Решение № 1072 от 12.08.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Варна, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501266 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 264776 от 26.04.2022 г., депозирана от К. АЛ. СТ., чрез особен представител адв. Н.Й., срещу решение № 260213 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено по отношение на К. АЛ.

СТ., СТ. Й. ИВ., М. Н. ИВ., КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П. ЕНЧ., че Т. ЗДР. Т. е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК с площ 608 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.“1-ва“ при граници ПИ № № ***, ***, ***, ***, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 57, том VIII, дело № 2734/1985 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е отменен и констативния нотариален акт № 131, том I, дело №127/2014 г. на варненски нотариус, по силата на който К. АЛ. СТ. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. “П.“ с площ 608 кв. м., при граници имоти № ***, № ***, № ***, №

***, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 264856 от 28.04.2022 г. от СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ., чрез адв. П.С. срещу решение № 1

260213 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

В депозираната въззивна жалба от К. АЛ. СТ., чрез особен представител адв. Н.Й., се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. За неправилен намира извода на съда, че ищцата е успяла да обори материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт. Оспорва изводите на съда за кредитиране на свидетелските показания на водените от насрещната страна свидетели. Позовавайки се на свидетелските показания на Я.А. и М. И., счита, че същите са изградили преки впечатления за местоположението и вида на имота, както и за упражняваното необезпокоявано и непрекъснато владението от страна на К.С.. Сочи, че впечатленията на свидетелите на ищцовата страна са формирани спорадично и не обхващат целия период от осъществяваното владение от К.С.. Излага доводи, че свидетелските показания на свидетеля Р.К. са противоречиви, доколкото веднъж е заявил, че не е виждал други хора в имота, освен ищцата и нейния син, като впоследствие е заявил, че познава С., който е упражнявал владение, както и че познава К.Е. от 2019 г. За неправилен намира извода на съда за наличие на идентичност между имота на праводателите на ищцата и този, който ответникът К.С. е придобил по давност. Моли за отмяна на решението. Прави доказателствено искане.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на Т.

ЗДР. Т., чрез адв. Л.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Оспорва доводите К.С. да е осъществявал непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот. За правилен намира извода на съда за некредитиране на свидетелските показания на водените от ответника К.С. свидетели. Сочи, че свидетелката Я.А. е ходила 2 пъти в имота, като последно през - 2005 г. За несъответстващи на останалия събран доказателствен материал счита свидетелските показания на М. И., доколкото последната не е успяла да опише имота, твърдяла е, че е ограден с телена мрежа, както и че е срещала К.С. при посещенията си в периода от 2003 – 2010 г. около 3-4 пъти. Излага доводи, че никой от останалите свидетели, както и вещото лице не са посочили, че в имота има изградена телена мрежа или засадени овощни дръвчета. Твърди, че никой от останалите свидетели не е виждал К.С. в имота. За непротиворечиви намира свидетелските показания на Р.К., доколкото именно от него Т.Т. е разбрала, че е видял в имота лице, което се представяло за негов собственик. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, както и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установена идентичността между имотите в нотариален акт № 57, том VIII, дело № 2734/1985 г. и констативен нотариален акт № 131, том I, дело № 127/2014 г. на варненски нотариус, доколкото са съобразени всички кадастрални и регулационни планове.

За правилен намира извода на съда за успешното опровергаване на констатациите в констативния нотариален акт. Излага подробни доводи по 2 същество на спора, свързани с оценката на доказателствения материал по делото. Сочи, че предвид обстоятелството, че С.И. е бил видян едва два-три пъти в имота и допреди една година не е демонстрирал намерение за своене, не могат да обусловят извод, че последния е придобил имота по давност в периода от 2014 г. до 2020 г. Излага доводи, че водените от страната свидетели при разпита си са опровергали твърденията на разпитаните свидетели в нотариалното производство. Доколкото К.С. не е придобил собствеността върху имота по силата на твърдяното упражнявано давностно владение, счита, че и последващите разпоредителни сделки не били годни да легитимират купувачите по тях като собственици на имота. Сочи, че доколкото К.С. не е осъществявал владение върху имота, то и последният не е могъл да го предаде на С. и М. И.и. Отделно от това, сочи, че спорадичните посещения не могат да обусловят извод за непрекъснато и явно владение. За недоказано намира твърдението, че С. и М. И.и са оградили недвижимия имот, да са упражнявали фактическа власт, респ. да са манифестирали намерение за своене. Сочи, че последните са декларирали имота последната година преди сключването на договора за покупко-продажба с К.Е.. За основателен намира иска и спрямо К. и Я.Е.и, доколкото и последните не са придобили правото на собственост върху недвижимия имот. Счита, че в полза на никой от ответниците не е изтекла пълна или кратка придобивна давност, поради което и предявеният положителен установителен иск за собственост на ищцата се явява основателен. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

В депозираната въззивна жалба от страна на СТ. Й. ИВ. и М. Н.

И В . , чрез адв. П.С. се излагат доводи за неправилността на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че още с отговора на исковата молба е оспорено правото на собственост на ищцата, като в доклада по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК на последната й е указано, че не сочи доказателства за факта, че праводателите й са придобили собствеността по силата на наследство и по силата на договор за покупко-продажба. Счита, че не са налице доказателства за идентичност между имота, посочен с нотариален акт № 79/1951 г. на варненския нотариус и нотариален акт № 57/1985 г. За необоснован намира извода на съда, че едва през 2020 г. С. и М.

И.и са установили владение, доколкото от свидетелските показания, както и от отразеното в договора от 7.08.2014 г. е видно, че са установили владение в по-ранен момент. Сочи, че от свидетелските показания на съседа М.Б. се установява, че е разбрал, че преди 7-8 години имотът е закупен от С., когато започнал почистването на растящите в него храсти и бурени. Позовавайки се на свидетелските показания на свидетеля Р.К. счита за установено, че познава С.И. като нов собственик на имота отпреди 5-6 години, който е виждал 2-3 пъти, като през 2020 г. със съгласие на С.И. е влязъл в имота, за да почисти плевелите между общата им ограда, както и да реже дървета, които трябвало да се премахнат, за да се построи къща.

3

Сочи, че договорът, въз основа, на който С. и М. И.и са придобили собствеността върху имота представлява правно основание по смисъла на чл.

70, ал. 1 ЗС, като липсват данни за опровергаване на добросъвестността им.

Позовавайки се на съдебна практика намира, че при добросъвестно владение самото правно основание представлява демонстриране на завладяването, без да е необходимо да се демонстрира намерението за своене с други действия.

Сочи, че за преценка на упражняването на фактическата власт по отношение на незастроен недвижим имот следва да се вземат предвид действията по неговото почистване, обработване, ограждане или поддържане на съществуващата ограда. Твърди, че действията на С.И. след закупуването, свързани с периодичното посещение и почистване на имота сочат на действия, характерни за собственик. Сочи, че липсват данни владението да е смущавано или отнемано чрез действия на ищцата. За приложима намира презумпцията по чл. 83 ЗС, откъдето извежда доводи, че М. и С.И.и са придобили имота чрез добросъвестно владение, осъществявано от закупуването му на 8.08.2014 г. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор от страна на Т. ЗДР. Т., чрез адв. Л.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата.

Оспорва доводите, че в първоинстанционното производство са наведени твърдения за неидентичност между имота описан в нотариален акт № 79/1951 г. на варненския нотариус и този в нотариален акт № 57/1985 г. Доколкото не е оспорена действителността на сделките, за правилен намира извода на съда, че прехвърлителните сделки са придобили вещно-правни последици, поради което ищцата е придобила правото на собственост върху недвижимия имот.

Счита, че съдържанието на представените два броя нотариални актове от 1951 г. и от 1985 г., както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява идентичност между имота, описан в тях. Отделно от това, за доказано намира и проведеното доказване, че ищцата е упражнявала давностно владение върху процесния имот. За оборени намира констатациите в констативния нотариален акт, откъдето извежда доводи, че последващата разпоредителна сделка, с която К.С. продава на С. и М. И.и имота, не е породила вещно-прехвърлително действие. Излага подробни доводи по същество на спора, които са развити в депозирания от страната отговор на въззивната жалба на К.С.. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Във връзка с доказателствените искания на страните е постановено определение № 2474 от 30.06.2022 г. по настоящото производство.

Въззивникът - К. АЛ. СТ., редовно призован за о. с. з., не се явява, като се представляват от особения представител адв. Й.. Същата моли решението да бъде отменено. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от адв. Т..

Въззивниците СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ., редовно уведомени, явява се само 4

М.И., представляват се от адв. С.. Същият моли за отмяна на решението.

Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемата – Т. ЗДР. Т., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Т.. Същият моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.

С..

В законоустановения срок по чл. 265, ал. 1 ГПК, КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П.

ЕНЧ., след призоваването им в първото по делото о. с. з., /в този смисъл определение № 622 от 27.07.2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2670/2021 г./, не са заявили, че се присъединяват към някоя от въззивните жалби . Затова и първоинстанционното решение е влязло в сила в частта по отношение на тези необжалвали обикновени другари.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по предявен иск от Т. ЗДР. Т. срещу К. АЛ. СТ., СТ. Й.

ИВ., М. Н. ИВ., КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П. ЕНЧ. иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК с площ 608 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул.“П.“ при граници ПИ № ***, № ***, № ***, № *** по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №57, том VIII, дело №2734/1985г.