсват мотиви и разпоредителна част, в това число и такива относно продължителността на срока на наложената мярка. Направено е искане за отмяна на заповедта и за присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, младши автоконтрольор в Районно управление Трявна към ОД на МВР - Габрово не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от адресата на оспорената заповед в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От представената административна преписка се установява, че на 07.08.2025 г., около 14,15 ч. в област Габрово, община Трявна, на път III-609 км 51 + 520 м, посока движение от гр. Дряново към гр. Трявна, е спрян за проверка управляваният от Х. лек автомобил „********“ с рег. № [рег. номер]. На водача в 14,21 ч. е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARNJ0042, при което уредът отчел положителен резултат и стойност от 1,06 промила. Пробата е запаметена под № 04536. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 143420 и 7 броя холограмни стикери. Описаната фактическа обстановка е квалифицирана от проверяващите като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. На място срещу водача Х. Ж. Х. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № *********. Иззети са Свидетелство за управление на моторно превозно средство № **********, 2 бр. регистрационни табели и Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *********. Въз основа на акта е издадена обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – *****/*******.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, буква б) от Закона за движението по пътищата е приложена принудителна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“.

От страна на ответника е представена справка за наложени наказания на жалбоподателя Х. Ж. Х. (л. 7 и 8); копие от Заповед № 264з-3272/10.10.2024 г. (л. 9 и 10) на ВПД Директор на ОД на МВР – Габрово, с която са определени служителите от териториалната структура на ОД на МВР - Габрово, които са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква а) и т. 6 от Закона за движението по пътищата; копие на писмо УРИ 360р-6548/13.08.2025 г. до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за прекратяване регистрацията на л.а. „**********“ с рег. № [рег. номер].

При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Съобразно представените по делото доказателства оспорената заповед е издадена от компетентен орган, когото със Заповед №264з-3272/10.10.2024 г., т. 2.2. Директорът на Областна дирекция на МВР – гр. Габрово е оправомощил да прилага принудителни административни мерки от вида на обжалваната. Компетентността на ответника, свързана с полагането на работа по график на датата на издаване на обжалваната заповед, не е оспорена от Х., за което в проведеното последно по делото открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на оспорващия е направено изрично изявление.

Съдът намира за основателни оплакванията, че са налице съществени недостатъци във формата и съдържанието на заповедта в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. В съдебното производство са представени и приети два различаващи се по съдържание преписи от обжалваната заповед. Според представената с административната преписка срокът на наложената принудителна мярка е „от 6 месеца“, а представеният от жалбоподателя екземпляр съдържа разпореждане за налагане на принудителната мярка „за срок от 6 месеца до 1 година“. Въпреки дадените указания от страна на административния орган не е направено изявление и не са представени допълнителни доказателства, от които да се установи на какво се дължи разликата. Не е оспорено и представеното от жалбоподателя копие.

В действителност в диспозитива на акта е цитиран текстът на приложената правна норма – чл. 171, т. 2а, буква б) от ЗДвП, който определя границите на срока за прилагане на принудителната мярка. Липсва обаче точният срок, за който се прилага обжалваната мярка в случая, както и мотиви, съдържащи съображенията на административния орган при определяне на този срок. Липсата на точен срок за налагане на мярката възпрепятства законосъобразното прилагане на принудата и може да доведе до произвол при изпълнение на обжалваната заповед, доколкото създава неяснота относно точния времеви обхват на наложената мярка.

Посочването на срок за прилагане на мярката е задължителен реквизит от диспозитива на заповедта, като липсата му е съществено нарушение на изискването за форма на акта, налагащо отмяна на обжалваната заповед само на това основание.

При този изход на спора искането на Х. Ж. Х. за присъждане на разноски е основателно и такива следва да се присъдят в размер на 410 (400 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева д.т.) лева съобразно представените доказателства.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от Х. Ж. Х. от гр. Варна, [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM–1*******/**********.2025 г. на младши автоконтрольор в РУ Трявна към ОД на МВР – Габрово.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Габрово да заплати на Х. Ж. Х. от гр. Варна, [ЕГН], сумата 410 (Четиристотин и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата решението не подлежи на обжалване.

Съдия: