Протокол № 1102 от 02.07.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4280/2025
- Вид
- Протокол № 1102
- Подписан
- 02.07.2026
- В сила
- 02.07.2026
- Състав
- Живка Кирилова Желязкова - Спирова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 предл. първо и предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ПРОТОКОЛ
№ 1102 гр. Сливен, 02.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева
Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104280 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцовата страна Еос Матрикс ЕООД, редовно призована, не изпаща представител или пълномощник.
Ответницата М. З. Г., редовно призована, не се явява. За нея се явява назначения особен представител адв. Д. от АК – Сливен, назначен съгласно Определение с рег. № 1188/23.03.2026 г.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, осн. чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и пристъпва към изясняване на фактическата страна.
Постъпила е молба с вх. № 13342/25.06.2026 г. от ищцовото дружество, с която молят да се даде ход на делото. Оспорват изложените мотиви и възражения на ответната страна, досежно активната процесуална легитимация на цесионера. Считат, че следва да се приложи т. 4 на Тълкувателно Решение № 4/2013 г. на ВКС. Считат, че чл. 47, ал. 6 при изпълнение на предпоставките на ч. 47 от ал. 1 до 5 от ГПК за да се охранят интересите на ответника следва да се назначи особен представител. Намират, че връчването на книжата по 1 делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител.
Сочат практика.
АДВ. Д.: Категорично не съм съгласен с изложеното в тази молба, тъй като има безспорна актуална съдебна практика, че връчването на особения представител не изпълва разпоредбата на ч 99, а. 3 от ЗЗД, т.е.е не е надлежно уведомление за извършената цесия. Категорично не съм съгласен с цитираната т. 4 от ТР № 4/2013 г., защото в тази съдебна практика не е коментирана или нее разглеждана хипотезата при връчване на особен представител, а касае общо връчване. Особения представител на ответника не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна на материалното правоотношение свързано с длъжника.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ИЗВЪРШВА следния доклад на делото:
В молбата се твърди, че с Определение № 2784/21.07.2025 г. по ч. гр. д.
№ 274/2025 г. по описа на PC Сливен, получено на 20.08.2025 г. чрез „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (цедент), са уведомени, че по цитираното частно гражданско дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника М. З. Г., ЕГН **********, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания законоустановен едномесечен срок е депозират настоящата искова молба с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, тъй като е постъпило възражение в срок.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото ни на иск са налице за „ЕОС Матрикс" ЕООД предвид разрешението, дадено в т. 106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК. Следователно цесионерът „ЕОС Матрикс" ЕООД е активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Сочат, че на 07.12.2023 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 720031153981, М. З. Г. – като 2 кредитополучател, а дружеството като кредитор. Договорът е сключен между страните посредством електронен подпис. Предоставен е кредит в размер на 1207,48 лева – главница, като общата дължима сума от кредитополучателя с включен годишен процент на разходите по кредита е в размер на 1491,47 лева.
Съгласно чл. 9.1 от договора за кредит, годишният лихвен процент е в размер на 40,91 %, а съгласно чл. 10 от договора за кредит, ГПР е в размер на 44,16 %.
Договорът за потребителски кредит не е сключен при общи условия, като в самия него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК.
Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване е до 25.12.2024 г. с падежна дата за издължаване на месечните вноски 25-то число на месеца, като всяка вноска е в размер на 124,29 лева. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била настъпила изискуемостта на всички погасителни вноски.
Твърди се, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, за което е образувано ч. гр. д. № 274/2025 г. по описа на PC- Сливен, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист за следните суми: 834.95 лева главница, ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от 107.48 лева договорна лихва за периода от 25.05.2024 г. до 25.12.2024 г.; сумата от 177.81 лева изискуема лихва, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.05.2024 г. до 07.01.2025 г., както и разноските по делото в размер на 25,00 лева - държавна такса и 150,00 лева юрисконсулско възнаграждение.
По силата на Договор за продажба на вземания (цесия), сключен на 28.07.2025 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /в качеството на цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /в качеството на цесионер/, „Ти Би Ай Банк" ЕАД е прехвърлило на представляваното от мен дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитор, и М. З. Г., ЕГН: **********, като кредитополучател,
Договор за потребителски кредит №
720031153981/07.12.2023 г.
3
Приложено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Съгласно съдебната практика, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл: Решение № 123/24,06.2009 г. на ВКС пот.д.№ 12/2009 г.. II т.о. ТК: и Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС. I т.о.
ТК.
Предвид изложеното, молят да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ответницата М. З. Г., дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375 (като частен правоприемник /цесионер/ на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /цедент/), паричните суми по издадена Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, както следва: 834,95 лева главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 17.01.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 107.48 лева - договорна лихва за периода от 25.05.2024 г. до 25.12.2024 г.; сумата от 177.81 лева изискуема лихва, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.05.2024 г. до 07.01.2025 г., както и направените по ч. гр. д. № 274/2025 г. по описа на PC-Сливен разноски в размер на 175.00 лв.
Претендират за присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 350 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
В случай че постъпи отговор на исковата молба по делото, в който ответникът оспори, че дължи вземането, моли да допуснете съдебносчетоводна експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да извърши проверка в счетоводството на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен и не доказан.
Оспорва изцяло претенциите срещу ответницата, изразяващи се в следните суми-главница в размер на 834.95 лева, както и акцесорните 4 претенции- претенцията за договорена лихва в размер на 107.48 лева и претенцията от 177.81 лева като лихва за забава, като неоснователни и недоказани.
Възраженията си изразява в това, че ищцовото дружество не е материално-правно легитимирано да претендира цедираното му вземане, тъй като не дължи престиране на сумите на него, а на стария кредитор.
Сочи, че ответницата не е надлежно уведомена за извършената цесия, тъй като съобщението за това е достигнало до знанието й единствено чрез особен представител в процеса назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК.
В съдебното производство, в което на ответницата е назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от нея адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Особения представител няма връзка с ответника по конкретното дело. Той е назначен от съда, с оглед защита на интересите и правата на ответника, без последния да знае, че това се е случило по съответния процесуален ред.
Възразява срещу изложените факти в исковата молба и основанията, въз основа на които се претендират сумите —главница и акцесорни такива във връзка с претенцията за главница.
Не възразява срещу изразеното становище в исковата молба, че по силата на Договор за продажба на вземания /цесия/ сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД /като цедент/ е ищцовото дружество /цесионер/ банката е прехвърлила на ищцовото дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
В това число и прехвърленото вземане възникнало от сключения договор между банката и ответника по настоящото производство.
Възразява срещу становището изразено в исковата молба, че съгласно съдебната практика ,уведомление изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,съставлява надлежно съобщаване на цесията,съгласно чл.99 ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД и цитираната съдебна практика в този смисъл - Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год. 2ро 5 т.о ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 год. на ВКС I т.о ТК.
Конкретния случай е различен от тези разгледани в цитираната съдебна практика.
В конкретния случай цесията на осн. чл. 99, ал.4 от ЗЗД не е породила своето действие спрямо длъжника,тъй като до последния не е достигнало уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Връчването на уведомлението за цесия на особения представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника/поради невъзможността за извършването на фактически действия от страна на особения представител,които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,доколкото връзката му с клиента се предполага. Това води до извода, че особения представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна на материалното правоотношение свързано с длъжника.
Връчването на уведомлението за цесията, като приложение към ИМ, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане към ответника чрез прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
Приканва страните към споразумение или медиация, като указва че в съдебната палата съществува Център за медиация и при желание на страните, може да бъдат насочени към него.
ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ на иска е чл. 26, ал.1 предл. първо и предл.
2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените и с исковата молба доказателства, както и извлечение депозирано от ищцовото дружество с допълнителна молба от 25.06.2026 г.
Разпечатката съдържа 53 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac1bda69-3be5-4b98-8acc-8361d5ea9e26