Решение № 7076 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7076 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ББ В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от ББ В Гражданско дело № 20251110149480 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Е. Е. Г. е предявила срещу „Е..." ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 3797, 51 евро с левова равностойност 7427, 29 лв., представляваща фактурирана главница за консумирана електрическа енергия за клиентски № ...., за периода от 25.05.2008 г. до 01.07.2019 г., и сумата в размер на 4416, 44 евро с левова равностойност 8637, 80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.05.2008 г. до 15.12.2025 г. (съобразно допуснатото изменение на исковете с определение от 04.03.2026 г.).

Ищцата твърди, че е клиент на „Е..." ЕАД в качеството й на собственик на следните недвижими имоти, находящи се в с. Ст.., п.к. .., „Р..“, а именно: поземлен имот с идентификатор 7.., сграда с идентификатор 7...1, сграда с идентификатор .., сграда с идентификатор 7...3 и сграда с идентификатор 7...4. Твърди, че е придобила същите по силата на наследствено правоприемство от баща си Е Г Г и към настоящия момент партидата за електрическа енергия се водела на негово име с клиентски № ..... Посочва, че с ответника са обвързани от договорно правоотношение, по силата на което последният доставял електрическа енергия до горепосочените обекти и издавал месечни фактури за потребеното количество. Сочи, че след извършена справка в офиса на ответника установила, че по клиентския номер са начислени суми по фактури за потребено електричество в размер на 7432,16 лева за период от 01.01.2008 г. до 19.10.2022 г., както и лихва за забава в размер на 8406,82 лева за същия период. Ищцата посочва, че ответникът не приел писменото й възражение за погасяване на задълженията по давност, която от своя страна водела до отпадане на основанието за плащане на сумите, поради което обуславя правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Сочи, че ищцата е потребител на електрическа енергия за процесния имот и че не е изпълнила предвиденото в общите условия задължение да уведоми дружеството за настъпилото наследствено правоприемство, поради което е препятствала дружеството да събере дължимите суми. В тази връзка поддържа, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно предвид поведението на ищцата. Твърди, че задълженията за 1 периода от 25.05.2008 г. до 01.07.2019 г. се равняват на 3797, 51 евро с левова равностойност 7427, 29 лв. главница и 4416, 44 евро с левова равностойност 8637, 80 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница за периода от 26.05.2008 г. до 15.12.2025 г., като сумата е начислена за реално количество потребена електрическа енергия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес. В тежест на ответника е да докаже, че между страните е било налице облигационно отношение, във връзка с което на ищеца е доставена електрическа енергия в твърдените количества.

По направеното от ищеца възражение за погасяването на задължението по давност в тежест на ответника е да докаже, че същата е спирана и прекъсвана.

Възражението за изтичане на погасителна давност като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане само и единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на процесния имот, за който е открита партида при ответното дружество, и не се спори, че по процесната партида е била доставена електрическа енергия на процесната стойност от 795, 55 лв. през процесния период.

Следва да бъде разгледано наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност. По делото не е спорно и се установи, че задължението за главница за доставена електрическа енергия в процесния имот обхваща фактури за периода 25.05.2008 г. – 01.07.2019 г. Съобразно Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по тълк. д. №3/2011 на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. ВзЕ.нията на ищеца-електроснабдително дружество се явяват периодични плащания и по отношение на тях се прилага тригодишна давност.

Задълженията за заплащане на режийни разноски, каквито са тези за електрическа енергия, се погасяват с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ пр.3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 134 от 01.07.2013 г. по търг. д. № 135/2011 г. на Върховен касационен съд, така и ТР №... от 18.05.2012 г. ОСГТК на ВКС). При това положение към датата на предявяване на исковата молба – 20.10.2025 г., задължението за главница е било погасено по давност.

Аргументът на ответника, че давност не е текла за взЕ.нето на основание чл. 13, ал. 5 от Общите условия, тъй като ищецът е препятствал събирането на взЕ.нията, съдът намира за неоснователен. На първо място, основанията за прекъсване на давността произтичат единствено от закона (чл. 116 ЗЗД), като неуведомяването за промени в обстоятелства, свързани с взЕ.нето не е сред тях. Освен това не може да се приеме, че ищецът е препятствал събирането на взЕ.нето, тъй като очевидно ответникът не е предприел действия в тази насока над 10 години нито срещу Е Г Г, нито срещу неговите наследници, които лесно биха могли да бъдат открити в рамките на съдебен процес.

На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването по давност на главното взЕ.не, се погасяват и произтичащите от него акцесорни взЕ.ния като лихви, дори и давността за тях да не е изтекла. Следователно претендираното от ответника взЕ.не за мораторна лихва върху главницата също е погасено по давност.

По изложените доводи съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на главница по фактури, издадени в периода 25.05.2008 г. – 01.07.2019 г. в размер на 3797, 51 евро с левова равностойност 7427, 29 лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 4416, 44 евро с левова равностойност 8637, 80 лв. за 2 периода от 26.05.2008 г. до 15.12.2025 г. следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски. Претендират се 642, 60 лв. разноски за държавна такса, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, равняващ се на 3№.. 56 евро, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лв., платено по банков път. Ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно и прецени, че то следва да бъде намалено до сумата от 200 евро по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поЕ.т от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се взЕ.т предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор по т. н. масови дела във връзка с недължимост на суми за комунални услуги. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Размерът на предявените искове по никакъв начин не се отразява върху сложността на делото, нито изисква извършването на някакви допълнителни действия, като освен това следва да се има предвид и че размерът на исковете беше уточнен с оглед извършените от ответника действия по изготвяне и представяне на подробна справка за задълженията за процесния период, а не е в резултат от положени процесуални усилия от страна на процесуалния представител на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Х..“ №..., ет. 2, аап.., срещу „Е...” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..” № №.. сграда „И..“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. Е. Г., ЕГН **********, не дължи на „Е...” ЕАД, ЕИК .. сумата от 3797, 51 евро с левова равностойност 7427, 29 лв., представляваща фактурирана главница за консумирана електрическа енергия за клиентски № ...., за периода от 25.05.2008 г. до 01.07.2019 г., както и сумата в размер на 4416, 44 евро с левова равностойност 8637, 80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.05.2008 г. до 15.12.2025 г.

ОСЪЖДА „Е...” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Ц..” № №.. сграда „И..“, да заплати на Е. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Х..“ №..., ет. 2, аап.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5№.. 56 евро разноски в производството.