Определение № 528 от 28.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 528 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300500468 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 419 от ГПК, във вр. чл. 274-279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. Н., чрез пълномощник адв. В. Г., АК Пловдив, против Заповед № 7206 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 7391/22 г. на РС Пловдив.

В частната жалба се сочи, че представеният запис на заповед не е редовен от външна страна и сумата, която е била получена във връзка с него е била върната. Моли да бъде отменено разпореждането на ПРС, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и да се обезсили издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Моли, на осн. чл. 420 ГПК, въззивният съд да спре производството по изпълнително дело № 202291000400864 по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № 910, район на действие ПОС.

Претендира разноски, включително определяне възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА. на адвокатско

Ответната страна по частната жалба "Кредитна агенция България" ООД, гр. Пловдив, ЕИК 202328446, чрез адв. М., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като и се присъдят съдебни разноски. Твърди, че записът на заповед съдържа всички предвидени 1 в чл. 535 ТЗ реквизити, твърденията за изплащане на сумата следва да се обсъждат в исково производство по реда на чл. 422 ГПК, а искането за спиране на изпълнителното производство е недопустимо, доколкото то е спряно по силата на закона, независимо от наличието на условията по чл. 420 ГПК, което е констатирано и от РС.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Съдът счита, че доколкото заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, а на такова подлежи разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед, то с оглед направените възражения и искания в подадената частна жалба, въпреки непрецизното посочване, предмет на жалбата е законосъобразността на разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 7206 от 14.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7391/2022 г. по описа на РС Пловдив.

Производството пред РС Пловдив е образувано по заявление, подадено от "Кредитна агенция България" ООД, гр. Пловдив, ЕИК 202328446, чрез адв.

М., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – запис на заповед, издаден на 18.12.2018 г. от длъжника И. С. Н., за сумата от 400 лв., предявен за плащане на 19.07.2021 г. Поискано е издаване на заповед за незабавно изпълнени и изпълнителен лист за сумите от 400 лева, представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден на 18.12.2018 г. в град Пловдив, без разноски и без протест, платим на предявяване и предявен на 19.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.05.2022 г. до окончателното погасяване, както и 25 лева разноски за заплатена държавна такса и 300 лева платено адв. възнаграждение. Заявлението е уважено изцяло и е издадена Заповед № 7206 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2022 г., по ч.гр.дело № 7391 по описа на ПРС за 2022 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 830/22 г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № 910 на КЧСИ, район на действие ПОС, образуваното срещу длъжника И. С. Н.. С разпореждане № 2203 от 25.01.2023 г по ч.гр.дело № 7391 по описа на ПРС за 2022 г., ЧСИ Р.Р.

2 е уведомен, че изпълнително дело № 830/22 г. по негов опис е спряно по силата на чл. 420, ал. 1 ГПК.

С оглед на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок, ведно с възражение срещу издадената заповед за изпълнение, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед посоченото по-горе уточнение, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК, дали същият е редовен от външна страна, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване. Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, като в случая това е представения запис на заповед. Проверката на съда също е ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл.

417 от ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В настоящия случай процесното вземане се основава на запис на заповед, което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 10 ГПК документи, въз основа на които е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение. Записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити, което е констатирано и в приложеното Определение № 2167/21.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2443/22г. на ПОС, цитирано в самата заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че е редовен от външна страна. Записът на заповед е платим на предявяване и предявен за плащане на длъжника на 19.07.2021 г., поради което и е настъпила изискуемостта на вземането.

3

Имайки предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение и потвърдено издаденото разпореждане за незабавно изпълнение.

Иска се и спиране от въззивния съд на изпълнението по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 7391 по описа на ПРС за 2022 г. изпълнително дело № 202291000400864 по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № 910, район на действие ПОС, на осн. чл. 420 ГПК. От приложените по делото писмо от ЧСИ Р. и ПДИ е видно, че по така издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 202291000400830 по описа на ЧСИ Р.Р., като при изписване на делото в ПДИ е допусната грешка и е посочено изпълнително дело № 202291000400864. С разпореждане РС Пловдив е уведомил ЧСИ Р., че изпълнителното производство по изпълнително дело № 202291000400830 е спряно на осн. чл.

420, ал. 1 от ГПК. От една страна компетентен да се произнесе по искането за спиране по чл. 420 ГПК е районния съд, от друга, когато издаденият изпълнителен лист е въз основа на постановено незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ – запис на заповед, то изпълнителното производство се спира по силата на закона, на осн. чл. 420, ал. 1 ГПК, както е посочил и районния съд. Доколкото страните не са уведомени за това, явно е налице неяснота по отношение на действието на възражението, то следва да бъде указано, че доколкото разпоредбата на чл.

420, ал. 1 ГПК сочи, че възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 ал.1, т. 1-9, освен при посочените хипотези, то следва, по аргумент на обратното, че възражението срещу заповедта за изпълнение в случаите на чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК спира принудителното изпълнение по силата на закона.

С оглед резултата от спора следва да се разгледа направеното искане за присъждане на разноски от страна на заявителя. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, по отговорността за разноските в заповедното производство се произнася исковия съд, който разглежда производството по чл. 422 от ГПК, съгласно правилата на чл. 78 ГПК и изхода на спора за съществуване на 4 вземането, поради което не се присъждат разноски в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Пловдивския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 7206 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2022 г., по ч.гр.дело № 7391 по описа на ПРС за 2022 г.

Указва на страните, че принудителното изпълнение по изпълнително дело № 202291000400830 е спряно по силата на закона, на осн. чл. 420, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5