Решение № 20 от 03.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20243110110982 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК Образувано е по предявен от М. Д. Д., с ЕГН **********, срещу „Н.“ ООД, с ЕИК **, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Н.“ ООД да заплати на М. Д.

Д. сума в размер на 30,70 лв., представляваща платена от М. Д. Д. неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит №**/01.06.2023 г., предвиждаща неустойката, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2024 г., до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба ищецът М. Д. Д. излага, чрез адв. К., че на 01.06.2023 г. сключил с „Н.“ ООД Договор за потребителски кредит №**, по силата на който той в качеството на кредитополучател можел многократно да усвоява траншове по кредита. На 01.09.2023 г. усвоил главница в размер на 200 лв. като транш по договора за кредит. На 11.09.2023 г. платил на дружеството сума в размер на 234,40 лв., която включвала неустойка по чл. 6 от договора.

Сочи, че в чл. 6 от договора било уговорено, че заемателят дължал неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема в размер на 30,70 лв. Поддържа, че клаузата за неустойка била неравноправна на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради противоречие със закона, защото уговаряването, че кредитополучателят ще заплати неустойката, внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по см. на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Посочва, че в случая неустойката представлявала разход, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР по кредита, което не било сторено и било в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неустойката по договора била уговорена извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетявали вреди от 1 сигурни неблагоприятни последици за кредитора, което било в разрез и с добрите нрави. Посочва, че било предвидено неустойката да се кумулира с погасителната вноска по кредита, което водело до скрито оскъпяване на заема, а от там и до неоснователно обогатяване за сметка на потребителя. Поддържа, че му се дължи връщане на недължимо заплатената сума за неустойка поради нищожността на клаузата, която я уреждала, като получена от дружеството без основание. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Н.“ ООД, с който признава предявения иск за основателен. Сочи, че на 09.10.2024 г. е платил на М. Д. Д. сума в общ размер на 31,19 лв., от които 30,70 лв. за недължимо платена неустойка и 0,49 лв. за обезщетение за забава, начислено върху претендираната сума за периода от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. По изложените съображения отправя искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

В проведено по делото открито съдебно заседание страните по делото не изпращат представители. Ищецът е депозирал молба, с която е отправил искане за постановяване на решение при признание на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Налице е изрично признание на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от страна на ответника, обективирано в отговора на исковата молба. Като съобрази съдебното признание на исковата претенция, както и представеното доказателство за заплащане на търсената сума, ведно с обезщетението за лихва, съдът приема, че исковата претенция е изцяло удовлетворена.

Тъй като задължението на ответника е изцяло погасено, който факт следва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235 ал. 3 ГПК, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, макар да е основателна.

Доколкото искът следва да бъде отхвърлен единствено заради извършеното плащане и към момента на завеждане на исковата претенция същата не е била удовлетворена от ответника, а изплащането на задължението е станало в един по - късен момент - на 09.10.2024 г., съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящия иск и разноски се дължат в полза на ищеца.

Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 42,50 лв. за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им. Възражение за прекомерност, релевирано от ответника, е основателно. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния такъв, определен по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, но не е съобразен с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, поради което същият следва да бъде намален до сумата от 100 лв. В тежест на ответното дружество следва да се възложи сума в общ размер на 142,50 лв.

2

По изложените съображения и на осн. чл. 237 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ж. к. **, бл. 2, вх. Б, ет. 1, срещу „Н.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**“ №3, ет. 10, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати на М. Д.

Д. сума в размер на 30,70 лв. (тридесет лева и седемдесет стотинки), представляваща платена от М. Д. Д. неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит №**/01.06.2023 г., предвиждаща неустойката, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2024 г., до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК **, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, сума в размер на 142,50 лв. (сто четиридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3