Решение № 1260 от 05.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 1260 гр.

Пловдив, 05.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на секретаря КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2609 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е конститутивен иск по чл. 27, пр. 3 от ЗЗД за унищожаемост на договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен поради измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Й.Д.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. П. Ю. и адв. М. М., е предявила срещу ответника Р.Г.Г. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен поради измама.

Твърди, че ответникът е неин племенник – син на починалия ѝ брат.

Ищцата имала двама сина – И.и Е., които израснали заедно с ответника Р.Г. и били много близки помежду си, като разликата във възрастта между Р. и Е. била само 1 месец. През *** г. от онкологично заболяване починал сина на ищцата Е., а през *** г. починал и другият ѝ син И., отново от онкологично заболяване. Всичко това се отразило изключително негативно върху психическото и физическото състояние на ищцата, която се грижила за синовете си до тяхната смърт. Отношенията на ищцата със снаха ѝ С.– съпруга на И., не били като между близки хора, а внуците ѝ трайно са се установили в чужбина, поради което ищцата нямало на кого да разчита.

В този тежък за ищцата период ответникът Р.Г. се превърнал в нейна единствена морална и физическа опора – карал я с колата си до дома на сина ѝ, утешавал я и я подкрепял. Това поведение на ответника накарало ищцата да го възприеме не само като близък роднина, но и като добър и състрадателен човек. Ищцата страда от множество заболявания, за което ѝ е определена 100 % неработоспособност с потребност от чужда помощ, пожизнено, и които влияят върху нейните емоции и върху психическото ѝ състояние след смъртта и на втория ѝ син. Ответникът, който е ** по професия, и е наясно със ** на ищцата, демонстрирал постоянна загриженост и подкрепа, което създало у ищцата убеждение, че именно той е човекът, който би я подкрепил и в бъдещи тежки за нея ситуации, при отсъствието на други близки.

При така създаденото у ищцата субективно очакване за аналогично поведение на ответника спрямо нея и за в бъдеще, тя решила да му прехвърли собствеността на процесния апартамент, за да му покаже признателността си и очакванията си и занапред. С нот. акт № **, том **, нот. дело № ** на СВ – ** ищцата прехвърлила на ответника собствеността върху притежавания от нея недв. имот – апартамент в гр. **, за сумата от 9 800 лв. при данъчна оценка от 38 565,80 лв.

По същия начин ищцата прехвърлила и друг притежаван от нея апартамент в гр.

** на И.К.К. Тъй като впоследствие К.и семейството му не могли да подпомагат ищцата, на свой ред те продали апартамента и ѝ предоставили продажната му цена, за да може ищцата да се грижи за себе си и за своите нужди.

Известно време след сключване на прехвърлителната сделка с ответника отношението му към ищцата се променило негативно, което дълбоко я разочаровало. Той престанал да се интересува от нея и да ѝ помага както преди, в резултат на което ищцата разбрала, че е била измамена от него чрез създаване на очаквания за грижи и подкрепа и за в бъдеще от негова страна.

Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да унищожи процесната прехвърлителна сделка, като сключена поради измама от страна на ответника, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора.

В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и СПЕ.

Ответникът Р.Г.Г.,

ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Г.К., а сега със съд. адрес:***, чрез адв. И.П., е подал отговор, в които заявява, че оспорва иска като неоснователен.

Не оспорва, че е купил от леля си – ищцата процесния недв. имот за сумата от 9 800 лв., но твърди, че никога не я е лъгал относно намеренията си, а още по-малко е целял умишлено да я измами или заблуди. Ищцата предложила на ответника да му продаде единия си апартамент в гр. **, но при условие тя да го ползва докато е жива, а след смъртта ѝ жилището да се ползва от малкия син на ответника – Г., който е на **. Към момента на сделката апартаментът се давал под наем, както и след прехвърлянето му, които доходи получава ищцата. Тя определила продажната цена на имота от 9 800 лв., която получила от ответника в брой в деня на изповядане на сделката. Въпреки, че цената е по-ниска от данъчната оценка на апартамента, тя е съобразена със запазеното за прехвърлителката пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот. След сделката ответникът вложил средства, за да освежи жилището отвътре, след което ищцата продължила да го отдава под наем.

Ответникът не е поемал към ищцата задължение за издръжка и гледане и тя не е искала това от него, нито я е въвел в заблуждение или измама относно намеренията си, поради което моли съда да отхвърли иска като изцяло неоснователен, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по съществото на спора от адв. П.. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е признато за безспорно, че на 27.10.2016 г. в гр. ** е сключен между ищцата Й.Д.Г., ЕГН **********, като продавач, и ответника Р.Г.Г., ЕГН **********, като купувач, атакувания договор за покупко-продажба на недв. имот, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. **, с предназначение на имота – жилище, апартамент, с площ от 55 кв.м, ведно с изба № ** с площ от 4,00 кв.м, както и 7,7 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес на имота: ***, за сумата от 9 800 лв., като продавачката си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на продадения имот, видно и от приложения нот. акт № **, том **, рег.№ **, дело № ** на нотариус Р.Т., рег.№ ** на НК, вписан в СВ – ** с вх.рег.№**, акт № **, том **, дело № **, данъчна оценка и схема № **.

По първоначално образуваното гр.д.№ 15749/2018 г. на ПРС са приложени на л.

9 – 21 от делото мед. документи за здравословното състояние на ищцата Й.Г., като от приложеното ЕР на ТЕЛК № ** г. се установява, че на същата е определена 100 % неработоспособност с потребност от чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза „Гонартроза на колянна става“.

От приложената справка от СВ – ** се установява, че освен по процесната сделка от 27.10.2016 г., през годините ищцата Й.Г. е била страна по редица сделки, с които се прехвърля собствеността на различни недв. имоти и др. вещни права:

– на 01.01.1993 г. и на 01.01.1994 г. е била купувач на 2 недв. имота и същевременно продавач на недв. имот, всички с невъведено описание;

- на 08.11.2006 г. е продала на А. М. С. апартамент от 77 кв.м, ведно с изба и таван, в ***;

- на 13.11.2006 г. е закупила апартамент от 63,21 кв.м, ведно с изба № 11, в ***;

- на 28.02.2017 г. е дарила на ответника Р.Г. 1/2 ид.ч. от ПИ с площ от 191 кв.м в ***, ведно със сграда с площ от 58 кв.м;

- на 28.02.2017 г. ищцата е продала на И.К.И. апартамента на ***, а с акт от 06.07.2018 г. се е отказала от запазеното ѝ право на ползване на същия имот.

По делото е прието заключението на съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л. А.Я.Д. – **, което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него и от обясненията, дадени от в. л. в съдебното заседание на 03.04.2019 г., се установява, че към момента на психологичното изследване ищцата Й.Г. е с интелектуално равнище, съответно на възрастта, продобитото образование и наличен житейски опит. Не се установява дементен синдром; паметовите годности са без нарушения, изводими от интелектуалния капацитет. Мисловният процес е граматически правилно структуриран, нормален в съдържание, като не се установяват количествени или качествени нарушения, които да покриват критериите на психично разстройство. Емоционално съответна е на вътрешните си преживявания, като водеща емоция е разочарованието ѝ от ответника, който не е задоволил очакванията ѝ и не е спазил уговорката помежду им – „…ако Р. си беше спазил обещанието, щях да съм щастлива и спокойна…“. Ясно изразена е непримиримост със създалите се отношения с ответника, както и неудовлетвореност на очакванията, които ищцата е имала спрямо него.

Според в.л. Д., категорично липсва каквато и да е насоченост към злоупотреба с ищцата, изводима от нейното здравословно състояние, както се твърди в ИМ. Събитията, свързани със смъртта на синовете ѝ, касаят дълъг период от време, в който категорично не е обективизирано влошаване на психичното ѝ състояние, което да налага лечение. Изпитваните от ищцата неприятни и неудоволствени емоции на страдание, тъга, скръб, мъка тя преживява със собствения си капацитет, който няма болестен характер.

Отношението и поведението на ответника е представено от ищцата като непристойно, неочаквано за нея според устните им уговорки, и е предизвикало други неудоволствени изживявания у нея, които също нямат болестен характер.

В обсъждания период ищцата е била в ясно съзнание, като преживените от нея събития са предизвикали негативни изживявания, но не са били с интензитет, който да предизвика помрачено съзнание и да повлияе на възможностите ѝ за рационален подход, за което тя сама дава достатъчно добри и ситуативно свързани аргументи. Според в.л., съобразно установените заболявания на ищцата и преживените от нея психотравматични събития, не се установява да е била налице субективна възможност ищцата Й.Г. да е била заблудена да извърши процесната сделка, като се вземат предвид възрастта, здравословното ѝ състояние, интелектуалното развитие и настъпилите в живота ѝ негативни събития.

В хода на делото са разпитани свидетелите

М.Р.Г., Г.Н.М., И.К.И.и М.Д.З., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първата свидетелка – М.Г., която е дъщеря на ответника, с оглед възможната нейна заинтересованост от изхода на спора.

Според показанията на свид. М. Г., „Леля Й. беше инициатора на сделката по прехвърляне на имота на баща ми. …Целта беше с парите от сделката леля ми да се подпомага и да си купува лекарства. …и ходи на рехабилитация, а и трябват пари за това и затова тя поиска да продаде имота. …Бащи ми предаде сумата на неговата леля Й. в самата нотариална кантора преди изповядане на сделката. Сумата беше 9 800 лв.

Допълнителни уговорки не са правени. …Целта на сделката беше леля ми да се подпомогне финансово с тази сума. Години преди това нейните отношения с двамата ѝ покойни сина приживе и с техните съпруги бяха влошени … Баща ми се съгласи да купи апартамента от леля Й., която определи цената.

…Уговорката беше апартаментът да се ползва от нея до нейната смърт, с цел отдаване под наем, за да може и това да бъде допълнителна помощ за нейното преживяване.

Непосредствено след закупуването на апартамента направихме лек козметичен ремонт в жилището – боядисахме стени, тавани, основно почистване направихме на апартамента, като след това бяха върнати ключовете на леля му. След това тя не продължи да го отдава под наем. Апартаментът след закупуването и след ремонта не е ползван от баща ми, той не е живял там.

…След това тя реши да ни погостува в гр. ** по наша покана, за да остане евентуално при нас, за да можем да се грижим за нея, ако има нужда. Идеята беше, ако при нас ще се чувства по-добре, а и за нас ще бъде по-удобно, за да можем да ѝ предложим някаква помощ, да остане да живее при нас в **. Леля Й. дойде в дома ни в гр. **, гостува няколко дни и полагахме грижи за нея, както сме се грижили за себе си. Около 3-4 дни стоя и си тръгна, след което седмица или две след това отношенията се влошиха, тъй като тя реши да развали сделката.