Решение № 130 от 13.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Сливен, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230103222 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 150 лева от първия ответник по делото „Кредисимо“ ЕАД, представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит №2452599/07.10.2021г. и от втория ответник по делото „Ай Тръст“ сума в размер на 600 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2021г., ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане.

Претендират се разноските по делото. Изложени са подробни съображения, с които се обосновава недействителността на процесните договори. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Изложени са съображения, че действителния размер на ГПР е по-висок от посочения в договора. За договора за поръчителство се твърди, че е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, предл.2, във връзка с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Твърди се, че с договора за поръчителство се нарушава нормативно предвиденият размер на ГПР и заобикаляне на закона. Освен това договорът за поръчителство е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност и справедливост.

От страна на ответните дружества са постъпили отговори на исковата молба, с които се оспорва основателността на предявените искове и се моли да бъдат отхвърлени, като се претендират разноските по делото. Излагат се твърдения, че договорите не са нищожни и се твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР.

Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно 1 заседание. В писмена молба пълномощникът му поддържа исковете. Изменя се цената на иска срещу втория ответника като се намалява на 347,85 лева.

Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание. В писмени молби пълномощниците молят за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит №2452599 от 07.10.2012г.ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставило на ищеца И. Г. С. сумата 2000 лева. Срокът за погасяване е определен на 18 месеца, при уговорени годишен лихвен процент – 39,76% и ГПР – 47,87%. В приложение №1 към договора за потребителски кредит, в точка 9, е посочено, че общият размер на всички плащания е 2687,40 лева. В точка 10 от същото приложение се съдържа погасителния план с посочени падежи и съответни вноски за главница и лихва.

На същата дата – 07.10.2021 г. между ищеца и ответното „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с горепосочения потребителски кредит, като е предвидено възнаграждение на поръчителя в размер на 2087,10 лева.

В действителност годишният процент на разходите по договора за потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната, тъй като общо по двата договора следва да се заплати общо от ищеца сумата 4774,50 лева, като задължението по договора за поръчителство не е включено в ГПР. В случая при главница 2000 лева следва реално да се заплати от ищеца сумата 4774,50 лева, което е повече от два пъти повече от главницата.

Ищецът е заплатил на първия ответник предсрочно сумата 2150 лева, като по този начин е погасено изцяло и предсрочно задължението по договора за кредит.

На втория ответник е заплатена от ищеца сумата 347,85 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на признанията на факти от страна на ответниците, в депозираните писмени отговори.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД са допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между ищеца и първия ответник е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание 2 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 47,87 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при заем в размер на 2000 лева е уговорено да се върне в срок от 18 месеца сумата 2687,40 лева, която обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник. При включване и на това възнаграждение сумата, което следва да заплати ищецът е 4774,50 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи само главницата, а надплатената сума в размер на 150 лева на първия ответник подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищеца и вторият ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищецът се поставя в неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Поради това получената от втория ответник сума е платена без основание и подлежи на връщане на ищеца на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 100 лева за заплатена държавна такса, като сумата се дължи поравно от двамата ответници. На процесуалния представите на ищеца следва да се присъди основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 3

480 лева с ДДС, платимо от първия ответник и в размер на 480 лева с ДДС, платимо от втория ответник, като така определените възнаграждения не са прекомерни и съответстват на фактическата и правна сложност на делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. С. с ЕГН-********** от *************************** сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит №2452599/07.10.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2024 година до окончателното изплащане, както и сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ н а И. Г. С. с ЕГН-********** от *************************** сумата 347,85 лева /триста четиридесет и седем лева и 85 стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство от 07.10.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2024 година до окончателното изплащане, както и сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив с адрес:*************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив с адрес:*************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4