Решение № 229 от 05.11.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 229

В ИМЕТО НА НАРОДА град

Шумен, 05.11.2019г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мирослав Маринов

ЧЛЕНОВЕ:

1. Ралица Хаджииванова 2.

Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 330 по описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 359 от 16.04.2019 год. по гр. дело № 97/2019 год., ХІІІ състав, поправено с решение № 689/ 10.07.2019 год. по разпореждане на Шуменски окръжен съд, обективирано в Определение №456/ 08.07.2019 год., Шуменски районен съд е признал за установено по отношение на „ТИТАН БКС“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от С.И.Д.и Н.Г.К.– управители, че същото дължи на „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. К.., действащо чрез процесуалния си представител адв. И.Р., Адвокатска колегия – гр.

Д., със съдебен адрес:***, сума в размер на 172, 92 лева, дължима по договор за наем, сключен на 01.12.2015 год., представляваща 138, 33 лева сбор от лихви за забава върху дължими наемни вноски за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2018 год., съответно от 20.02.2018 год., 20.03.2018 год., 20.04.2018 год., 20.05.2018 год., 20.06.2018 год. и 20.07.2018 год. до 18.10.2018год. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; 20,14 лева законна лихва върху сумата от 2500 лева за периода от 18.10.2018год. до окончателното изплащане на 15.11.2018год. и 14,45 лева законна лихва върху сумата от 500 лева – наемна вноска за месец юни 2018год., за периода от 18.10.2018год. до окончателното изплащане на 29.01.2018год. Със същото решение Шуменският районен съд е отхвърлил иска за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 500 лева, представляваща наемна вноска за месец юни 2018 год. по договор за наем, сключен на 01.12.2015 год., поради погасяване на вземането чрез плащане, извършено на 29.01.2018год. Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника по първоинстанционното производство „ТИТАН БКС“ ЕООД, в която решението се оспорва в частта, в която е признато за установено в полза на въззиваемата страна съществуването на вземане по договор за наем, сключен на 01.12.2015 год., в размер на 172,92 лева, представляващо 138, 33 лева сбор от лихви за забава върху дължими 6 наемни вноски от месец януари до месец юни 2018 год. включително, от настъпване на падежа за всяка една от тях – на 20-то число на всеки следващ месец, до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; 20,14 лева законна лихва върху сумата от 2500 лева, представляваща сбор от дължимите 5 наемни вноски за периода от 18.10.2018год. до окончателното изплащане на 15.11.2018год., както и 14,45 лева законна лихва върху сумата от 500 лева – наемна вноска за месец юни 2018год., за периода от 18.10.2018год. до окончателното изплащане на 29.01.2018год. Прави се искане за отмяна на цитираното решение в обжалваната част като вместо него съдът постанови ново такова, с което да отхвърли предявеният иск за установяване дължимостта на лихвата за забава върху наемните вноски от месец януари до месец май 2018 год. вкл. от настъпване на падежа за всяка една от тях до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и на законната лихва върху сумата от 2500 лева, представляваща сбор от дължимите 5 наемни вноски за периода от 18.10.2018год. до окончателното изплащане на 15.11.2018год. Иска се преизчисляване на дължимата лихва за забава и законната лихва върху сумата от 500 лева, представляваща наемна вноска за месец юни 2018 год. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно като твърди, че релевантен за изчисляване на законната и мораторна лихва върху претендираните вземания, е моментът на уведомяването му за образуваното срещу него заповедно производство – 16.11.2018 год., а не датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.10.2018 год. В този смисъл релевира довод, че не е налице забава от негова страна, тъй като претендираните наемни вноски за месеците януари, февруари, март, април и май 2018 год. в общ размер от 2500 лева са изцяло изплатени на 15.11.2018 год., преди уведомяването му за образуваното срещу него заповедно производство. Навежда твърдения, че върху сумата от 2500 лева, представляваща сбор от дължимите наемни вноски за месеците януари, февруари, март, април и май 2018 год., законна лихва за периода от 18.10.2018 год. до 15.11.2018 год. не се дължи. Оспорва метода за изчисляване на законната лихва върху сумата от 500 лева, представляваща дължимата наемна вноска за месец юни 2018 год., като неправилен на същото основание и сочи, че същата следва да бъде преизчислена от 16.11.2018 год., вместо от 18.10.2018 год. до окончателното изплащане на 29.01.2019 год.

Аналогично сочи, че лихвата за забава върху сумата от 500 лева следва да бъде начислена от 16.11.2018 год. до окончателното изплащане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - ищец по първоинстанционното производство - „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ ООД, действаща чрез процесуалния й представител адв. И.Р., Адвокатска колегия – гр. Д.. Изтъква доводи, съобразно които счита решението за правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание, въззивникът и въззиваемите страни не се явяват лично и не изпращат представители.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението не е обжалвано в частта, с която Шуменски районен съд е отхвърлил предявената от ищцовото дружество искова претенция за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева, представляваща наемна вноска за месец юни 2018 год. по договор за наем, сключен на 01.12.2015 год., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Предвид изложеното предмет на настоящото въззивно производство е решението само в частта, с която е уважен предявеният положителен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК по отношение на „ТИТАН БКС“ ЕООД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

В исковата молба се твърди, че на

01.12.2015 год. между ищеца в качеството му на наемодател и ответника в качеството му на наемател е бил сключен договор за наем на недвижим имот: охраняем осветен паркинг с площ от 800 кв. метра, канал за ремонт на автомобили и електифициран фургон, находящ се в град К., ул. ... с договорена месечна наемна цена в размер на 500 лева с вкл. ДДС с падеж до 20-то число на следващия месец. Твърди се, че договорът е прекратен по взаимно съгласие през месец юни 2018 год. Сочи се, че ответникът не е изпълнил облигационното си задължение да заплати дължимите наемни вноски за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2018 год., отразени във фактури: № **********/ 31.01.2018 год.; № **********/ 28.02.2018 год.; № **********/ 31.03.2018 год.; № **********/ 30.04.2018 год.;

№ **********/ 31.05.2018 год.; № **********/ 30.06.2018 год. Твърди се, че за претендираните суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК

№ 1435/ 18.10.2018 год., издадена по ч. гр. д. № 2966/ 2018г. по описа на РС Шумен, срещу която заповед е постъпило възражение от длъжника. Ищецът акцентира, че след издаване на заповедта за изпълнение, на 15.11.2018 год., ответното дружество му е изплатило по банков път сумата от 2500 лева като в платежното нареждане е посочило като основание за плащането „ф-ри“. Поради липсата на други облигационни отношения между страните, ищецът приема, че с извършването на това плащане, ответникът е погасил част от главното си задължение. Ищцовото дружество навежда твърдение, че ответникът има следните непогасени парични задължения спрямо него: остатък от главницата в размер на 500 лева, представляваща наемно възнаграждение за месец юни 2018 год.; сумата от 138, 33 лева, представляващи сбор от лихви за забава върху дължимите наемни вноски за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2018 год., съответно от 20.02.2018 год., 20.03.2018 год., 20.04.2018 год., 20.05.2018 год., 20.06.2018 год. и 20.07.2018 год. до 18.10.2018год. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; 20,14 лева законна лихва върху сумата от 2500 лева за периода от 18.10.2018год. до окончателното изплащане на 15.11.2018год., както и законна лихва върху сумата от 500 лева – наемна вноска за месец юни 2018год., за периода от 18.10.2018год. до окончателното изплащане. Претендират се сторените в заповедното и първоинстанционното производство съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените претенции и поддържа, че не дължи претендираните суми. Сочи, че на 29.01.2019 год. е изплатил на ищцовото дружество дължимото наемно възнаграждение за месец юни 2018 год., поради което счита, че финансовите отношения между страните се явяват уредени. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, в условие на евентуалност, ако съдът прецени, че последната е допустима, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата съдебна инстанция доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По приложеното ч. гр. д.

№ 2966/ 2018г. по описа на РС Шумен е издадена Заповед № 1435/ 18.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Със същата заповед е разпоредено на ответника „ТИТАН БКС“ ЕООД да заплати на ищеца „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ ООД сумата от 3000 лева- главница по Договор за наем от 01.12.2015 год. за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2018 год., 138,33 лева – мораторна лихва, законна лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 402,77 лева – разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 16.11.2018 год., който в законоустановения срок е подал възражение на осн. чл. 414 ог ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 07.01.2019г., а исковата молба е подадена на 16.01.2019г.

Не се спори между страните, а и от приложения договор за наем се установява, че на 01.12.2015 год. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на наемодател се е задължил да предостави на ответника в качеството му на наемател за временно възмездно ползване процесния недвижим имот срещу насрещна парична престация, представляваща уговорено наемно месечно възнаграждение в размер на 500 лева с ДДС. Съгласно чл. 2 от договора месечното възнаграждение се заплаща до 20-то число на следващия месец.