Протоколно определение № 17831 от 17.10.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 17831 гр. София, 07.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА и прокурора М. В. З.

Сложи за разглеждане докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Частно наказателно дело № 20241110213172 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, изпраща представител, явява се прокурор З..

ПРЕДЛОЖЕНОТО ЛИЦЕ /ПЛ/:

В. Д. И. – редовно призован, явява се лично.

Явява се и нейната майка.

В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адвокат ГАЛИНА ФАРФАРОВА от САК, определена за служебен защитник.

АДВ.: Запознах се с делото и мога да поема защитата.

ПЛ: Получил съм препис от постановлението от разпореждането за насрочване на делото преди повече от 7 дни. Съгласен съм адвокат Фарфарова да ме представлява в настоящото производство.

1

СЪДЪТ като взе предвид изявлението на предложеното лице и като съобрази обстоятелството, че в настоящото производство участието на защитник се явява задължително, на основание чл. 158, ал. 2 ЗЗ ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА а д в о к а т ГАЛИНА ФАРФАРОВА от САК за служебен защитник на предложеното лице В. И. в настоящото производство.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

Д. С. Т. – 35г., без дела и родство със страните.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като намери, че в случая не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПЛ:

В. Д. И. – ЕГН: **********, родена в гр. София, ж.к. Света Троица, бл.300, вх. Б, ет.5, ап. 28, български гражданин.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА МАЙКАТА на ПЛ:

2

М. А. К. – ЕГН ********** – майка на ПЛ.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на предложеното лице в настоящото производство.

ПЛ: Разбирам правата си в процеса. Нямам искания за отвод на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

Д. С. Т. – 35г., без дела и родство със страните.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ права и задълженията на вещото лице в настоящото производство, както и отговорността за съзнателното даване на невярно заключение по чл. 291 НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Разбрах правата и задълженията си. Ясна ми е отговорността по чл. 291 НК. Обещавам да дам вярно и обективно заключение.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на чл. 274 и чл.

275 НПК.

СЪДЪТ като съобрази липсата на нови доказателствени искания и на такива по реда на съдебното следствие

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

3

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ започва с прочитане от председателя на съдебния състав на искането.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ПЛ:

ПЛ: Да, случило се е това, което прочетохте. Правя го , защото съм заключена вкъщи. Искам да излизам навън, но не ме пускат. Заключена съм между четири стени. Миналият месец излязох два пъти, септември месец излязох само двама пъти. Искам сама да си излизам. В ТЕЛК ми пише 100 процента чужда помощ. Но аз искам и сама да излизам. Аз живея между четири стени и на едно легло. От една фондация ме качиха от първия етаж до пети етаж. Миналата година съм лежала в Пирогов, поради рани на таза. Тази година избягат два пъти – март месец, след това като ме оперираха в Пирогов, след поредното нараняване. Избягах август месец, тъй като не искам да съм само вкъщи. Дойдох тук с надеждата, че може да ми кажете че мога да излизам сама. Аз лично не преча на никого. Галя кучета, щипвам деца по бузките. Аз съм комуникативна, аз искам да бъда сред хора. Искам свобода.

Самонаранявам се, защото съм вкъщи, заключена съм. Нямам свобода. Защото не ми дават да излизам. Постоянно съм вкъщи. Аз съм затворник в собствения си дом. Ние инвалидите гледам света от вкъщи. Стоим вкъщи, те играят навън, а ние не можем. Да си инвалид в България е найгадното нещо. В България няма нормална прокуратура, няма нормална политика. Аз съм затворник в собствения си дом и аз съм така от 6м възраст.

Откриха ми тумор – невроблантон. Аз съм втория човек в България, който има това заболяване. Махнат ми е част от тумора, за да не се развива. Имало е опасност всичко да се парализира. Имало е вероятност да ме хранят до живот.

Имам и куриоза на гръбначния стълб, която е силно изразена. Моят гръбначен стълб е под формата на бук.“Г“ на обратно. Гълтам си езика на три пъти, докато спя, нощно време. Първият път се случи през лятото, а вторият през септември – в началото и края. Откриха ми много лезии в главата. Откриха ми 4 епилепсия. От тогава насам пия лекарства.

Нямам психични заболявания. Диазепам са ми предписали при нужда. аз ги пия вечер по четвъртина, защото не мога да спя нощно време.

Младите хора ходят по дискотеки, клубове, разхождат се нагоре – надолу. Пия диазепам за да заспя. Ходила съм на психиатър в Александровска болница.

Била съм непълнолетна. През 2019г. Предписаха ми диазепам при нужда. след това не съм ходила на психиатър.

Искам да излизам всеки ден. Аз съм доста тежка. Майка ми е доста слаба, както се вижда. Последно време,, около 2 дни мисля, че мама ме държи вкъщи насила, за да не излизам и така се побърквам още повече. Не искам да бъда вкъщи. Имам смелостта да кажа, че искам да живея на улицата, само за да не бъда вкъщи. Не чувам гласове. Не виждам сенки и образи.

Самонараняванията ги правя,първо. Първо си режа краката, защото аз от бебе не мога да ходя. Започвам да треперя. Самонаранявам се, викам линейка и линейката ме води в болница. Там виждам други хора. Това самоувреждане е за да дойде някой да ме изведе навън. Не за да се самоубия. Вкъщи имам чувството, че стомахът ми е на топка и съм в капан. Да, случвало се е в години психолог да работи с мен. Другата ми баба почина 2013г., аз тази баба я чувствах много близка. Оттогава започнах да ходя на психолог. Много обичах баба си, бях съкрушена. Изпитвах, че все едно са ми я отнели нарочно.

Впоследствие разбрах, че е имала рак на гърдата. Починала е от тази болест, била е без коса, но почина. След това дядо ми почина 2015г. Баща ми се отказа от мен, отказа от издръжка. Вече спря да дава пари. Нощно време плача.

Нямам възможност да живея. Чувствам, че съм виновна, че съм разболяла майка ми. Тя е биполярно разстройство. Имам чувството, че аз съм го направила нарочно. Имам чувството че аз съм виновна и за това, че съм в инвалидна количка. Като малка не съм знаела нищо от това, което ми се случва. Прекарала съм седем курса химиотерапия. Била съм много зле. Дори по ръцете, като ми са се спукали всички вени, са ми преливали химиотерапия.

Ще бъда благодарна, ако след делото ми кажете, че мога да изляза сама за една седмица. Искам няколко дена малко свобода.

Искам да съм свободна. Искам да излизам.

Аз дори бих влязла в психиатрия.

5

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА МАЙКАТА на ПЛ:

Дадоха ни зелен лист в „Пирогов“. Последно тя избяга 02.08.2024г. с раните. Аз отидох да и занеса неща, говорих с жената, която беше в нейната стая. Тя ми каза че е отишла в гр. Перник в някакъв клуб при някакъв мъж.

Първоначално беше в „Пирогов“ заради раните. С линейка отиде в „Пирогов“.

След това тя изчезна от „Пирогов“. Доста след операцията. Тя след това се прибра в Пирогов. Нямаше я една нощ в Пирогов. Постоянно вика линейки.