Решение № 420 от 22.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Перник, 22.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Б.а-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело № 20211720103982 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.

***** чрез адв. С.В., срещу М. АС. Й., ЕГН **********, и АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***** „***“ № 17, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да бъде обявен за недействителен по отношение на ищеца договорът за дарение, сключен между М.

АС. Й., като дарител, и АЛ. Г. ЦВ., като дарен, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 86, том I, рег. № 1894, дело № 80/2019 г., на нотариус ******, вписан в Служба по вписванията при РС-Перник с вх. рег. № 787, дв.вх.рег.№ 775 от 27.02.2019 г., акт № 139, т. 3, дело № 332/2019 г., на: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. с площ от 340 кв.м., находящ се в землището на град ***** „***“ № 17, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници /съседи/, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № ****, поземлен имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план 6064, квартал 25, парцел II, заедно с целия ВТОРИ ЕТАЖ и ½ ид.ч. от СУТЕРЕНА, от общите части на сградата и от правото на строеж на масивната жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа – сграда с идентификатор № ***.1 със застроена площ 76 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като сделката е извършена при запазено вещно право на ползване на Л.С.С., ЕГН **********, и на 1 дарителката М. АС. Й., ЕГН **********, и с условията АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********, да не прехвърля недвижимия имот, предмет на нотариалния акт, чрез каквато и да било правна сделка и да го обременява с тежести, без писменото съгласие с нотариално заверени подписи на майка си М. АС. Й., ЕГН **********, и сестра си Р.Г.Ц..а, ЕГН **********, докато са живи.

В исковата молба се излага, че с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 959/2018 г. по описа на ПРС М. АС. Й. е осъдена да заплати на ищеца сумата 500,00 лв. – неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 14/8, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането – 20.05.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 256,00 лв. – разноски в производството пред районния съд, и сумата 500,00 лв. – разноски пред въззвината инстанция. Твърди се, че след влизане в сила на присъдата -06.02.2019 г., длъжникът се е разпоредил с договор за дарение с притежавания недвижим имот, с което е намалил имуществото си. Сочи се, че същият знае за задължението си към ищеца, поради което знае и че извършеното дарение го уврежда. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба чрез адв. Р., в който излагат съображения за нередовност и недопустимост на исковата молба, евентуално – оспорват иска като неоснователен. Сочи се, че ищецът не е предприел действия по удовлетворяване на вземането си и тъй като окончателните решения не се връчват на страните, ответниците не са знаели за постановеното решение преди извършване на дарението. Твърди се, че ответникът А.Ц. не е знаел за дълга и че уврежда ищеца. Излагат се доводи, че обявяването на сделката за относително недействителна противоречи на добрите нрави, морала и справедливостта. Направено е изявление за прихващане на вземането на ищеца в общ размер на сумата 1256,00 лв. с вземането на М.

АС. Й. за сумата 3500,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие неоснователно повдигнато обвинение в престъпление по чл. 130, ал. 1 НК – нанесена лека телесна повреда. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното за послужване НЧХД № 00959 по описа за 2018 г. на РС-Перник и ВНЧХД № 326 по описа за 2018 г. на ОС-Перник, се установява, че с Присъда № 645/23.10.2018 г. М. А. Й., ЕГН: **********, е призната з а невинна в това, че на 20.05.2018г., около 9,15 часа, в гр. *******, на границата с имот на ул. „***“ ***, чрез блъскане на керемиди върху тъжителя Г. Б. Б., причинила на същия лека телесна повреда, изразяваща се в охлузни наранявания по задните повърхности на двете предмишници, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК. Със същата присъда М. АС. Й. е призната за виновна в това, че на 2

20.05.2018г., около 9,15 часа, в гр. *** ул. „***“ ***, на границата с имот на ул. ****, публично е казала думи: „свиня“, „тъпанар“, „селяндур“, „простак”, унизителни за честта и достойнството на Г. Б. Б., в негово присъствие – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.146, ал. 1 от НК, за което при условията и на основание чл. 78“а“, ал. 1 от Наказателния кодекс е освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно наказание „Глоба”, в размер 1000 /хиляда/ лева, оправдана е по обвинението в останалата част /да е изрекла думата „боклук” по отношение на тъжителя/ и е осъдена да заплати на Г.

Б. Б. сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди /душевни страдания, притеснения, срам и унижение, накърняване на личното достойнство/ в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от Н К , ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането - 20.05.2018г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 1500 лева, същият е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Отхвърлен е изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Г. Б. Б. граждански иск срещу подсъдимата М. АС. Й. за сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, в резултат на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно с претендираната законна лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането - 20.05.2018 г., до окончателното изплащане. С присъдата М. АС. Й. е осъдена да заплати на частният тъжител и граждански ищец сумата от 512,00 лв. за направени разноски в производството /в това число 12,00 лева държавна такса за образуване на производството и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение/, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС – сума, в размер на 50,00 лв., представляваща държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск /не по-малко от 50,00 лева/.

С Решение № 11/06.02.2019 г. по в.н.ч.х.д. № 326/2018 г. на ОС-Перник е изменена присъда № 645/23.10.2018 г. по н.ч.х.д. № 959/2018 г. по описа на РС-Перник в частта, с която М. АС. Й. е осъдена да заплати на Г. Б. Б. сумата 700,00 лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.

146, ал. 1 НК като обезщетението е намалено на 500,00 лв., и в частта, с която е осъдена да заплати на тъжителя сумата 512,00 лв. – разноски в производството като същите са намалени на 256,00 лв. Със същото решение Г. Б. Б. е осъден да заплати на М. АС. Й. сумата 250,00 лв. – разноски за производството по н.ч.х.д. № 959/2018 г. на РС-Перник. С решението М. АС. Й. е осъдена да заплати на Г. Б. Б. сумата 500,00 лв. – разноски пред въззивната инстанция и присъдата е потвърдена в останалата й обжалвана част.

От приетия по делото Нотариален акт № 86, том I, рег. № 1894, дело № 80 от 27.02.2019 г. за дарение на недвижим имот се установява, че М. АС. Й. е дарила на сина си АЛ. Г. ЦВ. ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, община Перник, утвърден със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. с площ от 340 кв.м., находящ се в землището на град ***** „***“ № 17, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници 3

/съседи/, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № ****, поземлен имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план 6064, квартал 25, парцел II, заедно с целия ВТОРИ ЕТАЖ и ½ ид.ч. от СУТЕРЕНА, от общите части на сградата и от правото на строеж на масивната жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа – сграда с идентификатор № ***.1 със застроена площ 76 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като сделката е извършена при запазено вещно право на ползване на Л.С.С., ЕГН **********, и на дарителката М. АС. Й., ЕГН **********, и с условията АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********, да не прехвърля недвижимия имот, предмет на нотариалния акт, чрез каквато и да било правна сделка и да го обременява с тежести, без писменото съгласие с нотариално заверени подписи на майка си М. АС. Й., ЕГН **********, и на сестра си Р.Г.Ц..а, ЕГН **********, докато са живи.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване спрямо ищеца недействителността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 86, том I, рег. № 1894, дело № 80 от 27.02.2019 г.

В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи качеството си на кредитор на прехвърлителя по сделката, извършване от длъжника на увреждащо кредитора правно действие и знание у длъжника за увреждането.

В Решение № 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., е дадено задължително тълкувание на понятието „кредитор” по смисъла на чл. 135 ЗЗД, кога сделката е увреждаща кредитора и кои факти определят дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника.

Съобразно изложеното в цитираното решение, кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно, като съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. В настоящия случай, с влязло в сила съдебно решение е установено наличието на вземане на ищеца спрямо ответника М. АС. Й. за сумата 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането - 20.05.2018г., до окончателното изплащане, както и сумата 756,00 лв. – разноски.

С оглед изложеното и предвид постановената по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата съдебна практика /Решение 1520/04.12.2007г. по гр.д.№1179/2006г. на ВКС и др./, според която кредиторът има това качество от момента на възникване на облигационната връзка между страните, съдът намира, че ищецът има качеството кредитор н а ответника М. АС. Й. от момента на извършване на деликта – 20.05.2018 г., което е 4 установено със сила на пресъдено нещо на 06.02.2019 г.

Съгласно задължителната съдебна практика /Решение №320/05.11.2013г. по гр.д.

№1379/2012г. на ВКС и др./, увреждане е налице когато длъжникът се лишава от едно свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Като елемент от фактическия състав на иска, то предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. По делото е безспорно, че ответникът М. АС. Й. се е разпоредила в полза на АЛ. Г. ЦВ. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, целият втори етаж и ½ ид.ч. от сутерена. Съгласно Решение № 422/30.03.2000г. по гр.д. № 1469/1999г. на ВКС всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване имуществото на длъжника и с това затруднява изпълнението на задължението. Същевременно, дарението като безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване на кредитора – взискател при принудителното изпълнение. С оглед изложеното, съдът намира, че извършеното от длъжника разпоредително действие уврежда кредитора.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac1bd6a0-0b57-4ad4-a3b8-d6da9d5a65b4